Оповестяване на кредитен риск


Категория на документа: Други



9. Кредитният риск възниква тъй като банковите кредитополучатели и други контрагенти може да не желаят или да не могат да изпълнят договорните си задължения. Тази концепция и характеристиките на надеждното управление на кредитния риск са разгледани в документа на Базелския комитет за принципите на оценяване на управлението на кредитния риск в банката7, който се издава едновременно с този документ. По-конкретно, този документ разглежда следните области: (1) създаване на подходяща среда за кредитния риск; (2) опериране при надежден процес на отпускане на кредити; (3) поддържане на подходящо администриране, оценка и наблюдение на кредитите; и (4) осигуряване на адекватен контрол над кредитния риск.

10. Докладът "Подобряване прозрачността на банките" разглежда необходимостта от прозрачност на банковите дейности и присъщите им рискове, включително кредитния риск. По-конкретно, смислената и точна информация, оповестявана своевременно, представлява важна основа за пазарната дисциплина и публичното наблюдение на банките. Запознатите с рисковете банкови контрагенти, в операциите им с банките, могат да засилят банковия надзор, като възнаграждават институции, които ефективно управляват рисковете, и наказват тези, чието управление на риска е слабо и неефективно. Това може да създаде за банките силни стимули да поддържат надеждни системи за управление на риска и за вътрешен контрол, както и да извършват дейностите си и да поемат рисковите си експозиции по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнес цели.

11. Докладът "Подобряване прозрачността на банките" разглежда и качествените характеристики на информацията, която осигурява прозрачност. Като се опира на концепциите, разгледани в този документ, информацията за кредитния риск трябва да бъде:

* Уместна и своевременна. Информацията трябва да се предоставя достатъчно често и своевременно за да дава смислена картина на финансовото състояние и перспективи на институцията. Например, може да се наложи кредитните експозиции при търговските дейности да се отчитат по-често отколкото кредитните експозиции при традиционните банкови дейности, като кредитиране, тъй като съставът на портфейла обикновено се променя по-интензивно при търговския портфейл. Все пак, комплексните или новаторски транзакции с кредитен риск, напр. кредитните деривати, може да изискват по-често отчитане и когато се сключват с други цели, а не с търговска цел. За да бъде уместна, информацията трябва да отразява и финансовите иновации и развития в техниките на управление на кредитния риск, напр. моделирането на кредитния риск.

* Надеждна. Информацията трябва да бъде надеждна. Обикновено е по-трудно да се получат точни оценки на кредитния риск в сравнение с пазарния риск. Това е така, защото оценката на вероятностите за неизпълнение и степените на възстановяване на сумите обикновено са по-неточни отколкото оценките на промените в цените на ликвидните пазари. Това на свой ред се дължи на фактори като липсата или ограничения на статистически данни, неликвидността и дългосрочния характер на много кредитни експозиции, както и необходимостта да се имат предвид правилата за несъстоятелността и тълкуването и прилагането на тези правила. Това означава, че информацията за кредитния риск трябва да включва разумна степен на предпазливост и да отразява реалистични и предпазливи оценки (измервания).

* Сравнима. Пазарните участници и другите потребители се нуждаят от информация, която може да се сравнява за различните институции и страни, както и във времето. Различията в оценяването на кредитните експозиции и в определянето на провизиите за загуби по кредити в различните страни, както и необходимостта от известна преценка при всички тези определяния, засилват значението на сравнимостта на оповестяваната информация в областта на кредитния риск. Също така е важно банките да използват сравнима терминология, напр. за обезценени, необслужвани и просрочени активи.

* Съществена. Оповестяването трябва да е пригодено към обема и характера на дейностите на институцията в съответствие с принципа за същественост. Информацията е съществена, ако пропускането или неточното й представяне може да промени или да повлияе на оценката или решението на потребителя, който разчита на тази информация. Финансовите отчети на банките трябва да представят всяка съществена позиция поотделно. Това означава, че от по-големите банки с международна дейност и комплексни операции се очаква да представят много повече информация в сравнение с по-малките и средно големите местни банки с по-прости операции.

* Изчерпателна. За да могат пазарните участници и другите потребители на информацията да правят смислени оценки на банките, информацията трябва да бъде всеобхватна. Това често е свързано с агрегиране, консолидиране и оценка на информацията за няколко дейности и правни субекти.

* Общодостъпна. Макар да е важно да се оповестява информацията, отговаряща на горните критерии, целта не е банките да оповестяват собствена информация. Собствената информация обхваща информация (например за клиенти, продукти или системи), споделянето на която с конкурентите ще направи инвестициите на банката в тези продукти/системи по-малко ценно, а следователно ще накърни конкурентното й положение. Все пак, не очакваме концепцията за "собствена информация" да се използва от банките за неоповестяване на полезна информация и по този начин за създаване на пречки за прозрачността. Презумпцията за неоповестяване на собствена информация няма за цел да позволява на институцията да избягва оповестяването на информация, която би я поставила в неблагоприятна позиция на пазара, когато информацията показва неблагоприятен рисков профил.

ІІІ. Препоръки за оповестяването

12. Базелският комитет препоръчва на банките да предоставят своевременна информация, която позволява на пазарните участници да оценяват профила на банките по отношение на кредитния риск. Препоръките в този документ се основават на предишната работа на Комитета и включват допълнителни, по-конкретни насоки в няколко ключови области8. Комитетът определи следните пет обширни области, в които банките трябва да осигуряват по-подробно оповестяване:

* Счетоводни политики и практики;

* Управление на кредитния риск;

* Качество на кредитите;

* Доходи.

13. Макар конкретните оповестявания на банките да се различават по обхват и съдържание според нивото и вида дейност, всички банки трябва да осигуряват достатъчно навременна и подробна информация, за да позволяват на пазарните участници да получат пълна и точна картина за профила на банката по отношение на кредитния риск. Освен това, оповестяванията на всяка една банка трябва да са съвместими с информацията, която банката създава и използва вътрешно, за да измерва, управлява и наблюдава кредитния риск. Следователно, паралелно с развитието и усъвършенстването на управленските информационни системи и отчитането за ръководството трябва да се подобряват и своевременността и размера на оповестяването.

1. Оповестяванията в годишните финансови отчети на една банка трябва да се адаптират с обема и характера на операциите на банката в съответствие с принципа за същественост.

14. Всяка една от най-добрите практики за оповестяване, посочени в този раздел, трябва да се прилага в съответствие с принципа на същественост (разгледан в доклада "Подобряване прозрачността на банките" и споменат по-горе9). Затова, институцията не е задължена да оповестява цялата информация, препоръчана по-долу, ако конкретен елемент на оповестяването не е свързан с оценката на банката. От друга страна, от банките, разчитащи на капиталови пазари, и по-големите институции с комплексни операции, като тези със значителни международни операции, обикновено се очаква да оповестяват по-обширна информация.

15. Институциите се насърчават да представят възможно най-много от посочената по-долу информация в одитираните си финансови отчети, т.е. първичните финансови отчети и придружаващите ги бележки. По-конкретно, оповестяването на счетоводните политики трябва да бъде в одитираната част на финансовия отчет. Информацията за политиките за управление и контрол на риска може да се оповестява в неодитираната част на финансовия отчет, напр. в разглеждането и анализа на управлението.

(а) Счетоводни политики и практики

2. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики, практики и методи, използвани за отчитане на експозициите към кредитен риск.

16. Банката трябва да осигурява информация за своите счетоводни политики и практики във всяка област, където възникват кредитни експозиции, включително кредитиране, търговия, инвестиции, управление на ликвидността/финансирането и управление на активи (напр. доверително управление). Тази информация трябва да обхваща и политиките и методите, използвани за отчитане и определяне на обезценката на кредитните експозиции. Оповестяването трябва да описва всяка промяна в счетоводната политика от предходните години.

17. Оповестяването на счетоводните политики трябва да обхваща:

* основата за оценката на активите при първоначалното признаване и в последващи периоди, напр. справедлива стойност или историческа стойност, включително (ако се прилага) активите, държани за продажба и активите държани до падеж;

* третирането на операции по секюритизации и други дейности, които прехвърлят или преразпределят кредитния риск;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Оповестяване на кредитен риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.