Определения на основни понятия в политологията


Категория на документа: Други


 Политическа система

Политиката е преди всичко обобщен социален опит. В нея е вградена определена култура на мислене и поведение. Тя е действие по реализиране на жизнено важни за индивидите и обществото интереси и представи за правилността на пътищата, които ще отведат интересите и очакванията до желана цел. Политиката се реализира в управлението на обществото чрез специално изградена и функционираща обективна система - политическа система.

Понятието" политическа система " е свързано с многостранния анализ на политиката и политическата сфера на обществото. Нейната всестранна характеристика може да се направи като се приложат различни подходи; като се разгледа от различни страни. Политическата система на обществото е съвкупност от органи, организации, норми и отношения, чрез които се реализира публичната власт и се осигурява ефективно( или неефективно ) управление на социалното развитие като цяло. Тя включва 6 компонента :
1) Политическата организация на обществото, обхващата основно политическите институти и учреждения;
2) Политическото съзнание като средство за политическо ръководство, обхващащо политическите идеи и възгледи на обществото;
3) Политическите взаимоотношения между нациите, класите, партиите и т.н., които включват въпросите на държавното устройство, ръководството и управление, отношенията между класите и партиите, между държавата и нациите в многонационалните страни, между различните политически организации и т. н.
4) Политическата култура, към която се отнася политическото мислене и убеждения, политически знания и ценности, равнището на социално-политическата активност, политическите качества на политическия су3бект и т.н.;
5) Политико-нормативната система, която обхваща принципите на политическия живот и борба на обществото, нормите на обществено-политическо съществуване и т.н. ;
6) Комуникациите в политическата сфера.

Политическа организация:

Ядро на политическата система на обществото е политическата организация. Тя й придава необходимата устойчивост на цялостен организъм; определя нейното развитие, реализира интересите на управляващите кръгове, развива демокрацията и е основно средство за управление на обществото. Именно политическата организация формира нормативната система и другите средства за въздействие върху обществото, определя целенасочеността на неговото развитие.
Под " политическа организация" на обществото се разбира система от държавни и недържавни обществени органи и организации, чрез които се осъществява политическата власт. Това превръща политическата организация в субект на социалното управление.
При по-подробното изследване същността на политическата организация могат да се открият три най-съществени и изчерпващи съдържанието й характеристики:

А) Тя е система от институти и учреждения, които са съответно държавни и обществени ( недържавни );

Б) Обусловеност от обществено-икономическия порядък в страната и в света. Това подчертава зависимостта на политическата организация от характера на доминиращите обществени настроения, избрания обществен модел на развитие на обществото; доминиращите ценности, идеи и представи за начина на изграждане и функциониране на обществото; както и т.н. " цивилизационен избор " - т.е. чувството за принадлежност към дадена глобална схема за развитието на човечеството в съответствие с духа на времето, в което живее и желанието му за стопански, социален и духовен напредък.

В) Опосредственост от взаимодействието с политическата власт, т.е. връзката в политическата надстройка , в центъра , на която стои въпросът за политическата власт, държавата и държавността.

Една политическа система и нейната организация , са функция на много фактори - обременени с много политически и идеологически предразсъдъци на времето и пътя, който е извървяло обществото. Така, че точна оценка за нейния характер и адекватност на времето, в което функционира не бива да се дава конюктурно. Трудно може да се говори за морал, честност и справедливост , които най-често се посочват като дефицит за нашата политическа система. По принцип моралът борави с вечни категории. В политическия живот интересите са водещи и това ги прави често несъвместими със застинали понятия , с които се характеризират обикновено човешките добродетели и морал. Не можеш да си съдия когато си обременен от страсти , емоции и нереализирани амбиции . Само историята може да съди дадена политика и следователно нейната система и хората, които я олицетворяват.

Гражданско общество

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО се проявява на две равнища:
1) Съществуване на точно определени взаимоотношения между публичната власт и общността на гражданите, управлявани от тази власт.

Основният принцип във взаимоотношенията са да се търсят механизмите , за да могат именно гражданите да играят определяща и решаваща роля при упражняването на държавната власт при дейността на управляващите. Управляваните или общността на гражданите, които активно се включват в разрешаването на проблемите, пред които са изправени , се нарича гражданско общество, което съвсем не означава , че това е някаква унифицирана или хомогенна маса. При него се съхраняват и социалните различия и социалните противоречия, но то решава проблемите си, както и конфликтите между социалните групи в условията на относителна политическа лоялност и най-вече на лоялност при решаване на въпроса на политическата власт.

2.Гражданското общество е и концепция - фундаментална категория, необходима за разбиране и анализ на взаимоотношенията между управляващи и управлявани, между граждани и държавата. Тя е програма за търсене на все по-съвършенна организация на обществения живот чрез нейното материализиране в колективите.

От историческата практика се вижда, че при утвърждаването на гражданското общество нямаме пълен отказ от държавата. Държавна намеса се запазва когато човек сам не може да действа или да реши определен жизненоважен проблем Държавата е само върховен арбитър и пазител на условия и ценности , без които общността не може да съществува и функционира нормално ( например при запазването на стабилната валута, при санкциониране при отклоненията в спазването на законите и т.н.).

Гражданинът е лице, човек със съзнание за обществен дълг. Терминът "граждански" посочва, че става въпрос за отношения - свойствени между гражданите и държавните органи, структури, организации. Тези отношения най-често са правни (права, свободи, дълг, задължения, патриотизъм, патос).

Когато в термина граждански отношения се влагат емоционално-волеви постановки, по-точен е терминът "цивилни отношения". Цивилни като антипод на военни, т.е цивилно население, мирно население, например жителите на дадена страна, които са извън армията или тези, които не вземат участие във военни действия.

Военните са военнослужещи, т.е лица, намиращи се на действителна военна служба. Те притежават военни звания и по отношение на своето служебно положение и по военно звание помежду си те са началници или подчинени. Всички военнослужащи полагат военна клетва, носят отговорност за защита на своята родина. Военнослужещите имат оръжие, а ежедневието им е заето с подготовка за водене на военни действия, или изпълнение на антикризисна дейност. Животът и здравето на военнослужащите е подложен на риск и опасност.
Гражданско-военните отношения в крайна сметка са отношения (психически, юридически) между граждани; граждани и социални организации; между социални организации и между тях и държавата.
Гражданското общество , въпреки отсъствието на традиции и практики - заявява желание за контрол върху военните: върху Националната сигурност; съдбата на военните, на Армията и тяхната роля в обществото. Тези проблеми са предмет на третиране по различен начин в програмните документи на основните политически сили (партии и движения) така и в програмите и декларациите на изпълнителната власт.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Определения на основни понятия в политологията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.