Определяне стила на ръководство в реална организация


Категория на документа: Други


* Стил 1.9. Обръща се сериозно внимание на подчинените, създава се приятелска атмосфера. Изпълнението на задачите остава на заден план;
* Стил 5.5. Баланс между изпълнението на работата и съхранение морала на служителите;
* Стил 9.1. Акцентира се върху ефективното производство. Човешкият фактор има минимална намеса;
* Стил 9.9. Взаимна зависимост между целите на организацията и служителите, постигната чрез взаимно доверие и уважение.

Фидлър приема, че стилът на мениджъра не се променя с времето. Поради тази причина, той препоръчва ситуацията да се промени, така че да съответства на стила на ръководителя.
Стилът на лидера се определя с помощта на тест за най-малко предпочитан колега" (НПК).

Ръководителите с висок резултат за НПК се определят като ориентирани към хората, а тези с нисък резултат на НПК като ориентирани към работата.
Фидлър приема, че ситуацията се определя от 3 характеристики: взаимоотношенията лидер-подчинен, структурираност на задачите, власт произтичаща от поста. Ако ръководителят въздейства умишлено върху някои от тези характеристики ситуацията може да се промени съществено, така че да съответства на неговия стил на управление.

Ситуационна теория на Херси и Бланшер. Според тази теория стилът на управление трябва да е индивидуален към всеки един служител и да е съобразен с неговата зрялост. Разглеждат се 2 вида зрялост: лична - на базата натрупания житейски опит и професионална - свързана с придобитите знания и умения в професионалното направление. Прилагат се следните подходи:
* При ниска степен на зрялост - взаимоотношенията са формални и се възлагат структурирани задачи;
* При средна степен на зрялост - структурираността на задачите намалява, а взаимоотношенията стават близки, дори приятелски;
* При висока степен на зрялост -възлагат се общи задачи, а взаимоотношенията все повече се формализират.

Стил на ръководство в УниКредит Булбанк

Добрият ръководител избира комбинация от стилове, адаптирана към условията. Мениджърът трябва да се съобрази още с нуждите на работата и възможностите на работниците, които трябва да бъдат ръководени.

Лидерското поведение според модела на Таненбаум и Шмидт е свързано със степента на власт, която използва ръководителят, както и със степента на свободата, която могат да имат подчинените при вземане на решение. Моделът им се базира на седем възможни подхода, в диапазона от автокритичен до демократичен стил, които един ръководител може да си позволи при вземане на решения:

* Ръководителят взима самостоятелно решение и го съобщава на подчинените си.

* Ръководителят "прокарва" решение.

* Ръководителят представя идеи и дава думата за въпроси.

* Ръководителят предлага експериментални решения, които могат да бъдат променяни.

* Ръководителят представя проблема, приема предложения и тогава взема решения.

* Ръководителят определя границите, дава възможност на групата сама да взема решения.

* Ръководителят разрешава на подчинените си да действат в границите, определени от висшестоящите.

Те доказват, че не е възможно да има единствен най-добър стил на ръководство.

Ръководството от страна на мениджъра е отношение между него и ръководените хора. Добрият мениджър трябва да упражнява контрол над подчинените си, да вдъхва респект и да ги стимулира да изпълняват задълженията си, без да използва деспотични методи. Обратното може да доведе до стрес в служителите, да се стигне до превръщане на работата в неприятно задължение. Мениджъра трябва да дава възможност на служителите да предлагат идеи и като цяло да имат право на глас. Важно е в случай на спор между служителите мениджъра да не взема отношение. Той трябва да умее да потуши спора без да се намесва и да взема страна, а когато се налага да се направи забележка това трябва да стане само насаме и с умерен тон. Именно в тези простички и неписани правила се състои част от успеха на един мениджър.

Ясно е, че чист вид на стил на ръководство не се среща. Затова се налага използването на ситуационния стил. Освен това той би донесъл най-много позитиви на този, който го използва.

Авторитетът на мениджър, използващ ситуационен стил се гради на умението му да направлява служителите си и да участва наравно с тях в търсенето на изход от съответната проблемна ситуация.

Ефективността на стила се дължи на използването на мотивационни механизми, както и това, че мениджърът съдейства за поддържане на добри и открити вътрешни комуникации, което води до намаляване на конфликтите. Важно е при използването на стила подчинените да имат развито чувство за съпричастност.

Положителна черта на ситуационният стил на ръководство е факта, че се реагира според конкретната ситуацията. Това помага да бъдат постигнати поставените цели без нежелани отклонения, в кратки срокове и с минимални разходи. Важно значение имат мениджърите, защото няма създадени "рецепти" които да са универсални или да е гарантиран успех, при използването им. Акцент са различията между отделните организации и вътре в тях, определят се по-важните променливи и влиянието им върху развитието и функционирането на организациите, като по този начин когато възникне проблем да може по-бързо и лесно да се прецени ситуацията и да се пристъпи към конкретни действия.

Има няколко важни етапа, през които трябва да се премине при настъпване на проблем:

> мениджърът трябва добре да познава средствата за управление, за които е доказано, че действат ефективно;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Определяне стила на ръководство в реална организация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.