Органи на регионалната и местната власт в България


Категория на документа: Други


3. Органи на регионалната и местната власт в България - принципи на формиране, функции и компетенции на управление

(учебник: Местни финанси - Управление и бюджети страица 4)
Или:

Въпросите на местното самоуправление се уреждат в Конституцията, "закон за местно самоуправление и местната администрация", "закон за допитването до народа" и "Европейската харта за самоуправление".

Под местно самоуправление се разбира правото и реалната способност на местните власти да регулират и управляват в рамките на законана съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на населението. Характерни черти на местното самоуправление са: доброволност; самофинансиране; договорно начало; творчество и самодейност; саморегулиране и самоконтрол; по-широко използване на препоръчителни и оправомощаващи ПН и по-малко подписващи и забраняващи норми; публичност и гласност; законност, ред, дисциплина и отговорност.
Начини за осъществяване на местно самоуправление:
1.Пряко народовластие (населението участва ч/з подписки, референдуми);
2.Система от органи, избирани пряко или косвено от населението;
3.Система от обществени формирования като училищни настоятелства, читалищни съвети и т.н.

Областта е териториално-административна единица, чрез която се децентрализира централната държавна власт и се улеснява провеждането на регионалната политика. За държавно управление на областта, Министерският съвет назначава областен управител

Областният управител не е орган на местното самоуправление, нито е елемент от неговата система. Той е изнесен в областта орган на правителството, който осъществява определена организираща и контролна функция. В териториалната организация на властта има три равнища: местно, национално и регионално. Местното равнище са общините, които се изграждат и функционират на принципите на местното самоуправление. На национално равнище се решават общите проблеми на държавата и гражданското общество. По-особено е положението при регионалното равнище. Там се срещат два вида проблеми и интереси- на общините и на централната власт.
Решаването на различни проблеми обуславя необходимостта на регионално равнище да функционират две паралелни структури - на правителството в лицето на областния управител и на общините. Областният управител се назначава от Министерския съвет. Компетенциите му са свързани с цялостната дейност на държавната администрация в областта. Областният управител е преди всичко високопо подготвен, опитен професионалист в администрацията и негова главна задача е да осигури висока организираност и ефективност в дейността на всички държавни и общински органи и учреждения на изпълнителната власт, което е гаранция за успешното провеждане на правителствената политика и за развитието на местното самоуправление. Областният управител трябва да бъде лоялен към правителството. Това означава, че той редовно и добросъвестно информира правителството за различните проблеми в областта, за настроенията на населението или на отделни социални групи, провежда мероприятия за изпълнението на актовете на правителството и пр. Правомощията на областните управители са очертани в четири направления: Първо, да осигуряват провеждането на държавната политика, т.е да провеждат необходимите мероприятия за постигане на целите, които са заложени в законите и в актовете на правителството. Второ, областният управител отговаря за защитата на националните интереси. Третата група правомощия на областния управител са свързани със защитата на законността и обществения ред на територията на областта.

Общината е основна териториално-административна единица, в рамките или територията на която се осъществява местното самоуправление.

Впрочем, местното самоуправление се осъществява от гражданите, т.е. от жителите на общината:

- непосредствено или пряко, като участват в общи събрания, референдуми или по друг начин за решаване на въпроси от местен характер и значение;

- непряко или на представителна основа чрез избиране от тях на органи, които формират и провеждат местната политика в съответствие с интересите на местното население.

Органът на местното самоуправление е общинският съвет, а на общинската изпълнителна власт - кметът.

Жителите на общината избират общински съвет /който се ръководи от избран от своя състав председател/. Чрез пряко гласуване се избира и кметът на съответното населено място. Кметовете на отделните съставни селища на общината изпълняват функции на пълномощници на общината.

По предложение на кметовете, общинските съвети избират един или повече заместник кметове. Кметовете и заместник кметовете участват в работата на общинския съвет с право на съвещателен глас.

Общинският съвет, който се състои от избраните чрез пряко гласуване общински съветници, има следните правомощия и задачи:

- определя структурата на съвета и административните служби;

- приема правилник за работата на съвета, на постоянните комисии и на изпълнителния апарат;

- приема решения по придобиването, стопанисването и разпореждането с общинското имущество като определя и правомощията на кмета в тази област. Когато решението на общинския съвет предвижда продажба на земя извън регулация, то се подлага на референдум от населението;

- приема планове за развитието на общината;

- определя специфичните изисквания за дейността на предприятията, организациите и учрежденията на територията на общината;

- определя условията за използването на инфраструктурата на общината от населението, предприятията, организациите и учрежденията;

- определя местните данъци и такси в рамките на правомощията им дадени от закона;

- приема бюджета на общината, годишния отчет и осъществява контрол по изпълнението на бюджета;

- приема общия и подробните териториално-устройствени планове на общината;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Органи на регионалната и местната власт в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.