Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната.


Категория на документа: Други


Университет за национално и световно стопанство
Факултет: Икономика на инфраструктурата
Катедра: Национална и регионална сигурност

Курсова работа

Тема: "Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната"

Дисциплина: Мениджмънт на отбраната и сигурността

София 2014

Увод

Първообраз на президентската институция е монархът. Всяка държава се нуждае от институция, която да олицетворява народа и да го представлява в междудържавните отношения. При монархическата форма на управление е суверенът. В съвременните монархии държавният глава заема различно място в държавното управление.

При републиканската форма на управление се утвърди фигурата на президента като глава на държавата, в която може да се види далечната връзка с монархическата институция. По-различна е ролята на държавния глава в президентските републики, където оглавява висшата изпълнителна власт.

В сложната политическа ситуация (заплахи за сигурността в международен план и политическа нестабилност) в днешно време е необходимо изпъкването на една силна и влиятелна политическа фигура, която да е в състояние да обединява обществеността, направлява действията на изпълнителните и правораздавателни органи и изповядва национално отговорна политика в сферата на отбранителната проблематика.

В България тази престижна, но нелека функция се предвижда да бъде оставена в ръцете на президента на републиката.

Обект на изследване в настоящата курсова работа е президентската институция в национален план, обществената и държавна позиция, която заема обединителят на нацията в България.

Предмет на изследването е свързан с правомощията на държавния глава да влияе върху сектора за сигурност и отбрана, както и да предлага и налага своите виждания за решаването на проблеми от такъв ранг.

Теза на научния труд, която предстои да бъде доказана е че макар правомощията на президента да са ограничени, имайки се предвид рамката на държавно управление (парламентарна република), той все пак разполага с властови и политически ресурс да направлява националното отбранително развитие в определена посока, който по-нататък в курсовата работа ще бъде съпоставен с потенциала на президентските институции във водещи страни по света.

Целите на изследването са насочени към откриване и анализиране на конституционно регламентираните и заимствани от практиката на други държави способи за повишаване на ефективността на президентската институция в сферата на политиката за сигурност.

Задачите в това изследване са формулирани и описани както следва:

1. Събиране на информация по зададената проблематика.

2. Проучване на чуждия опит в специфичната сфера на действие.

3. Анализиране на степента на приложимост на намерените решения в условията на националната политическа реалност.

Методите на анализ, на които предстой да бъде подложена събраната информация са разнолики, тъй като това позволява да бъде събрана пълнотата на разнообразието и да бъде извлечена най-точната сентенция на емпиричното изследване.По- широко ще бъдат застъпени методът на сравнителен анализ, основан правно релевантна информация за регламентацията на функциите на президентската институция в разглежданите страни.

Използваните източници на информация са: Конституцията на РБ, Русия, САЩ, Гърция и Румъния, публикации в медиите, интернет и издания на различни автори.

Това изследване обхваща както територията на България, така и държавите САЩ, Румъния, Гърция и Русия. Периодът е неограничен, тъй като Конституциите на страните не се променят често, а оттам и правомощията на държавния глава.

Материалът е предназначен за кръга студенти, специалисти и експерти, заинтересувани от сложната тематика на този проблем

1. Президентската институция в България.

Президентската институция в България е сравнително нова, тъй като възниква след отхвърлянето на тоталитарното управление на българската комунистическа партия с настъпването на деветдесетте години на ХХ век. Създателите на новата демократична конституция залагат в своя проект страната да бъде управлявана като парламентарна република, в която върховната власт предадена от суверенът - народът, се притежава от Парламента, т.е. Народното събрание. Въпреки това, вероятно поради демократичния порив, основният държавен документ определя също така изборът на президент да се осъществява на мажоритарен принцип или президентът да бъде избиран от всички граждани на страната, които имат това право.

Необходимо е обстойно представяне на законовите актове, които определят правомощията на българския държавен глава. Според влязлата в сила на 13.07.1991г. Конституция на България, която я определя като "република с парламентарно управление", "Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. За заемането на подобен род високопоставена длъжност е правно регламентирано, че е необходимо да бъдат изпълнени опреден набор от изисквания, упоменати в главния закон на Републиката. Това са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.