Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната.


Категория на документа: Други



" За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната". А условията за избиране на народен представител са изложени в чл.65 на Конституцията "Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода."

"Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвували повече от половината избиратели" Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите. "Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат."

"Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участвуват в ръководството на политически партии.''

Държавния глава има редица правомощия, които му позволяват да участва активно в обществения живот на страната. Те ще бъдат не само фиктивно изброени, но и ще получат тълкуване, което да разясни допълнително степента, в която президента може да е активен по отношение на събитията, засягащи бъдещето на страната и нацията. Те са изброени в Чл. 98 Президентът на Република България:

1) "насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за провеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание". Така Той участва и при организацията на управленския процес при законодателна и местната изпълнителна власт. Има възможност да влияе върху тези процеси с оглед на спецификата на политическата обстановка в страната, ръководейки се естествено във всичките си действия от правните норми,заложени в конституцията на Републиката.

2) "отправя обръщения към народа и Народното събрание". Това правомощие на президента му позволява да дава периодична и актуална оценка на политическата и социална обстановка в страната, създавайки насоки, по които да се формира общественото мнение по отношение на наболели събития и проблеми. Също така той може да критикува или поощрява основният законодателен орган в усилията или бездействието му към гражданските интереси.

Сега действащият президент на републиката - Росен Плевнелиев при всяка по-сериозна промяна на обстановката в страната излиза със становище за своята позиция пред българския народ, която обаче не винаги е достатъчно ясна и обоснована.В повечето случай се разчита на добра политическа реторика и изпитани рекламни стратегии.

3) "сключва международни договори в случаите, определени със закон." Това му дава право да защитава националните интереси зад граница и прокарва политика, насочена към повишаване на престижа и влиянието на страната, утвърждавайки я като коректен партньор, заемащ държавническа и международно изгодна позиция.

В случая с договора за газопровода "Южен поток", при който България предоставя на Руската федерация възможността транзитно през територията на страната ни да пренася природен газ, въпреки че договорът беше подписан от министър-председателят, позицията на президента бе повече от категорична, твърдо засвидетелствана и пред президента Путин при посещението му у нас. Нежеланието на държавния глава да коментира защо точно това е позицията на България и защо като членове на ЕС не поставяме на първо място интересите на общността (визира се аналогичния газофикационен проект "Набуков"), показва, че когато има политическа симбиоза между институциите, народните избранници, не смятат за необходимо да дават отчет и информация на избирателите си.

4) "обнародва законите" така се дава достъп на обикновените граждани да имат достъп до законовата нормативна база, която формира правилата за протичане на обществения живот.

5) "утвърждава промени на границите и центровете на административно териториалните единици по предложение на Министерския съвет"

Вижда се как президентът може да оказва влияние и върху местното самоуправление.

6) "назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната"

Това е ролята на президентската институция в частта и за представител пред международната общност. Единствено той има право да подбира и упълномощава посланиците на България в чужбина, които да бъдат лицето на страната пред света. Негова е обаче и отговорността, ако подбраните представители не изпълняват качествено и национално отговорно задълженията си. Например с избраната за заместник-министър председател без портфейл, отговарящ за евро фондовете - Миглена Плугчиева, която изпълняваше длъжността на посланик на България в Германия. Изборът на един доказал се професионалист от страна на президента, а после и от страна на министър председателя само повиши политическите им рейтинги.

Що се отнася до функциите на държавният глава, свързани с изпълнителната власт, в член 101 се посочва, че "В срок посочен от чл.88 президентът може мотивирано да върне в Народното събрание закон за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано". Алинея 3 на същият член гласи, че "Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в седем дневен срок от получаването му". Това ясно показва, че макар да няма пряко регламентирани в рамките на основния закон правомощия, свързани с непосредствена намеса в делата на изпълнителната власт, президентът все пак разполага с възможности да изразява мнението си по наболели въпроси и да излага обществените интереси като основа на политическата си доктрина.

На практика обаче основните правомощия на президента, които представляват интерес за изследването са тези, свързани с функциите му на главнокомандващ на Българската армия, упоменати в чл. 100 на Конституцията на България.

(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.

(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Освен тях обаче президентската институция има и правомощия по силата на Закона за отбраната и въоръжените сили, които са формулирани така:

Чл. 27. Президентът на Рубликата е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.