Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната.


Категория на документа: Други


2) сключва договори за икономическо сътрудничество и за участие в международни организации или съюзи и е задължен да ги представи пред Парламента с необходимите обяснения, когато интересите и сигурността на държава позволяват това.

3) споразумения за търговия, както и размера на данъчното облагане, икономическото сътрудничество и участието в международни организации не може да бъде осъществено без наличието на специален закон, ратифициран от парламента.

Най-голям интерес обаче предизвикват правата, който гръцкият президент притежава във връзка с осигуряване сигурността и безопасността на гръцките граждани и запазване териториалната цялост и принципът на суверенност на гръцката държавност. Затова предстои да бъдат споменати и функциите, които държавният глава изпълнява в тази специфична област на властта.

Член 48 регламентира президентските правомощия във военната и отбранителна област.

Президентът на републиката може в случай на война или на мобилизация, дължаща се на външна заплаха, с президентски декрет, заверен от Министерския съвет, и в случай на сериозно нарушаване и очевидна заплаха за обществения ред и националната сигурност, с президентски декрет, подписан от министър-председателя, може да преустанови на територията на страната или само на части от нея оперирането на фактори, предизвикващи заплахата.

В следващият параграф се посочва, че именно президентът чрез издаване на президентски декрет и при вече горе изложените условия, е задължен да вземе всички необходими законодателни и административни мерки , за да установи контрол над ситуацията и да възстанови, колкото е възможно по-скоро нормалното функциониране на държавните институции. От това става ясно, че именно президентът в качеството си на главнокомандващ на въоръжените сили има за задача да осигури сигурността на гражданите, както и да изработи и приложи способи, гарантиращи нормалното и безопасно опериране на държавните органи.

Президентът по силата на член 47 от Конституцията на страната има право по препоръка на Министъра на правосъдието и след консултация със специален съвет, състоящ се предимно от съдии, да помилва, намалява и увеличава присъди. Той може само с одобрението на Народното събрание да помилва министри, обвинени по член 86. Амнистия може да бъде дадена само по политически причини и с препоръка на Министерския съвет, а амнистия за углавни престъпления не се дава дори чрез закон.

В гръцката конституция съществуват и членове, засягащи специфичните отговорности на президента на Републиката като държавен глава, но и като физическо лице.

В нито една страна-членка на ЕС, а и в САЩ и Русия не съществува длъжност вицепрезидент, при отсъствие на президента по една или друга причина, се предприемат различни действия. България е страна в която тази длъжност я има и това е една от съществените разлики на президентските институции. Посочените правомощия на държавния глава във всички страни се приповтарят с малки изключения. В сферата на отбраната и сигурността всеки президент е и върховен главнокомандващ на армията. Всеки от президентите притежава правомощия с които може да оказва влияние върху политическия и социален живот на обществото, както и в сферата на отбраната и сигурността. Това обаче се постига с твърда воля и с желание за намеса в политическия живот.

3. Ефективност на президентската институция в България

От значителна важност за изследването е и определянето на ефективността на президентската институция в България т.е дали президента само притежава правомощията на лист хартия или се възползва от тях и ги прилага при участието си в политическия живот на страната.

В подкрепа на защитаваната теза, че при достатъчно голяма политическа воля и държавнически опит президентът на България би могъл пълноценно да участва в управлението на страната и в достатъчна степен да определя регулацията на тенденциите в сектора за сигурност и отбрана и като председател на Консултативният съвет за национална сигурност, ще бъдат изложени някои конкретни примери за начинът, по който действащият тогава президент- Георги Първанов се възползва от конституционните си права. В интервю за авторитетна национална електронна медия от 16 март 2008 президентът посочва основните приоритети за настоящият му мандат: "по-разширени правомощия на президентската институция; поемане на ангажимент към политическата стабилност на страната посредством управление чрез максимално съгласие"7 и заявка за развитие на България като енергиен център на Балканите. За да си постави толкова високи цели се предполага, че държавният глава с достатъчно уверен в силите и правомощията си да ги осъществи.

Една от най-важните функции на президента е тази на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на България. Това е "най-лидерската" функция, позволяваща му като изразител на единството на обществото и на гражданите да говори за най-важната функция на държавата - сигурността и външната политика, да търси единство между институциите и да гарантира с правителството и парламента гражданския контрол, прозрачността и отчетността в тези сфери. Именно затова президентът има ключова роля при назначаване на професионалното ръководството на всички структури в сектора за сигурност, включително дипломатите.8

> Едно от най - големите постижения на президента на България и другите институции е приемането на страната в НАТО и Европейския съюз. Участвайки като посредник, той успява да доведе преговорите до щастлив край. С влизането на България в тези две организации се очаква повишаването на ефективността на Министерството на отбраната и неговите структури и до повишаване сигурността на страната. Разбира се това не означава, че президентът и институциите на Републиката трябва да стоят със "скръстени ръце". Нужно е поддържане на отношения с тези организации и следването на техните правила.

> Президентът съвместно с Генералния щаб на България извършва значителни реформа в областта на военната област. Наистина промените, които бяха направени, се оказаха много функционални. Те бяха цел на едно стабилно и модерно мислещо и действащо военно ръководство на Българската армия.9

> В края на 2008 г. бе внесен Проектозакон за отбраната и сигурността. Президентът Г. Първанов упражни своите конституционни правомощия и се противопостави на реформата в отбранителния сектор, като дори заплаши с налагане на вето. Основните забележки на президента бяха свързани с възможността "да се сведе до минимум досегашната структура на ГЩ до един апендикс, ненужен придатък", както и за това, че държавният глава се лишава от някои досегашни ангажименти и функции, и от възможността да получава своевременна информация. След като тези "редакторски грешки" бяха поправени, държавният глава на 07 май 2009 година подписа указ за обнародване на закона, с което се сложи и край на дългия и мъчителен процес за неговото налагане.

> Г. Първанов поставя и въпросите за модернизацията на Българската армия и съдбата на българската отбранителна промишленост. Модернизацията на БА изисква много средства и президента се надява страната да получи помощ от Алианса.

> С началника на Генералния щаб на Националната отбрана на Република Гърция генерал Георгиос Антонакопулос. Взаимодействието между двете държави подпомага провеждането на военната реформа и развитието във въоръжените сили на способности за противодействие на новите рискове и заплахи за сигурността, по-специално за участие в борбата с тероризма. Според генерал Антонакопулос двустранното военно сътрудничеството ще се засилва и разширява, ще обхваща нови области. Тези срещи ще доведат до едно плодотворно сътрудничество в областта на отбраната и доказват упражняването на правомощията на президента.10

> Среща се с Теодор Мелешкану, министър на националната отбрана на Румъния. Като са обсъдени възможности за бъдещото преоборудване на двете армии и възможностите за взаимно споделяне на разходите по обучение и поддръжка на военна техника. Поставен е и акцента за добрите резултати, постигнати във военно-политически аспект между министерствата и правителствата на двете страни.11

> . По време на срещата с президента на САЩ Джордж Буш основен акцент е бил проектът за изграждане на система за противоракетна отбрана в Източна Европа. Според американския президент системата има за цел да гарантира сигурността на всички страни-членки на НАТО, включително и България. По неговите думи системата за противоракетна отбрана трябва да бъде изградена и желанието на САЩ е вариантите да бъдат обсъдени както с Русия, така и с другите страни.12

Участието на държавният глава в срещи от такъв характер е необходимо за да може да се поддържат добри добросъседски отношения, както и да се осигурява напредъка на страната в технологичен характер, както в сферата на отбраната, така и в другите сфери на обществения живот.

Последния път когато президент (Георги Първанов) взе отношение относно проблемите на българската армия със статия на тема "Алтернативи в развитието на отбранителната политика" публикувана на личната му страница в интернет. В позицията си Георги Първанов посочва, че изложените идеи отчитат опита от дългогодишния ни преход - и позитивния, и негативния, както и историята, и националните ни традиции.

Президентът отбелязва, че в последната година са припламвали чести спорове между него и Министерския съвет, най-вече в лицето на министъра на отбраната, с когото имали "същностни, дълбоки различия по настоящата оценка и за бъдещето на въоръжените ни сили". С публикуваната статия и направените коментари президента Първанов предизвика министъра на отбраната Аню Ангелов,с което се стигна до обществен дебат и словесни престрелки между двамата. 13

Тези и много други примери са показателни за това, че президентът се възползва от своите конституционни права и ги прилага за решаването на проблеми от всички сфери на живота. Те доказват че президентската институция е ефективна и изиграва своята роля за общественото благополучие и развитие. Трябва да се отбележи, паралелно със своите успехи президентът е имал и своите несполуки или не е обръщал нужното внимание на някои събития. Като пример може да се даде корупцията в сферата на отбраната и сигурността, както и присвояването на пари от различните Еврофондове. Той обаче не е нито първият, нито последният, който не е отразил тези проблеми.

Заключение

Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в обществото и държавата. Чрез конституционни и политически средства той съдейства за ефективното взаимодействие между държавните органи и стимулира тяхната дейност за постигане на основните национални цели. При осъществяване на своите функции той се стреми към постигане на единодействие между политическите сили за защита на националните интереси, за развитието на демократичния процес. Президентската институция по смисъла на нейното създаване е предназначена да изпълнява балансираща роля във взаимоотношенията между държавните органи, т.е. да бъде фактор, който осигурява нормално функциониране на държавните органи. Чрез своята условно наречена "арбитражна функция" президентът се стреми да насочи в една посока усилията на държавните и политически структури за развитието и укрепването на държавността и гражданското общество.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Органи за управление на отбраната. Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.