Организационното развитие - обективна необходимост


Категория на документа: Други


Всичко това налага мениджърите да разделят трудовия процес на такива части, които да съдействат за неговото безпрепятствено протичане, в т.ч. и до рационален ритъм на работа. В същото време прекаленото му раздробяване може да доведе до монотонност, която води до мултипликациращ негативен ефект.
Темпът на работа е непосредствено свързан с интензивността на труда. Като цяло той влияе на зависимостта работоспособност-умора. Високият темп води до по-бързо настъпване на умората, като обаче не съдейства производителността на труда да нараства с бързи темпове. Докато бавният темп накъсва трудовия процес, значително се усложнява организацията на производството и труда, в резултат на което не се достига очакваната производителност на труда. Най-висока производителност на труда се постига, когато има оптимален темп на работа, съчетан с научнообоснована почивка. Всичко това ни дава основание да отбележим, че преди да се проектира темпа на работа,следва да се направи физиологически и психически анализ на хората.
Върху темпа на работа оказват влияние редица фактори, като:
а) средата, в която човек се труди;
б) качествата на самия изпълнител – физиологически, темперамент, професионална подготовка, квалификация, удовлетвореност (неудовлетвореност) от труда и т.н.;

2. Режим на труд и почивка.
Една от задачите, която се преследва с реализирането на процеса “Организационно развитие” е по такъв начин да се организира трудовия процес, че набелязаните резултати да се постигат с най-малко нежелателни отклонения в най-кратки срокове, с минимални разходи и запазване работоспособността на хората за продължителен период от време. С други думи, следва да се изгради научнообоснован режим на труд и почивка в резултат на който производителността на труда нараства, но се запазва здравето на хората.
Рационалният режим на труд и почивка е определящ фактор, който води до запазване работоспособността на хората (обратно – умората да настъпва по-бавно).
Работоспособността е състояние, при което човек извършва дейност с предварително определени качествени и количествени показатели на резултатите.[8]
Умората е временно намалена физическа или умствена дееспособност. Физическата умора настъпва по-бързо при дълготрайно съкращение на един или на група мускули; по-бавно – при ритмична работа с малка интензивност. Умствената умора засяга предимно функциите на мозъчната кора.
Умората сигнализира за необходимост от прекратяване на работа. Настъпването на умора се забавя при смяна на вида на работа и при положителни емоции. Регулира се чрез правилна организация на труда, тренировка и рационална почивка.[9]
Работоспособността (умората) са строго индивидуални, т.е. зависят от отделната личност. Съществено влияние върху тях оказва и режима на труд и почивка. Той трябва да отговаря на редица изисквания:[10]
а) психофизиологични – да предотвратява умората и намаляването на работоспособността;
б) социални – да създава условия за увеличаване на трудовата активност;
в) икономически – да осигурява условия за ефективно използване на работното време;
Режимът на труд и почивка изисква при всяка трудова дейност да се установят и се редуват периоди за работа и периоди за почивка. Оптимален е този режим на труд и почивка, при който периодите за работа и за почивка така са съставени, че да се постига най-висока производителност на труда, като се запазва работоспособността на хората за продължително време (максимално се забавя настъпването на умората).
Работоспособността и умората са динамични величини. Макар да се строго индивидуални (зависят от отделната личност), могат да се потърсят някои общи тенденции в тяхната динамика. Например, работоспособността в началото на работния ден започва да нараства, след това за определен период се запазва на максимално равнище и след това започва да намалява непрекъснато. Докато веднъж възникнала умората и даден индивид оставен да се труди при същите условия, тя непрекъснато нараства и има мултиплициращ негативен ефект. Равнището на работоспособността е непосредствено свързана с времето за изпълнение на определен обем от работа или от количеството произведена продукция за единица време.
Основната причина за непостоянството в работоспособността на изпълнителите трябва да се търси в характера на протичащите в неговия организъм физиологични и психологически процеси. Те представляват реакция на организма към различните външни дразнители, към въздействието на комплекс от фактори в производствената среда.[11]
В рамките на работния ден зависимостта между работоспособността и фактора време може да се проследи от фиг. 7.3.

За първия период (периода на вработване) е характерно, че с времето нараства и работоспособността на хората[12]. В началото е необходимо човек да се адаптира към производствената среда. През този период изпълнителят се приспособява към определен ритъм на работа, в резултат на което неговата производителност нараства. В началото е възможно да бъде допуснат дори и брак, като към края на периода вече не съществуват такива условия.
През втория период (периода на максимална работоспособност) човек достига до най-добри трудови резултати с минимален разход на физическа и умствена енергия, т.е. на него “му се работи, та му се пее”. Налице е постоянство при протичането на физиологическите процеси в неговия организъм, който достига своята максимална работоспособност. Тогава и производителността на труда е най-висока.
Третият период (периода на умората) е непосредствено преди почивката. Характерно за него е, че веднъж възникнала умората и даден индивид оставен при същите условия, тя непрекъснато нараства и оказва негативно влияние както върху жизнените функции на организма, така и върху неговата работоспособност. Последната непрекъснато намалява, в резултат на което се понижава и производителността на труда. В сравнение с другите периоди, тук производственият травматизъм е най-голям.
След обедната почивка тази периодизация се запазва като периодът на вработване е по-кратък, максималната работоспособност е по-ниска и умората настъпва по-бързо и оказва още по-негативно въздействие.
Продължителността на тези периоди е различна за различните видове трудова дейност. Например, периодът на вработване е по-кратък за хора, които са работили по-дълго време дадена професия, отколкото тези, които имат малък стаж. Освен това, ако обедната почивка е с по-голяма продължителност, периодът на вработване след нея се удължава. Усъвършенстването на организацията на производството и труда създава предпоставки за намаляване на този период.
Двата периода на максимална работоспособност (преди и след обедната почивка) също се различават, както в абсолютно измерение, така и по продължителност. Периодът преди почивката е с по-голяма продължителност, като работоспособността е по-висока.
Върху възможностите човек да реализира своя творчески потенциал, т.е. да постигне оптимална работоспособност, влияят много фактори, като:
а) условията на труд;
б) системата на управление, в т.ч. отношението “ръководещ-ръководен”;
в) изграждането на работен екип и управление на груповото трудово поведение;
г) естетизацията на труда и др.;
Двата периода на умората също се различават. Периодът преди почивката е по-малък по продължителност и по степен. При периода след обедната почивка тя е по-голяма по продължителност и човек е значително по-уморен. Посочените по-горе фактори, влияещи върху работоспособността, през този периода забавят настъпването на умората и нейното неблагоприятно влияние. Към тяхното влияние по отношение на умората следва да се добави и правилно организираната почивка.
Освен точното редуване на работа и почивка при правилно определената продължителност, важно място има и формата на почивката. Например, за работа, която се извършва в благоприятна среда, е уместно да се използват активни форми на отдих – гимнастика и т.н.
Продължителността на почивката зависи от:
а) характера на трудовия процес;
б) средата, в която той се осъществява;
в) необходимото време за възстановяване на работоспособността;
г) конкретната личност и др.;
Върху физиологическото състояние на човек, а от там и върху неговата работоспособност влияят и психологическите фактори. Например, ако даден изпълнител има желание (мотивиран е) да извърши определена трудова дейност, той може да стигне до крайния резултат въпреки умората. Положителните емоции водят до повишаване на работоспособността, докато отрицателните – до нейното намаляване.
Пренапрежението обаче влияе негативно върху физиологическото състояние на човек, т.е. повишаването на интензивността на труда е необходимо условие за повишаване работоспособността на хората, но това трябва да става в определени граници.
Режимът на труд и почивка е: (Вж. Фиг. 7.4.)

а) сменен;
б) денонощен;
в) седмичен;
г) месечен;
д) годишен;
Сменният режим на труд и почивка определя точно часа на започване и завършване на работа, продължителността на смяната, вътрешносменните и междусменните почивки.
Денонощният режим се отнася до организации с непрекъсваем режим на работа. Той регламентира продължителността на смените и междусменните прекъсвания.
Седмичният (месечният) режим на труд и почивка установяват броя на работните дни в рамките на седмицата (месеца), последователността между работни и почивни дни и др.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационното развитие - обективна необходимост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.