Организационното развитие - обективна необходимост


Категория на документа: Други


Годишният режим на труд и почивка определя броя на дните за работа в годината, празничните и почивните дни, дните за отпуск и т.н.
Освен в работни дни, седмичният, месечният и годишният режим на труд и почивка следва да се определи и в часове (за работа и за почивка).
След завършването на работния ден, т.е. по време на почивката, физиологическите функции на хората постепенно се възстановяват до равнището, на което са били преди трудовия процес. Времето през което хората се възстановяват е известно, като период на възстановяване. Продължителността на периода, степента на възстановяване и т.н. в значителна степен се определят от качествата на отделната личност. Наред с тях, съществено влияние оказват:
а) интензивността на труда;
б) условията на труд;
в) средата , в която човек се възстановява и др.;
Както посочихме, една от основните задачи на мениджърския екип, осъществяващ организационните изменения, е усъвършенстване режима на труд и почивка. Възможностите за това произтичат от особеностите на конкретната организация, но могат да се посочат по-общи такива, като:(Вж. фиг. 7.5.)

а) съчетаване на интересите (целите) на отделните личности с тези на групите и организацията като цяло;
б) съобразяване със съществуващите правни норми – трудово законодателство и др.;
в) отчитане развитието на физиологията, психологията и социологията на труда;
г) адекватни промени, свързани с режима на труд и почивка, при изменение на технико-технологическото равнище, организацията и др.;
д) за редица професии е уместно вътрешносметните прекъсвания да бъдат в други помещения, т.е. изпълнителите да променят средата;
е) периодично извършване на физиологически, социални и психологически изследвания;
ж) изграждане на обоснован питеен режим (безалкохолни напитки, чай и др.);
3. Условия и естетика на труда.
В процеса на трудовата си дейност човек изразходва енергия. Част от нея непосредствено се изразходва за изпълнение на набелязаните резултати, докато друга част се потребява от самия човек за да може неговият организъм да компенсира неблагоприятното влияние на средата, в която той се труди. Посоченото само допълва тезата, че условията, при които човек осъществява своята трудова дейност трябва да бъдат благоприятни.
Условията и естетиката на труда се определят от множество фактори. Те действат с различна сила, посока, променят се във времето. Общото за тях е, че по един или друг начин влияят върху живия труд. Голямото им разнообразие налага да ги сведем до следните основни групи: (Вж. Фиг. 7.6.)

А. Санитарно-хигиенни.
Б. Психофизиологически.
В. Социални.
Г. Естетически
Към санитарно-хигиенните фактори се отнасят:
1. Осветеност.
Осветеността влияе, както върху производителността на труда на изпълнителите, така и върху тяхното здраве. Слабото и недостатъчното осветление води до намаляване на зрението, повишаване на очното налягане, като значително по-бързо настъпване на умората и др. Всичко това влияе негативно върху производствените резултати. Такова осветление се явява предпоставка и за професионални заболявания, производствен травматизъм и др. Обратно, нормалната осветеност предразполага човек към трудова дейност и повишаване производителността на труда.
Осветлението е:
а) естествено;
б) изкуствено.
Естественото осветление е най-подходящо. Някои специалисти посочват, че то създава предпоставки производителността на труда да бъде до 30% по-висока от тази на хора, които се трудят при изкуствено осветление.
По различни начини може да се осъществи естественото осветление:
- странично – чрез прозорци на външните стени на сградите;
- покриви, които да пропускат естественото осветление;
- комбинирано.
При невъзможност да се използва естествено осветление се прибягва до изкуствено. За целта се използват електрически осветителни тела. Източникът се определя от:
а) особеностите на работа;
б) условията на конкретната производствена среда;
в) разположението на работното място, спрямо светлинните източници;
г) наличието и големините на прозорците на външните стени на сградата;
д) възможностите за проникване на естествено осветление през покрива;
е) размера на работните помещения и т.н.
Към изкуственото осветление се предявяват определени изисквания[13]
1. Да осигурява достатъчна осветеност върху работните повърхности.
2. Да подобрява качеството на осветлението, като се:
а) ограничава прякото заслепяване – не се допуска използването на открити лампи, установява се оптимална височина на светлинните източници, осветителните тела се снабдяват с разсейватели;
б) ограничава въздействието на отразената светлина;
в) избира рационална посока на светлината;
г) поддържа постоянна осветеност.
3. Да осигурява надеждност, непрекъснатост и продължителност на работата на осветителните тела в зависимост от конкретните производствени условия.
4. Да осигурява безопасни условия за робата на осветителните тела.
5. Да създава удобство при тяхната експлоатация.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организационното развитие - обективна необходимост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.