Организация на стопанството в горите и проектиране на мероприятията


Категория на документа: Други


Тема 12
Организация на стопанството в горите и проектиране на мероприятията

1 Класификация на горите в България по функции.

Горите и земите от горския фонд според функциите се делят на:

1. Гори и земи основно с дървопроизводителни и средообразуващи функции. Главната задача е производство на строителна дървесина и пълноценно използване на дървесните ресурси. Целта е да се повиши количествената и качествената производителност от единица горска площ.

2. Защитни и рекреационни гори / функции.
Изпълняват основно :

- водоохранни функции- вододайни зони, водосбори на водоеми и водни течения; райони около извори, за санитарно-охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване.

- противоерозионни функции - гори на ерозирани земи; гори в териториите - обект на технически проекти за борба с ерозията; зоната на горната граница на гората обхващаща според наклона на терена гори с широчина от 100 до 200м., клекови формации; еднокилометровата ширина на крайбрежната ивица на Черно море; 200-метровата ивица от високия бряг на р.Дунав, земите между дигата и десния бряг на р.Дунав; островите до 200м. покрай язовири и езера и до 100м. покрай реки, нелесопригодни горски площи с дървесна и храстова растителност.

- мелиоративни функции - защитни и полезащитни горски пояси; гори за защита на инженерни съоръжения - 100-метровите ивици от двете страни на жп линии, автомагистрали и газопроводи, 50-метрова ивица от двете страни на първокласните пътища, до 10м. от двете страни на напоителните и други канали, гори около центорвете с промишлено и друго замърсяване;

- рекреационни функции - курортни гори и територии около туристически и балнеоложки центрове; крайморски и крайречни територии; ваканционни селища и лагери; извънселищни паркове - лесопаркове, ловни паркове, зоопаркове, хидропракове, крайселищни паркове и др.; зелени зони и системи около населени места и промишлени центрове;

- други функции - семепроизводствени насаждения и градини; горски разсадници; географски култури; хидроложки стационари; дендрариуми; гори около паметници на културата; научноизследователски и учебно-опитни гори; ловностопански територии, предназначени за развъждане на дивеч и за токовища, ботанически и зоологически градини; до 200м около хижите и манастирите; буферните зони на резерватите;

3. Гори в защитени територии - горите и земите от горския фонд (резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност), попадат в защитени територии, които са обявени от Закона за защитените територии, и в защитени зони, които са обявени от Закона за биологичното разнообразие.
В земите си включват образци от естествени екосистеми с животински видове, диви растителни видове и местообитанията им. Стопанисват се с цел да се запазят генетичните ресурси, естествените местообитания и популациите на защитени редки, ендемични видове и запазване на биологичното им разнообразие.

2.Принципи при определяне на производствените цели.
Целите свързани с организацията на многофункционалното стопанство в горите се определят от инфраструктурата на района и състоянието на горите.
На всеки стопански клас се определят : цел на производството (да задоволява нуждите на потребителите), турнус на сеч, размер на ползването, системи на сеч, мероприятия по възобновяване и оглеждане на насаждения, други мероприятия, решения свързани с възпроизводство и ползване на горските ресурси и производствени цели (определят се в зависимост от производителността или бонитета на насаждението и бонитета на месторастенията).
При смесени насаждения производствената цел се определя от дървесния вид, от който се добиват ценни сортименти.
При насаждения с ниски бонитети е икономически неизгодно да си поставим високи производствени цели.

1. Принцип на непрекъснатост на ползването от горите. Горското стопанство да снабдява непрекъснато националното стопанство с дървесина и други горски ресурси, следователно да има постоянно ползване от гората. Ползването се осъществява, когато изсичаната дървесина постоянно се компенсира от прираста на насажденията. Така се осъществява непрекъснат процес на производство на ползване на дървесина.
Според Морозов : "Горското стопанство трябва да се стреми към организация на ползване от гората, в резултат гората не би загинала, а би подобрила стопанските си качества."
По време на сечта или след нея да израстне нова гора, за да има постоянство в ползването от гората, да има съвкупност от насаждения с различни възрасти (млади, средновъзрастни, дозряващи и зрели).

2. Принцип на стопанственост - означава икономия на средства, отчитане на ефекта от провежданите мероприятия, проектиране на подходящи технологии с минимален разход на труд и средства. Дейността по лесоразвъждането и лесоексплоатацията се придружава с подобряване на обекта, върху който се води дейността.

3. Принцип на постоянство и равномерност в ползването от горите. В горското стопанство е приет като теоретична основа за организация. Осъществява се от провежданите мероприятия - отгледни сечи, залесяване на непокритите с гора площи, замяна на престарелите нископродуктивни насаждения с продуктивни, установяване на рационални методи за главни сечи, лесомелиорации и други мероприятия, които водят до увеличаване на годишния прираст на дървесина, до увеличаване на ползването на горите. Размера и характера на ползването да се съобразяват с размера и характера на дървопроизводствената дейност през миналите периоди, за да се избегне изтощителнното ползване от горите. Производство е с непрекъснатост и относителна равномерност, но и ползването да е непрекъснато и относително равномерно за даден период от време.

4. Принцип на диференциран подход. Горскостопанското производство е на голяма територия при голямо разнообразие на горския фонд. Направлението в развитието на горското стопанство се формулира от лесоустройствтото наложено от видовете гори и условията на месторастене, природните и икономическите условия, транспортните условия и специализацията на района. В зависимост от състоянието и структурата на горите (видов състав, произход, производителност и др.) производствените цели се разделят пред частите на горския фонд при отчитане на възможностите на горските насаждения и използването им за задоволяване на потребности. Многостранното значение на горите налага диференциран подход при организация и стопанисване. Горите се разделят на:
1) гори със стопанско предназначение - целта на производството е добив на дървесина; 2) гори със специално предназначение - полезните функции на гората - средозащитни, водоохранни, санитарно-хигиенни, рекреационни и др.;

5. Принцип на многоцелево комплексно използване на горските ресурси - цел да се създаде рационална организация да се използва дървесина, странични горски ресурси, водоохранни, защитните и други функции. За ползване на горски ресурси и обществото да оползотворява горските богатства са необходими форми за организация на стопанските дейности, свързани с ползването и възпроизводството на горските ресурси.
3. Видове зрелост - същност и значение
Общо за зрелостта на гората - зрелостта е свързана с растежа и развитието на растенията, с потреблението и се отнася за отделните дървета и за насаждението като цяло.
За да се обясни понятието зрелост, трябва да се имат предвид особеностите на горскостопанското производство.

Дълговечност на дървесната растителност, което определя и дългия производствения процес.

Гората е източник на много и разнообразни продукти и има полезни функции.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организация на стопанството в горите и проектиране на мероприятията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.