Организация на транспорта в селското стопанство


Категория на документа: Други


ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРАНСПОРТА В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

1. МЯСТО НА ТРАНСПОРТА ПРИ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Селскостопанското производство е немислимо без бързо и качествено транспортно обслужване. Особено важно място при транспортното обслужване на селското стопанство заема автомобилният транспорт. Различните видове автомобили са необходимо звено в цялостния селскостопански производствен процес. Те доставят произведените селскостопански продукти от полето до складовете, превозват торове до съответните обработваеми площи, фуражи за животновъдните ферми, горива и смазочни материали за селскостопанските машини и др.

Tранспортните и товаро-разтоварните операции представляват между 20 - 30 % от общите разходи. Почти целият обем произведена селскостопанска продукция се превозва от мястото на производството до пунктовете за съхранение (складовете), до местата на преработката и потреблението. Особено много нараства ролята на транспорта през периодите на прибиране на селскостопанската реколта.

Превозите на селскостопански товари могат да се разделят на две основни групи: вътрешностопански и външностопански.

По правило външностопанските превози се извършват на сравнително дълги разстояния. Към тях се отнасят доставката на продукти на растениевъдството и животновъдството до преработвателните предприятия, както и до пунктовете на пазарна реализация. Тук влизат и превозите на химически торове, строителни материали, гориво за селскостопански машини, резервни части и др. за нуждите на селскостопанските райони.

Вътрешностопанските превози от своя страна могат да се разделят на полски и технологични. Към полските превози се отнасят например доставката на получените зърнени храни от полето до местата за временно съхранение, развозването на торове и семена от местните складове в селскостопанските райони до полето и др. Технологичните превози се извършват на значително по-къси разстояния в сравнение с полските. Към тях се отнасят превозите на гориво, вода, фуражи и др. в рамките на отделната селскостопанска ферма.

В сравнение с превозите в другите отрасли на икономиката селскостопанските превози се характеризират с редица особености. Тези особености оказват съществено влияние и върху организацията на транспортната дейност в съответните селскостопански райони.

Най-съществена особеност на селскостопанските превози е тяхната сезонност, която се определя от самия характер на селскостопанското производство. Голямата сезонна неравномерност на превозите се отразява крайно отрицателно върху използването на транспорта, обслужващ селското стопанство. През периодите на усилените превози във връзка с избирането на реколтата е необходим значителен по количество подвижен състав, който през останалите сезони не може да се използва напълно рационално. Основен фактор за намаляване на сезонността на превозите е развитието на местната складова база в селскостопанските райони(както от страна на транспортните фирми така и от страна на зърнопроизводителите или селскостопанските производители; хладилни камери ит.н.).

(В условията на пазарна икономика се увеличават възможностите за по-пълно използване механизмите на транспортното ценообразуване за намаляване сезонността на превозите. По-конкретно, за да покрие разходите си във връзка с непроизводителните престои през сезоните с малък обем на превозите, транспортната фирма трябва да увеличава цените през летните и есенните месеци. За да се избегнат увеличените транспортни разходи през тези месеци селскостопанските производители трябва да вземат съответни мерки, които обаче са свързани с допълнителни разходи. При формирането на цените за превоз в съответствие със съотношението между търсенето и предлагането на превозите по естествен начин могат да се регулират икономическите взаимоотношения между селскостопанските производители и съответните превозвачи.)

Друга съществена особеност на селскостопанските превози е свързана с неравномрното узряване на различните селскостопански култури. Тази особеност поставя с особена важност проблема за постигане на оптимално съотношение между универсализацията и тясната специализация на подвижния състав. Използването на специализиран подвижен състав, съответстващ най-пълно на изискванията на отделните селскостопански култури, има своите предимства, но в същото време се засилва сезонността в неговото използване с всичките й отрицателни последици. Обратно, прилагането на универсални превозни средства (покрити или открити товарни вагони, обикновени бордови автомобили), позволява да се намали сезонността в използването на парка, но в редица случаи е свързано с увеличаване на разходите за товарно-разтоварни операции. Този проблем е особено сложен за решаване от практическа гледна точка и за смекчаването му също може да съдейства по-пълното използване на пазарните принципи при транспортното ценообразуване.

Съществено влияние върху транспорта, обслужващ селското стопанство, оказват колебанията в добивите на отделните селскостопански култури, свързани с особеностите в климатичните условия през отделните години. От тази особеност произтича и необходимостта от постоянни и обстойни пазарни проучвания от страна на транспортните фирми, обслужващи селскостопанските райони. Например при ниски добиви вследствие засушаване в даден район местните автомобилни фирми трябва да търсят транспортен пазар в други райони. Обратно, при реализиране на по-високи от нормалните добиви местните автомобилни фирми може да не са в състояние да извършват превозите в изискуемите се срокове, поради което се създават възможности за разширяване на транспортния пазар на автомобилните фирми, разполжени в съседни райони.

За селскостопанските превози са характерни и тежките пътни условия. Автомобилите работят най-често по т. нар. черни пътища, които през пролетните и есенните месеци стават труднопроходими. При тези условия използването на автомобилен транспорт е единствено възможно, но това увеличава неговите експлоатационни разходи - за ремонт, гориво, автомобилни гуми и др. При пазарни условия това е достатъчно основание на автомобилната фирма да предлага по-високи цени за извършването на превозите в сравнение с аналогичните цени при нормални експлоатационни условия.

Автомобилният транспорт, обслужващ селското стопанство може да приеме различни форми на организация. Некачествената работа или оскъпяването на работата от страна на специализираните автомобилни фирми ще създава предпоставки за увеличаване на автомобилния парк на отделните селскостопански производители (фермери, кооператори и др.).

2. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АВТОМОБИЛНИЯ ТРАНСПОРТ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Водещото значение на автомобилния транспорт за осъществяването на селскостопанското производство се определя от факта, че неговото използване е икономически изгодно при всякакви разстояния. Освен това той подпомага непосредствено изпълнението на основните процеси в селскостопанското производство. Съществена особеност на приложението на автомобилния транспорт в селското стопанство е, че той изпълнява функцията на свързващо звено на всеки поток от селскостопанска продукция и с това създава възможност за изграждане на селскостопанските процеси на основата на индустриалние принципи и схеми.

Подвижният състав на товарния автомобилен парк за обслужване на селскостопанските производствени процеси включва автомобили, седлови влекачи, ремаркета и полуремаркета. Автомобилите с по-общо предназначение обикновено са с бордови каросерии и са предназначени за превоз на различни по своите физико-химични и биологични свойства товари.

Голяма част от превозваните селскостопански товари са насипни. Следователно, за да се механизират товарно-разтоварните операции и да се намалят разходите за ръчен труд е целесъобразно да се използват автомобили със самосвални каросерии ????. Значително е приложението в селското стопанство и на бордовите автомобили, които трябва да са съоръжени с допълнителни приспособления за увеличаване обема на каросерията. Съществуват възможности за приложение и на автовлакове при превозите на по-голямата част от селскостопанските товари.

Основните изисквания, на които трябва да отговарят показателите за характеризиране дейността на транспорта в селското стопанство са следните:

1) да отразяват реално икономическите процеси, явления и зависимости в областта на транспортната дейност;

2) да са съпоставими, когато са изчислени за различни транспортни звена или за едно и също транспортно звено през различни периоди;

3) да са определени ясно процесите и зависимостите, които могат да характеризират и целите, за които се използват;

4) да са разбираеми не само за специалистите и ръководителите, но и за транспортните работници, респ. за шофьорите;

5) да не изискват големи разходи за изчисляване и анализ и др.

В последно време автомобилостроенето в световен мащаб се ориентира към създаването на автомобили специално за селското стопанство. С това се създават възможности както за по-добро транспортно обслужване, така и за по-ефективна експлоатация на автомобилния парк.

Характерно за селското стопанство е по-ниското равнище на механизация на товаро-разтоварните операции в сравнение с промишлеността. По тази причина относителният дял на разходите е твърде висок. При бордовите автомобили този дял може да достигне до 50 %. Това се обяснява с факта , че товаро-разтоварните операции се изпълняват в различни пунктове за съхраняване и първична обработка на продукцията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организация на транспорта в селското стопанство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.