Организиране и организационно проектиране


Категория на документа: Други


Основи на мениджмънта
Тема: Организиране и организационно проектиране
1. Въведение в проблема

Каква е формата на организация и какво следва от това като изисквания към вътрешното й управление? - Голям дял от управленското значение е посветен на организационното стуктуриране. Като се има предвид, че структурата представлява относително устойчив ред от връзки между елементите на една цялост, то организационната структура обхваща относително устойчивите връзки , техният ред и насоченост между органите и обособените звена, техните единици, поделения на една организация. Важен организационно-структурен проблем е този за обособяването на звена и поделения. Този раздел от теорията на управлението борави със следните общи понятия:
- водещата идея на организационното общество е функционалната специализация. Тя поражда обаче проблема за интеграция в цялост на функционално обособените части. Интеграцията поставя проблема за централизацията и начина за осъществяването й, тъй като централизацията означава да се създаде единен център, който да координира дейностите на частите в цялото, като съображенията за обем на централизацията (на работата, на скоростта, на икономичнастта, на бързината). Пълната централизация обикновено е невъзможна. Всъщност възниква проблемът за рационалната централизация, тъй като съдържа в себе си проблемът за връзката между централизация и децентрализация.

По отношение на йерархичните равнища във връзка с внедряване на съвременните технически средства и информационни технологии се наблюдава тенденция към намаляване на йерархията (отива се към т.нар. плоски структури). Същинският проблем, който стои зад всички тези усилия да се централизира, йерархира, субсидира и делегира, е осъществяването на координация във времето и пространството на действието на частите на цялото. Практикуват се най-общо 2 метода на координиране:
I метод - чрез стандартизация (тя се характеризира със степента, в която дейностите се определят от рутинни методи) и формализация (тя се характеризира със степента, в която методите, правилата, задачите, указанията и т.н. могат да се препоръчат)
II метод - чрез непосредствена интеракция (чрез непосредствено взаимодействие, освободено от формални предписания и договаряне на сътрудниците относно участието им в овладяване на разнообразни проблемни ситуации).

Проблематизация на организационното структуриране:
- общество от организации
- функционална специализация
- интеграция в цяло
- централизация: единен център за вземане на решения
- рационална централизация (централизация/децентрализация)
- децентрализация - хоризонтална автономия
- йерархизация - вертикална автономия
- групиране на дейностите, формиране на звена
- субординация (означава обхват на контрола)
- делегиране на права, задължения, отговорности, власт и ресурси
- координация: чрез стандартизация и формализация, чрез непрекъснато взаимодействие и договаряне на хората чрез непосредствено и неформално общуване.
2. Идеите в областта на управленските организационни структури

Основната група идеи можем да наречем конфигуративни. Тук се изучава структурната конфигурация на системата за управление, без да се обсъжда функционалната специализация на звената, включени в нея. Изходните идеи са 3: линейна конфигурация; функционална конфигурация; вътрешна безструктурност, при което разпределението и координирането на функциите става чрез непосредствена интеракция между сътрудниците на организацията. Чрез взаимодействието на тези идеи при търсенето на структурно решение са се появили редица конфигуративни модели:
1) Линейна конфигурация - най-старата управленска конфигурация, наследена от армията. Тя се характеризира със строга еднозначност на подчинението и йерархичност, при това две единици (лица) от тази структура могат да си взаимодействат само през общия ръководител. В условия на риск тя има предимства, поради простотата си, ясна подчиненост, компетенции и отговорности, но има и съществени недостатъци, поради тромавостта която предполага силната формализация на взаимоотношенията и по искане на инициативата на подчинените. В чист вид тя не съществува, а само в определени организации. Идеята на бюрокрацията е на Макс Вебер. Тя се налага като механична идея в организационното формиране - подчертава формализацията на социалните роли и връзката между тях, а по отношение на изпълняващите изисква принципност, поставяне на работата над личните емоции, чувства и предпочитания, подчертаване стриктността в изпълнението на предписанието на ролята и възнаграждава старателните с гарантирана кариера.

Тейлър предлага нова структурна идея. Управленските функции са нараснали дотолкова, че един човек вече е много трудно да е специалист в доста широка професионална област. Също така, той вижда нуждата от т.нар. по-голяма оперативност. В управленските функции (при функционалните стуктури) отделни сътрудници специализират в определена управленска функция, в рамките на тази своя компетентност ръководят всички звена и хора, засегнати от осъществяването й. Главният недостатък на тази стуктура е нарушаването на принципа за единство на ръководството - означава, че всеки подчинен има един ръководител. Тя създава координационни проблеми. Много скоро линейната и функционалната идея се обединяват в линейно-функционален модел.

Анри Файол остава в рамките на линейната идея (т.е. в йерархията), но развива някои проблеми на щаба (това е помощен орган без ръководни функции, който обхваща разнообразни специалисти, подготвящи решенията на линейните ръководители), а също така идеята за единство при ръководството на човека и задачата - всеки сътрудник има един ръководител, всяка обособена задача - също.

През 30-те години Муни, Рейли, Гюлик и Урвик развиват подробно идеята за линейно-щабната структура. При нея ръководителят делегира част от ръководните си функции на специалисти от щаба. Тази структура се нар. още "структура с ограничен функционализъм". Смята се също, че отговаря относително добре на съществуване в условията на относително стабилна и спокойна среда. Тя намира най-широко разпространение и до днес и се намира в преобладаващата практика.

Следващият етап от развитието на различни идеи започва през 60-те години след II световна война. Характеризира се с етапа на "отворената система" (за разлика от предишният етап, който е ориентиран само към вътрешното устройство на организацията, без да се отчита влиянието на околната среда). Той се нар. етап на "затворената система".

В нач. на 60-те години се прави едно голямо емпирично изследване, известно като изследване на астонска група - Астонски модел. Предложения и въпроси:
1) В резултат на изучаването на разнообразни организации може да се извлече общо значение, което да стане основа на общата теория на организацията.
2) За целите на това изследване са нужни общи мащаби, извеждане на различни фактори и установяване на измеряемостта им.
3) Организационното устройство зависи от целите на околната среда на организацията. Те не бива да се пренебрегват.
4) В изследването трябва да се включи връзката между поведението на хората и групите в организационното устройство.
5) Стабилността и промяната в процесите на организиране трябва да се изследват на фона на взаимодействието на разнообразни фактори.
Важни са: специализацията, централизация/децентрализация, координацията, стандартизацията.

Според друго схващане характеристиките на организацията се свеждат до следното:
- централизирането - води до власт за вземане на решения, комуникация;
- структурирането - води до стандартизиране, формализиране и сложнаст на задачите;
- диференциране - позиционно диференциране; функционално диференциране; височина на йерархията; норма и обхват на контрол; големина на организацията.
Астонският модел поставя в центъра на вниманието т.нар. ролева теория, а това означава, че при устройството на организацията се стига до формална и неформална роля, която има да изпълнява отделният сътрудник или група. По този начин се прави опит човешките проблеми да се включат в проблема на организационното структуриране за първи път.

Други известни модели са:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Организиране и организационно проектиране 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.