Основи на научните изследвания в спорта


Категория на документа: Други


ОСНОВИ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В СПОРТА

1. Наука - определение, класификации, критерии за самостоятелно съществуване. Формиране и етапи в развитието на една самостоятелна наука. Статика и динамика в научното познание. Характерни особености на съвременната наука. Науки за спорта. Обект, предмет, метод, цели и аргументи за самостоятелно съществуване. Интердисциплинарност на науките за спорта.
Наука - система от знания за реалността, методите за получаването им и тяхното използване. За да бъде една наука самостоятелна тя трябва да има собствени: предмет, обект, цел, задачи и понятиен апарат. Науката се отличава с точност, систематизираност, проверимост и опровежримост на дадени твърдения. Опитът за систематизиране на научната дейност е довел до появата на различно класификации. Една от тях определя две страни на познавателния процес - статична и динамична. "Статиката" на науката включва доказани и утвърдени факти, формулирани закони и понятия, описани в учебници, енциклопедии, справочници и други. "Динамиката" се свързва с информацията, получена от най-новите изследвания, публикувани в научни доклади, статии и други. "Систематиката"+ осъществява връзка между старите и новите знания. Според предметните области и метода за получаване на научните знания накуките се делят на: естествени, биологични, технически, хуманитарни и др. Етапи в развитието на една наука са: 1. Описателен (емпирично-фактологичен) - натрупване на емпирични данни и факти от отделни изследвания в дадена област. Водещо е творческото търсене и желанието да се направи откритие. 2. Понятийно-теоретичен - характеризира се със създаването на понятия характерни за да дена научна област. Изгражда се теорията на отделната наука. 3. Философско-хипотетичен - натрупаната и обощена информация може да се използва ефективно в няколко хаучни области. Науката придобива интердисциплинарен характер. Характерни особености на съвременната наука са нейното интензивно и динамично развитие, разширеното и практическо приложение, положителната и насоченост и др. Спортната наука е самостоятелна наука със свои собствени предмет, обект и задачи. Предмет на спортната наука са всички форми на физически упражнения и спорт, ефектът от тяхното прилагане върху човека и обществото и самите физически упражнения. Обект на спортната наука е човекът, занимаващ се с физически упражнения и спорт. Разграничени са няколко направления в спортната наука: физическо възпитание, спорт за всички, професионален спорт и кинезитерапия. Науката за спорта е система от знания за физическата култура и способите за натрупване на нови знания. Развитие и усъвършенстване на физическите възможности на човека. Целта е хармоничност в телесните форми, подобряване на здравето, повишаване на трудовата и спортна способност, всестранно развитие и възпитание. Спортна наука (схема) - хуманитарни науки (педагогика, психология, социология, история); инжинерно-технически науки (техника, електроника); физико-математически науки (механика, биомеханика, математика, статистика); мадико-биологически науки (анатомия, физиология, биохимия, спортна медицина).

2. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на методите за предварително проучване - "информационно проучване", "исторически анализ", "анализ на документи".
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Методите на предварителното проучване (методи на апробация) са методи за събиране на информация за предстоящо изследване. Целта им е подготовката са изследователя за провеждането на изледването, запознаването на изследователя с организацията, особеностите и условията на провеждане на изследването. Методите на действието (методи на практическото изследване) служат за целенасочено събиране и регистриране на факти, данни и резултати. Методите на анализа и обобщението (методи на мисленето) се използват в заключителният етап на научното изследване. Те изискват творчески подход. Трудно е да се разграничи кой метод към коя група попада, защото един метод може да попада едновременно и в методите на апробация и в методите на практическото изследване (пример - анкета).

3. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на метода "наблюдение".
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Метод на наблюдението - целенасочено и организирано възприемане на процеси, обекти или събития, посредством регистриране на определени показатели без влияние върху тях. Характеристики на метода: липса на намеса на изследователя върху явлението (изследвания), организираност, целенасоченост, следене и съхраняване във времето на конкретни показатели. Има няколко класификации на метода наблюдение в зависимост от гледната точка. Наблюдението може да бъде пряко (непосредствено - предполага видимост между субекта и обекта, в спорта се използва в спортните игри, единоборствата, стрелбата и др., често се използва видеозаснемането с последващ анализ) или косвено (опосредствено - основава се на регистрацията на показатели, намира широко приложение в научните изследвания, осигурява по-пълна и точна информация). Също така наблюденията биват едновременни, паралелни, периодични и смесени. Оделно се използва и самонаблюдението, най-вече в тренировъчния процес. Според приложението в научното изследване бива предварително, основно или допълнително. Изиствания към метода и последователност на действията: определяне на целта на наблюдението; пълна характеристика на обекта на изследването; определяне на методиката на запис на наблюдавания процес или явление; наблюдение; систематизиране и съхраняване на данните от изследването; обработка на данните; анализ; изводи; определяне на положителните и отрицателните страни на метода.

4. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на метода "експеримент".
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Метод на експеримента - (лат. experimentum - проба, опит) целенасочен избор и приложение на въздействия върху изследван обект, процес или явление при еднакви условия с цел получаването на знания за неговата същност и функциониране. Видовете експерименти от гледна точка на подхода са мисловен (субективен) и инструментален (намира широко приложение в научно-изследователската работа). Според характера биват с фундаментален характер (обогатява познанието за света, разширява понятийния апарат, осигурява фактология, не се използва често в спорта) или с приложен характер (изследвания свързани с практиката, свързано с усъвършенстване на методиката, учебния процес , трнировъчния процес и др.). От гледна точка на условията за провеждане експериментите се делят на изкуствени (в лабораторни условия), естествени (теренни) и смесени (теренно-лабораторни). Спрямо предметната област биват педагогически, психологически, физиологични, биохимични и др. Според броя на признаците, които се изменят и изследват биват еднофакторни и многофакторни. Изисквания при приложението на метода: познаване на обекта и предмета; формулиране на проблема; формулиране на темата, целта и задачите; разработване на хипотеза; определяне на съществените фактори; оптимизиране на броя на променливите и постоянните показатели; технология и реализация на дейностите (измерванията); контрол върху процеса на реализация на експеримента; обработка на резултатите; анализ; изводи.

5. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на метода "експертна оценка".
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Метод на експертната оценка - използва се при изследване на процеси, явления и структури с комлексен характер, които не могат непосредствено да се наблюдават и регистрират. Експерт - опитен, знаещ човек (лат.). Същността на метода се състои в изучаване на състоянието и прогнозиране на развитието на процес, явление или събитие с неясни характеристики с помощта на подбрани висококвалифицирани специалисти в дадената област. Основни варианти на метода са: метод на предпочитанието (намиране на най-рационалния варианта за решаване на даден проблем от няколко изброени); метод на "кръглата маса" (изследване на сложен проблем, зависещ от много фактори); метод "Делфи" (прогнозиране на развитието на процес, явление или събитие). Етапи: избор и формулиране на целта; формиране на експертна група; определяне на компетентността на експертите (неналожително); формиране на правила на работа; формиране на правила и подходи за изработване на колективно мнение.
6. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на методите: анкета; моделиране; хипотеза.
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Метод на анкетата - начин за събиране на мнения по въпроси, конкретно свързани с научната цел и задачите на изследването (задаване на въпроси и получаване на отговори). Анкетата бива: стандартизирана (с точно формулирани въпроси, подредени в определена последователност, с формулирани отговори), нестандартизирана (не включва предложени отговори, гъвкавост според ситуацията) и частично стандартизирана (има два вида въпроси - с формулиран отговор и без отговор). Вариант на анкатирането за дидактическите тестове за проверка на знанията преподавани в дадена дисциплина. Анкетите могат да се разделят на анкети с открити, закрити (алтернативни - да/не; скалирани - 1-10; дефинирани взаимно изключващи се и др.) и комбинирани въпроси. Метод на моделирането - възпроизвеждането на характеристиките на един обект (оригинал) върху друг обект (модел), специално създаден за тяхното изучаване. Според начина на възпроизвеждане на обекта чрез модела има физически, финкционални и поведенчески модели. Моделите могат да бъдат структурно-функционални и математически. В днешно време широко разпространен е моделният експеримент, когато експериментирането с реалния обект е невъзможно подари една или друга причина. Етапи в създаването на модела: изучаване на проблема; определяне на вида модел; формулиране на целта и задачите; изучаване на структурата на обекта; разработване на непротиверечива хипотеза (ако е възможно); разработване на модела. Метод на хипотезата - методологически пътища и подходи за прогнозиране на определена дейност. Методът стои в основата на предварителното формулиране на вероятни резултати (формулиране на хипотеза). По време на научното изследване хипотезата бива потвърдена или отречена. По съдързание хипотезите се делят на: описателни, каузални и др. хипотези.

7. Методи за научно изследване - определение, класификации. Характеристика на всеобщите принципи и подходи за изследване - диалектически, системно-структурен, на интеграция и диференциране. Характеристика на теоретико-логическите методи: анализ; синтез; индукция; дедукция; аналогия; сравнение; каузални методи.
Метод (гр. methodos) - способ, начин за достигане на определена цел за решаване на определена задача. В научно-изследователската дейност методът може да е: път за събиране на данни, особеност на мислене и начин за проучване. Има различни подходи на работа при осъществяването на научно-изследователската дейност: 1. Емпиричен/експериментален подход (основава се на опита; получаването и систематизирането на информацията става посредством събиране на факти и тяхното осмисляне); 2. Теоретичен/логически подход (свързва се със задълбочено анализиране на факти; дава възможност за прогнозиране); 3. Системен/комплексен подход (разглежда единството и взаимовръзката между различни явления; основава се на законите на диалектиката). В различните научни дисциплини изследователските методи имат различно приложение. От там идва и класификацията на методите, които се използват приоритетно в различните научни области. Например в педагогиката приоритетни методи са наблюдението, педагогически експеримент, експертна оценка и др., в психологията това са наблюдение, експеримент, анкета и др., в биомеханиката - анализ, наблюдение, моделиране и др. Класификация на методите(таблица): 1. Всеобщ метод - диалетико-материалистически метод - теоретико-методологически методи. 2. Универсални методи за научни изследвания - теоретични методи (логически - анализ, синтез; хипотеза; абстрактно моделиране и др.) и емпирически методи (наблюдение, експеримент, анкета, моделиране, експертна оценка). 3. Специфични методи, изпозвани в спортната наука - емпирични и теоретични - (от т.1 и т.2) + адаптирани и създадени методи, тестове, процедури и др. 4. Специализирани методи, обединени в единен комплекс интегрирани в спортната наука - емпирични и теоретични във взаимодействие - ~(т.3)~. Теоретико-логически методи: 1. Исторически метод - събиране на информация за появата и развитието на изследвания обект, процес, явление във времето.; 2. Метод на анализа - мисловен процес, при който цялото се разлага на съставните му части, с цел подробно изследване. Етапи - аналитична или систематична класификация, анализ на отношенията, причинен анализ, диалектически анализ.; 3. Метод на синтеза - обединяване в едно цяло на частите, свойствата и отноченията, опозначи чрез анализа.; 4. Метод на индукцията - активно-мисловен процес, който се основава на емпирични факти, насочени съм обобщение и формулиране на закони, правила и др.; 5. Дедуктивен метод - активно-мисловен процес, който се основава на крайния резултат, на формулираните закони и се движи към разкриване на факторите, които обосновават общото, прието за изходна даденост.; 6. Метод на аналогията - мисловен метод, при който заключениета се правят на основата на белезите на подобието (приликата, сходството).; 7. Метод на сравнението - мисловен процес, при който чрез съпоставка на получени резултати от две или повече изследвания се прави заключение.; 8. Каузални методи - метод на сходството, метод на разликата, метод на комбинирането, метод на сходството и разликата, метод на обединените промени, метод на съпътстващите промени и др.

8. Теория на тестуването. Тeст определение, класификации, приложения на тестовете. Единство и различия между измерване на физични величини и тестуване. Единство и различия между двигателно упражнение и тест. Критерии за информативност на двигателни тестове. Надеждност на тестовете.
Тестът като термин - изпитание, изследване. Тестът като понятие - стандертизирано двигателно действие или друго изискване, при изпълнение на което, от получените резултати правим извод за състоянието на двигателните качества на изследваното лице. Според същността на двигателното действие и получените резлутати тестовете се делят на три групи: контролни упражнения (постигане на максимален резултат - гладко бягане 800м за време); стандартни функционални проби (едканво за всички дозирано по: а - величина на изпълнената работа - HR при работа 210 вата; б - величина на физиологичните промени - V на бягане при HR170); максимални функционални тестове (максимален резултат на физиологични и биохимични показатели - кислороден дълг и др.). В спорта и физическото възпитание тестовете се използват за: измерване на двигателни възможности и тяхното моделиране; прогнозиране на спортни постижения чрез двигателни тестове; спортен подбор; контрол на тренировъчния процес; установяване на ефективността на дадена тренировъчна методика и др. Между измерването на физични величини и тестуването съществени различия: 1. Измерването на физични величини може да се извърши многократно при едни и същи условия (изменчивостта на човешкият организъм), докато при тестуването с всяко повторение се променят условията, влияещите фактори (умора, вработване, заучаване) и получените резултати (възможност за грешки).; 2. Самостоятелно определяне на размерът на свойството при физични величини, докато при тестуването двигателните способности на изследваното лице се определят в зависимост от средното равнище според предходни изследвания. Всеки тест е физическо упражнение, но не всяко физическо упражнение е приложимо при тестуване. За да бъде подходящо едно упражнение за провеждане на тест, то трябва да отговаря на критериите за информативност - надеждност, валидност, обективност и стандартност. За да бъде теста коректен трябва да има система за оценяване на получените резултати. Надежността представлява степентна на съвпадение на получените резултати при повторно тестуване на едни и същи изследвани лица при еднакви условия или степента на съответстване между резултата от тестуването и действителното състояние на признака. Получените резултати представени като формула са: Xt = X∞ ± Xe, където Xt е получения резултат; X∞ е действителният резултат, който трябва да се получи; Xe е грешки съпътстващи тестуването (Xeo - обекта, Xes - субекта, Xem - метода, Xet - техническите средства, Xee - околната среда). Статистическата надеждност на тестовете може да се определи може да се определи по няколко начина: 1. Тест-ретест - провеждат се 2 последователни тестувания при еднакви условия в кратък интервал от време, без настъпване на умора и се определяне на коефициента на корелация rtt.; 2. Метод на полутестуването - прилага се при циклични двигателни действия, като изследваната величина се регистрира непрекъснато във всеки цикъл по време на изследването и се записва в статистически ред. Определя се rtt на този ред, след което от него се образуват 2 нови реда (четните и нечетните позиции). Въвежда се коефициент на корелация оценяващ половината тест r0,5 а rt се определя по формула. За да бъде по-голяма надеждността на един тест трябва да се правят повече повторения, ако това е възможно. Колкото по-малък е процента на относителна грешка на теста, толкова по голяма е надеждността му. Надеждността на тестовете включва тяхната обективност (степен на независимост на резултатите от субективните особености на изследваното лице и изследователя), еквивалентност (степен на съвпадение на резултати от близки по характер тестове на едно лице при едкави условия) и стабилност (възпроизводимост на резултатите при повторно провеждане на теста през определен интервал от време).
9. Теория на тестуването. Тeст определение, класификации, приложения на тестовете Единство и различия между измерване на физични величини и тестуване. Единство и различия между двигателно упражнение и тест.Критерии за информативност на двигателни тестове. Валидност на тестовете.
Тестът като термин - изпитание, изследване. Тестът като понятие - стандертизирано двигателно действие или друго изискване, при изпълнение на което, от получените резултати правим извод за състоянието на двигателните качества на изследваното лице. Според същността на двигателното действие и получените резлутати тестовете се делят на три групи: контролни упражнения (постигане на максимален резултат - гладко бягане 800м за време); стандартни функционални проби (едканво за всички дозирано по: а - величина на изпълнената работа - HR при работа 210 вата; б - величина на физиологичните промени - V на бягане при HR170); максимални функционални тестове (максимален резултат на физиологични и биохимични показатели - кислороден дълг и др.). В спорта и физическото възпитание тестовете се използват за: измерване на двигателни възможности и тяхното моделиране; прогнозиране на спортни постижения чрез двигателни тестове; спортен подбор; контрол на тренировъчния процес; установяване на ефективността на дадена тренировъчна методика и др. Между измерването на физични величини и тестуването съществени различия: 1. Измерването на физични величини може да се извърши многократно при едни и същи условия (изменчивостта на човешкият организъм), докато при тестуването с всяко повторение се променят условията, влияещите фактори (умора, вработване, заучаване) и получените резултати (възможност за грешки).; 2. Самостоятелно определяне на размерът на свойството при физични величини, докато при тестуването двигателните способности на изследваното лице се определят в зависимост от средното равнище според предходни изследвания. Всеки тест е физическо упражнение, но не всяко физическо упражнение е приложимо при тестуване. За да бъде подходящо едно упражнение за провеждане на тест, то трябва да отговаря на критериите за информативност - надеждност, валидност, обективност и стандартност. За да бъде теста коректен трябва да има система за оценяване на получените резултати. Валидността е сигурността, че даден тест измерва точно този признак, за който е предназначен. Всеки тест носи информация не само за един латентен признак и един признак може да бъде изследван от множество тестове, само един от които има най-голяма валидност. Видове валидност - диагностична (определяне на състоянието на изследваното лице по време на теста), прогностична (резултатите, с които искаме да направим изводи за възможни бъдещи спосовности на изследваните лица), емпирична (количествен, математико-статистически анализ) и логическа (съдържателна - качествен анализ за стуктурата и съдържанието на физическото упражнения прилагано като тест).
10. Теория на тестуването. Тeст определение, класификации, приложения на тестовете. Единство и различия между измерване на физични величини и тестуване. Единство и различия между двигателно упражнение и тест. Критерии за информативност на двигателни тестове. Стандартност на тестуването.
Тестът като термин - изпитание, изследване. Тестът като понятие - стандертизирано двигателно действие или друго изискване, при изпълнение на което, от получените резултати правим извод за състоянието на двигателните качества на изследваното лице. Според същността на двигателното действие и получените резлутати тестовете се делят на три групи: контролни упражнения (постигане на максимален резултат - гладко бягане 800м за време); стандартни функционални проби (едканво за всички дозирано по: а - величина на изпълнената работа - HR при работа 210 вата; б - величина на физиологичните промени - V на бягане при HR170); максимални функционални тестове (максимален резултат на физиологични и биохимични показатели - кислороден дълг и др.). В спорта и физическото възпитание тестовете се използват за: измерване на двигателни възможности и тяхното моделиране; прогнозиране на спортни постижения чрез двигателни тестове; спортен подбор; контрол на тренировъчния процес; установяване на ефективността на дадена тренировъчна методика и др. Между измерването на физични величини и тестуването съществени различия: 1. Измерването на физични величини може да се извърши многократно при едни и същи условия (изменчивостта на човешкият организъм), докато при тестуването с всяко повторение се променят условията, влияещите фактори (умора, вработване, заучаване) и получените резултати (възможност за грешки).; 2. Самостоятелно определяне на размерът на свойството при физични величини, докато при тестуването двигателните способности на изследваното лице се определят в зависимост от средното равнище според предходни изследвания. Всеки тест е физическо упражнение, но не всяко физическо упражнение е приложимо при тестуване. За да бъде подходящо едно упражнение за провеждане на тест, то трябва да отговаря на критериите за информативност - надеждност, валидност, обективност и стандартност. За да бъде теста коректен трябва да има система за оценяване на получените резултати. Стандартността представлява спазването на определени за даден тест педагогически, организационни, технически и технологически правила, описани в медодиката за провеждане на теста. Изисква еднаквост на вътрешните и външните условия при провеждане на теста, резултатите да се записват в мерни единици от системата "СИ" и допустимите грешки да се определят чрез предварително зададена вероятност. Неспазването на изискванията за стандартност води до понижаване на всички статистически показатели на тестовете.
11. Теория на тестуването. Тeст определение, класификации, приложения на тестовете. Единство и различия между измерване на физични величини и тестуване. Единство и различия между двигателно упражнение и тест. Критерии за информативност на двигателни тестове. Други свойства и характеристики на спортнопедагогическите тестове.
Тестът като термин - изпитание, изследване. Тестът като понятие - стандертизирано двигателно действие или друго изискване, при изпълнение на което, от получените резултати правим извод за състоянието на двигателните качества на изследваното лице. Според същността на двигателното действие и получените резлутати тестовете се делят на три групи: контролни упражнения (постигане на максимален резултат - гладко бягане 800м за време); стандартни функционални проби (едканво за всички дозирано по: а - величина на изпълнената работа - HR при работа 210 вата; б - величина на физиологичните промени - V на бягане при HR170); максимални функционални тестове (максимален резултат на физиологични и биохимични показатели - кислороден дълг и др.). В спорта и физическото възпитание тестовете се използват за: измерване на двигателни възможности и тяхното моделиране; прогнозиране на спортни постижения чрез двигателни тестове; спортен подбор; контрол на тренировъчния процес; установяване на ефективността на дадена тренировъчна методика и др. Между измерването на физични величини и тестуването съществени различия: 1. Измерването на физични величини може да се извърши многократно при едни и същи условия (изменчивостта на човешкият организъм), докато при тестуването с всяко повторение се променят условията, влияещите фактори (умора, вработване, заучаване) и получените резултати (възможност за грешки).; 2. Самостоятелно определяне на размерът на свойството при физични величини, докато при тестуването двигателните способности на изследваното лице се определят в зависимост от средното равнище според предходни изследвания. Всеки тест е физическо упражнение, но не всяко физическо упражнение е приложимо при тестуване. За да бъде подходящо едно упражнение за провеждане на тест, то трябва да отговаря на критериите за информативност - надеждност, валидност, обективност и стандартност. За да бъде теста коректен трябва да има система за оценяване на получените резултати. Други свойства и характеристики на тестовете освен надеждност, валидност и стандартност са: 1. Сложност на теста - затруднение за постигане на по-добри резултати или затруднение при изпълнението на двигателното действие. Зависи от подготвеността на изследваните лица.; 2. Дължина на теста - двигателното съдържание на теста (броя на действията/циклите, дължина на изминат път, време за поддържане на дадено действие или поза, плътност на десйствието и др.).; 3. Времетраене на теста - може да бъде произволно или да е включено в изискванията към теста.; 4. Скорост на изпълнение на теста - отношение на дължината на теста към времето за изпълнение.; 5. Специфичност на тестовете - различието между близки по същност тестове.; 6. Размерност на тестовата батерия - определя се чрез броя на признаците, които формират резултатите от включените тестове в тестовата батерия.

25.Тренажорни устройства в спорта. Определение и класификация. Правила при разработване на тренажор. Устройство и приложения във Вашата специалност - в тренировъчния процес, в процеса на контрол и научно-изследователската дейност.
Тренажорните устройства представляват уреди и апарати за моделиране на определена дейност, за имитиране на спортни упражнения и ускоряване на учебния процес. Тренажорните устройства според приложението си се делят на уреди за тренировка, контрол и експерименти. Според конструкцията биват: на механичен, електричен и електромеханичен принцип. Според насочеността тренажорите се делят на тренажори за моделиране на определени условия на дейност и тренажори за визуално и виртуално моделиране. Правила при разработване на тренажорно устройство - методическо задание() и техническо задание(). Тренажорни устройства се използват за тренировка, контрол и експерименти (в моята специалност...).

26. Научно изследване - същност, съдържание, структура, видове и особености. Разработване на идеен проект за изследване - информационно проучване, проблем, тема, хипотеза, цел, задачи, методика и организация. Конкретен пример за емпирично изследване. Разработване и структура на курсова и дипломна работи.
Научното изследване има определена структура и съдържание. Според структурата се разделя в няколко сфери: Статична сфера (определяне на тема, цел, задачи и работна хипотеза); Сфера на декомпозирането (разработване на методика, организация и работен модел); Реализация на изследването (в съответствие с двете сфери). Основните етапи, през които преминава изследването са: 1. Проучване за състоянието на проблема (осъществява се чрез метода на информационното проучване).; 2. Непосредствена подготовка и осигуряване на процеса за събиране на научни данни.; 3. Провеждане на изследването, систематизиране и анализ на резултатите.; 4. Извеждане на изводи и препоръки.
Структура на дипломна работа на основата на експериментално изследване:
1. Титулна страница
2. Съдържание на дипломната работа
3. Увод
4. Първа глава - постановка на проблема (литературен обзор, работна хипотеза)
5. Втора глава - цел, задачи, методика и организация на изследването
6. Трета глава - резултати и анализ
7. Четвърта глава - изводи, препоръки, обобщение
8 Библиография
9. Приложения




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на научните изследвания в спорта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.