Основи на управлението


Категория на документа: Други


ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

ТЕМА 1
ОРГАНИЗАЦИЯ. УПРАВЛЕНИЕ. МЕНИДЖЪР

А. Организацията е такъв тип формирование, в което ясно се откроява потребността от управление, а следователно и от мениджъри, които професионално да изпълняват това задължение. В икономическата литература съществуват множество определения за организация, но по-голямата част от тях я приемат за група от хора, които съзнателно координират действията си за постигането на общи цели.
Б. Организациите могат да бъдат диференцирани по различни критерии: в зависимост от степента на насоченост на груповата дейност към постигането на формални цели и степента на съблюдаване на формално изведени правила за координация, организациите биват формални и неформални; в зависимост от броя на целите, те могат да бъдат прости или сложни.
В. За да могат да се изучават и управляват организациите, е необходимо да се разглеждат общите за всяка организация характеристики: цели, ресурси, технология, хоризонтално разделение на труда, вертикално разделение на труда, зависимост от външната среда.
Г. Резултат от вертикалното разделение на труда в една организация е обособяването на дейностите по формиране на задания за работа в управляваща подсистема, а тези по на тяхната реализация - в управлявана подсистема. Управленската йерархия има три нива - висше, средно и низово.
Д. Според Р. Акофф, управлението може да се разглежда като контрол над целенасочената система от страна на една от нейните части. Процесът на управление предполага изпълнение на три функции: определяне на фактически съществуващите и потенциалните проблеми; вземане на решения и изпълнение или осигуряване на тяхното изпълнение; поддържане и подобряване на характеристиките при променящи се или стабилни условия.
Е. Системата за управление трябва да се състои от три взаимодействащи помежду си подсистеми - по една за всяка от посочените функции: подсистема за идентифициране на възникващи проблеми; подсистема за вземане на решения и за контрол върху тяхната реализация; подсистема за осигуряване на адаптацията на организацията към промените на външната среда.
Ж. Основни характеристики на управленската дейност са: работа с хора и взаимоотношения с хора; координиране на дейността на структурните звена; поставяне и ефективно постигане на поставените цели на организацията.
З. Според Питър Дракър, основните дейности, които извършват мениджърите в рамките на своята работа, са следните: поставят цели, по чието изпълнение да се работи; организират работата, необходима за изпълнението на целите; мотивират и комуникират с изпълнителите и останалите мениджъри; измерват нивото на изпълнение на поставените цели; работят върху развитието на хората, включително и върху своето собствено. [1]
И. Възможен подход за описание на дейностите на висшия мениджър, е представен от Хенри Минцбърг. Неговата концепция включва три типа мениджърски роли: междуличностни, информационни и роли, свързани с вземането на решения. За изпълнение на тези роли, според Катц, мениджърите трябва да притежават и развиват технически умения, умения за междуличностно общуване и концептуални умения.
Й. Съществуват различни подходи и методи за оценка на организационната ефективност, като измерител на успеха на организацията: Според целевият подход, организацията е ефективна, ако постига предварително поставените цели. Системният подход поставя акцент върху способността на организацията да се адаптира към променящите се изисквания на външната среда. При многопараметричния подход ефективността на организацията се оценява като се отчитат интересите на всяка от заинтересованите групи. Времевия модел оценява ефективността във връзка със способността на организацията да запазва своята позиция в рамките на по-голямата система; при това се разграничават краткосрочни, средносрочни и дългосрочни критерии за ефективност.

ТЕМА 2
ЕВОЛЮЦИЯ НА УПРАВЛЕНСКАТА МИСЪЛ. ОСНОВНИ ПОДХОДИ И ШКОЛИ В УПРАВЛЕНСКАТА ТЕОРИЯ
А. Данни за управление съществуват от хилядолетия: египтяните са изпълнявали управленски функции по планиране, организиране и контрол, когато са конструирали великите пирамиди; Александър Велики е създал здрава организация за координиране на действията по време на своите военни походи; Римската империя е развила добре подредена организационна структура с цел улесняване на комуникацията и контрола; Сократ е разглеждал мениджърските принципи 400 г.пр.н.е.; Платон е описал професионалната специализация 350г.пр.н.е. Организационни форми, изискващи успешно управление, е имало винаги: домакинство, род или племе, държава, църква и армия. Най-напредналата от тях, от гледна точка на създаването на принципи, свързани с ефективността и достигането на цели, е войската и това е съвсем логично и обяснимо.
Б. Индустриалната революция в Англия (XVII век) радикално променя начина, по който хората работят, общуват и преживяват. Напредъкът в технологиите води до бързата поява и разрастване на индустриалното производство: намаляват се производствените разходи, произвеждат се големи обеми стоки и лесно се транспортират до далечни пазари. Фабриките имат огромна нужда от работна ръка и това провокира придвижване на селското население към града. Големият брой на служителите в организациите прави почти непосилна задачата на мениджъра да наблюдава, да координира и да контролира работата, в резултат на което се набляга повече върху напътстване чрез устни инструкции и демонстрации. Бригадирите (низовите мениджъри) не са достатъчно обучени, а по-голямата част от работниците са неграмотни, което съвсем естествено води до ниска производителност.
В. Робърт Оуен (1771-1858) е собственик на памучни фабрики в Шотландия. Питър Дракър го нарича "първият мениджър в света" заради осъзнаването, че човешките ресурси са толкова ценни, колкото финансовите и материалните. Идеите му се доразвиват от представителите на поведенческата школа. Чарлз Бабидж (1792-1871), английски математик, насочва вниманието си към ефикасността на производството. Той поставя акцент върху разделението на труда и предлага математически решения на проблемите, свързани с по-пълноценното използване на производствените условия и ресурси. Неговите виждания поставят основите на класическата и количествената теория. Независимо от достиженията на въпросните личности, до края на 1800-те години нито собственици на фабрики, нито мениджъри проявяват интерес към проблемите, свързани с неефективното използване на материалните и човешки ресурси. По това време пазарът се насища и конкуренцията се засилва. Това поставя на преден план търсенето на начини за съкращаване на разходите и увеличаване на производителността.
Г. Класическата школа на управлението поставя началото в развитието на управленската мисъл. Тя включва школа на Научното управление и Административна теория. Научното управление се представя от Фредерик Тейлър, Хенри Гант, Франк и Лилиан Гилбрет, Херингтън Емерсън и др., чиято основна цел е разкриване критичното значение на организацията на работното място. Основен акцент се поставя върху тясната специализация на труда и финансовите стимули, чрез които се постига все по-нарастваща производителност. Административната теория включва приноса на Анри Файол, Макс Вебер, Честър Бърнард и др., които насочват вниманието си към по-добро структуриране на организацията като цяло чрез изработване на общовалидни принципи за ефективно администриране. Основен недостатък на класическата школа е механистичния подход към човешката природа.
Д. През 20-30-те години на XX век САЩ преживяват друга рязка обществена промяна в културен и социален аспект. Икономическият растеж дава възможност на хората да насочват средства към развлечения и домакински нужди, жените получават право да гласуват, профсъюзите са организирани и играят съществена роля в политиката и икономиката, въвежда се минималната работна заплата. Повишеният жизнен стандарт и демократизирането на обществото правят невъзможно по-нататъшното прилагане на класическите техники за модифициране на трудовото поведение.
Е. Поведенческата школа се създава от Елтън Мейо, Мери Фолет, Ейбрахам Маслоу, Дъглас МакГрегър, Берес Скинър и др. Тя подчертава значението на индивида в организацията и определя социалните потребности, груповите процеси и отношенията началник-подчинен като съществени компоненти на мениджмънта.
Ж. Избухването на Втората световна война поставя нови проблеми пред управляващите. Изобретенията за бойни действия във въздуха и под водата правят войната по-сложна и намаляват броя на грешките. Екип от математици, физици и др. експерти разработва сложни математически модели, които опростяват сценария на атаки и контраатаки и така намаляват тактическите грешки на военните главнокомандващи. След войната се оформя интерес към прилагане на технологиите и в стопански области. Този интерес е стимулиран от изобретенията в компютърната технология, които увеличават скоростта за решаване на проблемите.
З. Количествената школа рационализира процеса на вземане на управленски решения чрез използването на модели, които могат да симулират проблем и да покажат всички фактори, които го засягат. Изследователите смятат, че колкото по-научно подходят към проблема и колкото повече информация могат да използват, за да го анализират и разрешат, толкова по-вероятно е решението да е добро.
И. През 60-те години пазарите се разширяват благодарение на диференциацията на продуктите. Потребителите търсят по-голямо разнообразие, а с диверсифициране на потребителските нужди се променя и управлението на организацията. Работната сила се насочва повече към заетост в услугите, а не в производството. Настъпва края на Индустриалната революция и края на "масовото съзнание".
Й. Според ситуационният подход сложността на човешките и организационните системи затруднява разработването на универсални принципи за управление. Затова той интегрира вижданията на предишните школи и подчертава уникалността на ситуацията, като твърди че решението на който и да е управленски проблем зависи от факторите, които въздействат върху нея.

ТЕМА 3
ВЪНШНА И ВЪТРЕШНА СРЕДА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
ВЪТРЕШНА СРЕДА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
А. Вътрешната среда на организацията включва следните променливи: цели, задачи, хора, структура и технология.
Б. Целта може да бъде дефинирана като желан резултат или някакво крайно състояние, към което се стреми организацията. Основното предназначение на целите е да насочват поведението на хората при изпълнение на задълженията им и да служат като критерии за оценка на постигнатите резултати. Целите на подразделенията трябва да имат конкретен принос за постигане на организационните цели като цяло и да не си противоречат с целите на другите подразделения.
В. Три са основните признаци, които се използват при класифицирането на целите: управленско равнище (цели на висше, средно и низово равнище), области на дейност в организацията (маркетингови, производствени, иновационни, дистрибуторски, кадрови и т.н.) и хоризонт на планиране (дългосрочни, средносрочни и краткосрочни).
Г. Организациите определят целите си в процеса на планиране. В плановете се включва информация, която показва начина на работа, ресурсите и изпълнителите на отделните цели.
Д. Задачите са следствие от разделението на труда в организацията. Те определят работата, която трябва да бъде изпълнена по определен начин и в определен срок. Ефективното изпълнение на задачата, от една страна, изисква определена компетентност и умения от изпълнителя, а от друга страна, е предпоставка за успешно постигане на организационните цели. Задачите се предписват на конкретната длъжност, а не на работника, който я заема.
Е. Задачите могат да бъдат диференцирани в три категории: работа с хора, работа с предмети (машини, суровини) и работа с информация.
Ж. Хората се разглеждат като централен фактор, от който зависи успеха на организацията. Върху тяхното поведение влияят следните фактори: надареност или предразположеност (притежавания потенциал за изпълнение на някаква конкретна работа. Надареността е пряко свързана със способностите, тъй като облекчава тяхното придобиване в процеса на обучение или работа); потребности (състояние на психологическо или физиологическо чувство на недостатъчност или липса от нещо, на нужда, на необходимост, изпитвана от индивида); очаквания (формират се на база минал опит и оценка на текущата ситуация; възприятие (обикновено хората реагират не на това какво става в действителност, а на това което възприемат като действителност); отношение, гледна точка (нагласа на индивида, която се изразява като отношение на харесване или нехаресване към хора, предмети, обкръжаваща среда); ценности (общи убеждения, вяра по повод на това кое е лошо и кое е добро).
З. Два аспекта на работната среда оказват също силно влияние върху поведението на хората в организацията - груповите норми на поведение и лидерството.
И. Чрез организационната структура се координират усилията на членовете на една организация при реализация на общите цели. Тази координация предполага специализация на труда и регламентиране на отговорности.
Й. Технологията като вътрешна променлива може да се определи като начин на въздействие върху предмета на труд с цел получаване на конкретен резултат (продукт, услуга). Приложението на избрана технология изисква определени умения и знания от изпълнителите в организацията. Освен изисквания към човешкия ресурс, конкретната технология поставя изисквания и по отношение на машините и съоръженията в организацията, а и към организационната структура.
К. Взаимовръзката между факторите на вътрешната среда се извежда най-ясно чрез системния модел на вътрешните променливи. Изменението на един от факторите в определена степен влияе на всички останали.
Л. Изследването на факторите от вътрешната среда позволява да се разкрият силните и слаби страни на организацията. Съществуват различни подходи за анализ на поведението на тези променливи, но като цяло те са насочени към оценка на потенциала за развитие на организацията.
ВЪНШНА СРЕДА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
А. Външната среда на организацията е съвкупността от всички фактори извън нея, с които организацията взаимодейства пряко и косвено.
Б. Външната среда с пряко въздействие обхваща факторите: доставчици, потребители, конкуренти, закони и държавни органи и профсъюзи.
В. Външната среда с косвено въздействие включва: състояние на националната икономика, политически фактори, социални и културни фактори, технологични фактори и международни фактори.
Г. Външната среда на организацията притежава четири основни характеристики: взаимовръзка между факторите (степента на въздействие, което оказва изменението на един фактор върху останалите фактори); сложност (определя се от броя на факторите, с които организацията си взаимодейства и тяхната сила на въздействие); динамичност (скоростта, с която протичат измененията във външната среда на организацията; неопределеност (зависи от обема информация и нейната достоверност, с която разполага организацията по повод на въздействието на определен фактор или фактори върху нейното развитие и достоверността на информацията).
Д. Комбинацията от параметрите динамичност и сложност определя четири вида условия на средата: динамична и сложна; стабилна и сложна; динамична и проста; стабилна и проста (вж. Табл.3) [1].
Е. Като конкретни измерители на икономическите фактори се разглеждат следните променливи: ръст на БВП, ниво на инфлация/дефлация, ниво на доходите на населението, ниво на лихвените проценти (по депозити и кредити), ниво на безработица.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основи на управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.