Основни характеристики на интериорните пространства


Категория на документа: Други


Основни характеристики на интериорните пространства
За да се опише процеса на интериорният проект и да се осмисли, като упр. система, следва да се разгледат компонентите от който зависи този вид дейност. Системата човек-интериорна среда, следва да се разгледат елементите и по отделно. Архитектурния интериор е реалнос тта в която се проявяват законите на функционирането и дизйн-процеса. Интериорът като повечето системи има някой измерими характеристики, с помоща на който може да се опише състоянието на дадената система във всеки определен момент от времето. Интериорът като визуално ограничено пространство съдържа сума от характеристики го признаци, по важните от който са:

1. Параметри (големина и форма) и организация на пространствено решение.

2. Цветове на конструктивната и декоративните материали на основните ограждащи повърхности (под, таван, стена) конкретното им положение в пространството

3. Параметри и характер на осветлението - естествено (като функция на геогравска ориентация на пространството) и изкуствено (система за осветяване на пространството).

4. Параметри характеризиращи хигиенните условия в средата- ниво на шум, запрашеност, температурни характеристики и др.
отчитането на всички тези характеристики е определящо при формирането на модела на интериорния дизайн и диктува процеса на създаването му.

Анализ на връзките и взаимозависимостите между компонентите на човек-интериорна среда
Връзката между човека и средата е биотехническа, обменя се енергия и информация в определяне от човешките възможности. Определящ фактор за този обмен
е цветово-осветления климат на обитаваното пространство, поради това е необходимо да бъде разгледана ролята на цвета и светлината при изследването на архитектурно-
пространствените характеристики на средата.

1. Големина, форма и тектоника на пространството= те представляват естетически категории, които притежават и ергономични свойства (влияят върху визуалния комфорт на ползвателите
на средата). Те определят обемно-пространствената структура на средата и представляват неин материален израз. Големината на обкръжаващата среда следа да
осигурява комфорт и удоволствие при обитаването и. Чрез цветовото оформление дизайнера може да коригира или допълни визуалното въздействие на
средата, да установи характера на мащабните връзки и чрез цвят да комплиментира вертикално или хоризонтални стеснявания на пространството, с цел да повиши
комфорта при обитаването му. Оцветяването на ограждащите го повърхности с цветове с висок коефицент на отражение, оптически уголемява пространството и обратното.Когато не са необходими корекции на пространствените характеристики на средата, обикновено се спазва изискването- процентът на отражаемост на цветните ограждащи повърхности да бъде:

-зоната на тавана - от 75 до 90%

-за стените - от 50 до 80%

-за пода - от 30 до 50%

-за мебелите - от 50 до 65%
При това следва да се има в предвид, че стените на които са разположени прозорците са в сянка т.е. те изглеждат по тъмни , поради което с цел да се хомогенизира е целесъобразно да бъдат оцветявани с цветове с по голяма степен на отражаемост.В случейте когато пространството садържа в себе си множество различни, разнородни конструктивни елементи (трегери,ниши, стеснявания) или е не балансирано разчленено на отделни зони. Чрез цветовото оформеление то може да бъде визуално дефинирано, да се изяви и изясни неговата организация. При наличието на пречупвания на стените, промяна в нивото на пода е необходимо те да бъдат визуално отделени. Това е възможно чрез избора на различни декоративни покрития или цветове. При необходимост от обединяване на множество разнородни елементи се оцветяват в един цвят, докато ако средата има нужда от динамизация (дълга права голяма стена) с цел да се направи пространството по интересно се използват два или повече цветни тона. Възприемана на тектониката на средата при движение на човека в нея. Основните похвати при композиционното изграждане на средата са два:

- Постигане на контрастно противопоставяне между елементите на интериорната среда

-Постигане на нюансна съгласуваност между елементите на интериорната среда
Изборът кои от двата подхода да бъде приложен при оформлението на конкретно архитектурно пространство, зависи изцяло от дизайнера , които трябва да отчете следните фактори:

1.за контрастно противопоставяне

-да осигурим неочакваност на цветното петно

-включване на комплиментарни цветове

-използването на ефекта на едновременния контраст- зрителят да възприема едновременно тъмно-светло и цветът

-използване на ефекта на последователния контраст- при влияе от едното помещение в друго

-увеличаване количеството на цветовете в централното зрително поле

2. Нюансна съгласуваност (постигане)- при пространства за продължителен престои




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Основни характеристики на интериорните пространства 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.