Особености на социалната работа с деца в риск


Категория на документа: Други


 1. Същност на социалната работа с деца в риск

Съдържанието и смисълът на социалната работа при деца в риск произтичат от спецификата на обекта. Оправдано е диференцирането на две големи субгрупи тук, към които се отнасят лицата в здравен и социален риск. Освен тази диференциация е необходима и такава на базата на характера (типологията) на риска. Обекта на социалната работа може да се систематизира по следния начин:

- деца в социален риск:

* изоставени деца;

* деца сираци;

* деца в семейства, подложени на физически и сексуален тормоз;

* безпризорни и безнадзорни деца - "деца на улицата";

* девиантни и деликвентни деца и юноши;

* деца и юноши в адикция и други.

- деца в здравен риск:

* с интелектуални увреждания;

* с тежки комуникативни нарушения;

* със сензорни и опорно-двигателни нарушения;

* с хронични соматични заболявания;

* с психични заболявания;

Основните насоки на социалната работа при деца в риск се определят от типа на нарушенията (първични увреждания) и от спецификата на вторичните явления (отклонение в психичното и социалното развитие) при даден тип обекти на социална работа.

В част от случаите основната тежест на социалната работа e върху социално-педагогическите аспекти на работа, в друга част - върху лечението и психофизическата рехабилитация, при трети - в медико-педагогическите взаимодействия, а при по-голямата част от обектите и върху професионално-трудовата подготовка и социалната им интеграция.

В тази насока като предмет на разглежданата проблемна област са определени закономерностите на протичане на системно организираната и реализираната подкрепа и помощ за справяне с възникнали трудности или проблеми, изразяващи се в нарушения във функционирането в социален, здравен, психичен, образователно-възпитателен, икономически и пр. аспекти, при децата и техните групи и общности (без да се игнорира паралелната работа с родители, семейства и институции) като се създават необходимите обществени условия за закрила и се активизират личностните, груповите и общностните ресурси за удовлетворяването на потребностите и права, които са непосредствено свързани с тяхното благосъстояние и развитие, разглеждано в холистичния му смисъл (физическо, психично, емоционално, социално, нравствено и духовно).

Социалната работа с деца в риск с така очертания предмет има за обект възникналите трудности и проблеми във визираните аспекти при деца поставени в определени по вид и степен на риска условия, при техните групи и общности в контекста на взаимодействието им с важни за техния живот и развитие системи от социалната микро-, мезо- и макросреда.

В общ план целта на социалната работа с деца от различните по вид и степен на риска групи и общности е посредством специфични техники, методи, форми, средства, дейности и организация, съответстващи на хуманистичната и холистичната и насоченост към личността и обкръжението и да се създадат необходимите личностни и обществени предпоставки и условия за преодоляване на възникналите трудности, проблеми и за постигане и поддържане на устойчиво социално функциониране и благополучие на всяко дете. В този смисъл, като се има предвид съдържателната, процесуалната, функционално-ролевата и дейностно-организационната същност на това относително самостоятелно направление в социалната работа може да се изтъкне, че то е ориентирано към възстановяването, поддържането и регулирането на съвкупността от връзки и взаимодействия на детето като субект с различни системи от околната социална среда на микро-, мезо- и макрониво. В тясното си измерение и проява това е оказване на помощ на детето да разгърне пълния си потенциал и в зависимост от възрастта, развитието и компетентността да обогатява и усъвършенства позитивния си социален опит, да модифицира форми на неадаптивно поведение и да компенсира дефицити и дисфункции от определено естество.

Помощта като дейностен компонент на социалната работа с деца от различни по вид и степен на риска и общности има съдържателна и методическа специфика в зависимост от конкретните потребности и проблеми на детето-клиент и може да се изразява в консултиране, социализация, ресоциализация, терапия, рехабилитация, адаптация, интеграция, моделиране, модифициране, възстановяване на предишно загубено равнище и съхраняването и поддържането му и пр. Заедно с това помощта е и функционално-ролево взаимодействие, чиято специфика може да бъде представена посредством следните основни характеристики:

- ясно очертан субект - субектна насоченост и постигане на добра взаимна връзка, доверие, уважение и партниране;

- синтез от социални, психологически, педагогически, етични и други аспекти, придаващи му интегрален характер;

- социалният работник заедно с детето-клиент търси възможности за промяна и развитие, за да се постигне равновесие и благосъстояние на качествено по-високо равнище, т.е. устойчивостта при социалното функциониране на детето е непосредствено обвързвана с неговата промяна и развитие в позитивен план, които не могат да се разглеждат извън контекста на интеракциите в близкото и по- широкото социално обкръжение.

Визираните особености на социалната работа с деца от различните по вид и степен на риска групи и общности позволяват тя да се разглежда като "носител на промяната" в личностен и социален план. С холистичната си насоченост тя създава необходимите личностни, групови, общностни, институционални и обществени условия за осъществяването на закрила на всяко дете в риск, което може да ползва подкрепа и социални услуги по собствено желание, по инициатива на родителите или настойниците и по предложение на социалния работник и неговата служба.

Създаването на условия, гарантиращи благосъстоянието и развитието на детето в съответствие с неговите права и потребности и с ценностите на хуманното и социално отговорното демократично общество е проблем, който в началото на двадесет и първи век се откроява с особеното си значение и актуалност в национален и глобален аспект. В тази насока социално-педагогическата дейност и социалната работа, като относително ново професионално-практическо и теоретико-приложно направление и важен елемент от системата за закрила на детето в България, фокусират активността си в две базови сфери:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на социалната работа с деца в риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.