Особености на социалната работа с деца в риск


Категория на документа: Други



- предоставяне на необходимите за детето в риск подкрепа и помощ посредством определен спектър от услуги в различни институционални форми;

- концептуално обосноваване и методическо осигуряване на социално-педагогическата дейност и социалната работа с деца от различни по вид и степен на риск групи и разработване на модели за ефективно управление на услугите за деца, който да допринася в най-висока степен за осигуряването и повишаването на благосъстоянието на децата;

- необходимост от отчетливо и научно обосновано очертаване в ценностен, концептуален и технологичен аспект на "границите" на социално-педагогическата дейност и социалната работа с деца в риск като близки, взаимно преплитащи се и относително самостоятелни субполета от теорията и практиката на социалните дейности;

- създаване на благоприятни условия за адаптиране и интегриране на актуални или отличаващи се с непреходност идеи, подходи, методи и модели от теорията и практиката на социално-педагогическата дейност и социалната работа с деца в риск в страни с дългогодишен опит и традиции, които непосредствено или в краткосрочен план могат да бъдат използвани у нас в сферата на социалните дейности;

- реализиране на изследвания в актуални работни и проблемни полета от сферата на социалните дейности, свързани със закрилата на детето в условията на динамични институционални и социални промени и трансформации, за да се търсят възможности не само за оптимизиране на взаимодействието между теория и практика, но и за ефективизиране на непосредствената помагаща дейност, на програмите и системата на превенция на рискови фактори и условия и на организацията и управлението на системата от дейности за закрила на децата от различните по вид и степен на риск групи.

2. Задачи на социалната работа с деца в риск

Социалната работа с деца в риск е ангажирана с реализирането на следните основни задачи:

- Правна и социална закрила на детето, която се изразява от една страна в издигането на ролята и отговорността на семейството като субект на закрила на детето в контекста на функцията му на посредничество във взаимодействието между личност и общество и използването на подходяща система от социални помощи и социални услуги, която осигурява стабилизиране на семействата в риск и предотвратява разпада им, занемаряването на грижите и възпитанието на детето и институционализирането му. От друга страна тя е непосредствено обвързано не само със започналото привеждане на законодателството в страната в съответствие с базови международни актове, но и с усъвършенстването му в посока към създаване на нормативна база, осигуряваща ефективно функциониране на системата от мерки за закрила на детето;

- Осигуряване на система от медико-социални грижи с превантивна и профилактична насоченост за детето и семейството, в която чрез подходящи форми и методи на работа се създават условия и възможности: за формиране на нагласи, мотивация и умения за водене на здравословно и социално приемлив начин на живот и поведение; за сексуално възпитание на подрастващите и за профилактика на семейното планиране при семейства от определени рискови групи; за медико-социално консултиране на деца с увреждания, с хронични и тежки заболявания и други медико-социални проблеми; за превенция и профилактика на наркоманиите, семейното и детското насилие, безнадзорността, проституирането в детска възраст и търговията с момичета;

- Реализиране на психосоциална помощ за детето и семейството, изразяваща се в: изграждането на ефективно функционираща система за психосоциално консултиране при критични ситуации, породени от нормативни и ненормативни кризи; използването на форми и методи на социална работа за формиране на социални умения и компетентност, които осигуряват устойчиво социално функциониране и възможности за относително самостоятелно справяне с възникнали проблеми и конфликти; изграждане и методическо осигуряване на служби за спешна психосоциална помощ ("горещи линии") при критични ситуации с тенденция за деструктивност;

- Оказване на помощ за компенсиране на социализационни дефицити и за формиране на подходящ стил на възпитание в семейството и в заведенията със социално-помощни функции посредством: създаване на необходимите личностни, методически, организационни и вътрешно-институционални предпоставки и условия за активизиране на възпитателния потенциал и за позитивиране на възпитателния стил на основни социални субекти като семейството, училището, социално-педагогическите и социалните заведения, центровете за работа с деца и др.; изграждане на действенна и достъпна система от услуги за психолого-педагогическо и социално-педагогическо консултиране при възникване на проблеми от възпитателно и социализационно естество и за формиране на родителски умения и подходящ стил на възпитание при семейства с дисфункции; активно включване на организациите за деца и на децата в изграждането и утвърждаването на просоциална мотивация и поведение; оптимално използване на възможностите на приемната грижа като алтернативна форма за отглеждане и възпитание при деца с възпитателни и социализационни дефицити; подпомагане на организациите на родителите на деца от рискови групи и използване на ресурсите им при решаването на проблеми със социализационен характер;

- Осъществяване на социална рехабилитация, интеграция и реинтеграция, отговарящи на специфичните потребности, права, проблеми и интереси на децата от различни по вид и степен на риска групи и общности, чрез оптимизиране на формите и инфраструктурата от социални дейности и услуги и активно включване на обществото не само в подпомагането и решаването на проблемите на тези деца, но и в пълноценното им интегриране и реализиране в живота;

- Адекватно и обосновано използване на различните модели, на утвърдилите се методи и на системата от форми на социална работа в нашата теория и практика от тези на развитите страни при децата от различни рискови групи в зависимост от проблема, възрастта, развитието и компетентността;

- Промяна в концептуалната насоченост на социалната работа с деца в риск в посока към своевременно и адекватно удовлетворяване на потребностите, правата и интересите не само на децата от високо рисковите групи, но и на тези от средно и ниско рисковите групи в средносрочен и дългосрочен план, за да се преодолее превеса на т.н. "кризисна ориентация", при която инвестираните ресурси не винаги се обвързват с желан и обществено значим резултат.

3. Концептуална ориентация на социалната работа с деца в риск

Социалната работа с деца в риск поставя в основата на своята философия виждането за детето като способно да се променя и развива, да опознава непрекъснато себе си и заобикалящия го свят и да управлява в конструктивна и позитивна насока поведението си, в което безусловно трябва да се вярва. Развитието на детето в психо-социален план преминава през определени етапи и кризисни моменти и когато това движение е в норма и с присъщите му характеристики, то достига по-високо ниво на зрелост. Подчертава се, че помагащият специалист трябва да проявява необикновено търпение и непоколебима вяра в способността на детето да намери своя път и да се справи с трудностите в живота, вяра в силата на детето, даваща му възможност да се вслуша в своя вътрешен глас и да направи онзи избор, който допринася за укрепване на собственото Аз.

Водеща характеристика на детската дейност и живот е активността. От позициите на социалната работа тя се разглежда като проявяваща се не само във всекидневието на детето, но и в ситуациите на затруднение и фрустрация, когато то използва всички свои знания, умения, способности и усвоен опит и овладявайки възникналите проблеми, постига ново равнище, даващо му възможност да осъществи напредък и развитие. Необходимо е да се отбележи, че този процес не е плавен и праволинеен и в ситуациите на нормативни и ненормативни кризи и проблеми от друго естество се налага детето да бъде подпомагано в своите усилия от социален работник и други помагащи специалисти.

Социалната работа с деца от различни по вид и степен на риска групи има и възпитателни аспекти, които представят една от значимите и функционално-ролеви страни и хуманистичната и насоченост, използвани за създаването на условия за формиране, развитие и стимулиране у детето на качества като:

- настойчивост и вяра в собствените сили и възможности да се справи с възникналите трудности и проблеми и стремеж за усвояване на позитивен социален опит за преодоляване на недостатъците и пропуските;

- отговорност, която се изразява в способността на грешките и неуспехите и използването на това като точка и движеща сила както за предприемане на стъпки за постигане на промяна, растеж и развитие, така и за осъзнаването на положението, че направеният избор и извършените действия се отразяват на живота не само в настоящето, но и в бъдещето;

- позитивно ориентирано взаимодействие и конструктивно сътрудничество с важни за живота и развитието му системи от близкото и по-широкото социално обкръжение при възникването на проблемни ситуации като върху основата на постигнато взаимно съгласие търси ефектни пътища за преодоляване на трудностите;

- разбиране на собствените чувства и мисли и безусловното им приемане, като заедно с това се зачита и уважава онова, което отличава от околните и различното от другите, т.е. развитие на себеуважението, на чувството за собствено достойнство и на човеколюбието;

- съответстваща на възрастта, развитието и компетентността социална ангажираност и осъзнатост, изразяващи се в стремежа чрез решаването на собствените проблеми да се постигне не само личностно развитие, но и да се въздейства в позитивен план върху промяната на развитието на заобикалящите и обществото. В този смисъл е необходимо детето да погледне на себе си не като "жертва на обстановката", а да приеме виждането за "творец на собственото бъдеще, чрез делата в настоящето".

Социалната работа с деца в риск обосновава своята концептуална насоченост, същност, дейностно-процесуална и технологична специфика като извежда в ценностен план виждането за детето, представено посредством следните основни позиции:

- Детето като човешки индивид и личност притежава достатъчен потенциал и способности да променя поведението си по конструктивен начин. В тази насока на него може да се представи възможността свободно да избира и отговорността да управлява дейността и поведението си. В условията на непрекъснато взаимодействие с различни фактори, субекти и системи от околната среда детето постепенно осъзнава факта, че като личност със свои черти и качества съществува и се развива в система от многоаспектни отношения, с присъщото им многообразие и специфичност на единичното. От позициите на това виждане детето може да поеме отговорността за собствената промяна по пътя както на себеопознаването, самоуправлението и модифицирането на неадаптивното поведение, така и на взаимодействието и подкрепата на важни за живота и развитието му системи от околната среда. Социалният работник фокусира вниманието и професионалната си активност върху трудностите и проблемите на детето в очертаните два аспекта и създава необходимите вътрешни и външни условия и предпоставки за преодоляването им.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на социалната работа с деца в риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.