Особености на социалната работа с деца в риск


Категория на документа: Други


- Детето като човешко същество и личност е способно на дълбоки емоционални преживявания. При осъществяване на помагащата дейност социалният работник трябва да се докосва и вниква във вътрешния свят и преживяванията на детето не само с необходимото разбиране, съпреживяване и зачитане на значимостта им, но и с нужното търпение, внимание, доброта и нежност. Във всекидневието на всяко дете трябва да има моменти на успех и радост, които да внасят спокойствие, защитеност и удовлетворение от постигнатото и заедно с това да му дават възможност по-пълно да изследва, разкрива и оползотворява вътрешните си ресурси. Създаването на такива условия внася у детето оптимизъм и вяра в собствените сили.

- Всяко дете е неповторима личност, която със своите достойнства и недостатъци заслужава признание и уважение. Тази неповторимост не се определя единствено от позицията на социалния работник и общността на възрастните хора. В нейната изява и утвърждаване активно участва детето като субект. Ценността и уникалността на детската личност не трябва да се обвързва единствено с нейното поведение и да се разглеждат като негова функция. В този смисъл всяко дете заслужава признание и уважение, тъй като то е значимо не само като цялостна личност, но и като притежаващо достойнство на човек.

- Детето понася несгодите и трудностите и притежава сили и издържливост относително самостоятелно да преодолява препятствията и неблагоприятните обстоятелства в живота. В тази насока трябва да се уважава правото му на избор да приеме ролята и статуса на клиент и възможността да промени начина си на живот. Социалният работник трябва да отхвърли авторитарния и оценъчния подход и да се стреми не само да разбере потребностите и проблемите на детето, но и да му предложи продуктивно сътрудничество, от което то може да се възползва, за да възстанови загубеното равновесие и благосъстояние.

- У детето съществува естествен стремеж към напредък, растеж и развитие. Социалното му функциониране може да се разглежда като непрекъснат и динамичен процес на взаимодействие с важни за живота и развитието системи от околната среда, при което се създават условия за изменения и напредък в афективен, познавателен, поведенчески и социален план. В очертания контекст гледната точка за детето се свързва не с определянето му за обект на изследване и въздейства, а с виждането за активен субект и автономна личност, чиято динамика на растеж и развитие социалния работник познава и приема. Затова в работното взаимоотношение детето участва не като проблем, а като цялостна и в динамичен процес на промяна и развитие личност, която трябва да бъде уважавана, ценена и разбирана. Социалният работник не насочва професионалния си поглед единствено към миналия опит, а създава такива условия, в които детето относително самостоятелно търси и прокарва пътя към преодоляването на трудностите и излиза от този процес с нов по-богат опит.

- Детето притежава потенциал и способности да управлява своята дейност и поведение в позитивна насока. Жизнелюбието, устойчивостта, оптимизмът и вярата в доброто са едни от доминантите в живота на детето, които в своя синтез му дават възможност, въпреки препятствията и трудностите да се стреми към позитивиране в личностен, междуличностен и поведенчески план. Социалният работник изгражда в емоционален и рационален план работно взаимоотношение, благоприятстващо реализирането на този потенциал, поддържането на висока самооценка, позитивирането на Аз-концепцията и увереността в собствените сили и възможности. Всяка успешна стъпка по пътя към решаването на проблема допринася за формиране у детето на положително отношение към себе си и заобикалящите го и акумулира сили за следващите стъпки и етапи от помагащия процес.

- Детето има право на мълчание. Мълчанието на детето в работното взаимоотношение може да е индикатор за амбивалентност, дълбоки преживявания, пасивна изява на гняв или негодувание чрез въздържане от разговор, погрешна реакция или стъпка на социалния работник, размисъл върху важен момент от разговора или свързан с него проблем и др. Социалният работник трябва не само да уважава и признава желанието на детето да не разговаря, но и да умее по професионално адекватен начин да анализира значението на мълчанието, да вниква и да разбира по-добре мислите и чувствата на детето в този момент, тъй като зад тях могат да стоят причини от различно естество. Вникването в мълчанието, разгадаването на съдържащото се в него послание и вербализирането на възможните мисли и преживявания от социалния работник, не само стимулира опитите на детето да осмисли значението на чувствата и поведението си, но и му помага да ги управлява по-успешно. Желанието на детето да не разговаря не трябва да се приема от социалния работник като излишно упорство, инат или противоборство на воля.

- Детето използва различни вербални и невербални начини и средства за себеизразяване и за разкриване на взаимодействието със заобикалящата го среда. Социалният работник трябва не само добре да ги познава, но и да използва професионално обоснован подход, инструментариум и методика за анализ и интерпретиране.

- Всяко дете има свой индивидуален темп на развитие и движение към промяна. Социалният работник трябва не само да ги признава, приема и опознава, но и да избира и използва съответстващи на тях методи и подходи на работа. Той разглежда развитието на детето като последователност или конфигурация от качествени и количествени изменения в и между биологичните, поведенческите, психологическите и социализиращите системи и процеси, намиращи се в непрекъснато и динамично взаимодействие. При осъществяването на помагащия процес социалният работник се ръководи не толкова от еднолинейния детерминистичен подход, а преди всичко от виждането за възникването на ситуацията на риска и свързаните с нея трудности и проблеми в социалното функциониране и развитието като резултат от многопосочното и сложното взаимодействие между различни променливи и фактори. Определя спецификата на стратегията на подкрепа в контекста на установеното положение, че в зависимост от насочеността на влиянието на съвкупността от променливи и фактори е възможно по различни пътища да се достигне до неадаптивност. Очертаната динамика, предполагаща широк спектър от неадаптивно поведение и дисфункции, изисква от социалния работник да направи внимателна и добре обоснована преценка за адекватността на използваните техники, методи и подходи в семейната или институционалната среда и за необходимостта от превантивни и профилактични дейности. Подобен начин на структуриране и организиране на социалната работа осигурява възможности за по-адекватно и индивидуално ориентирано удовлетворяване на основните потребности на детето.

4. Условия за изграждане на положително работно взаимоотношение и за формиране на хуманистично ориентиран стил на взаимодействие между детето като клиент и социалния работник

Общата концептуална ориентация на социалната работа с деца в риск извежда на преден план създаването на условия за работно взаимоотношение, благоприятстващо промяната, напредъка и развитието на детето. Измеренията на това позитивно ориентирано работно взаимоотношение се свързват с наличието на следните водещи характеристики:

- Естественост и неподправеност при взаимодействието с детето (конгруентност). Естествеността и неподправеността като едни от важните характеристики на работното взаимоотношение се основават не само на доброто себеразбиране и себеприемане на социалния работник, но и на способността му да обвързва вътрешните преживявания с това, което представя и изразява пред детето. В този смисъл конгруентността е базова предпоставка и условие за създаването и развитието на положително работно взаимоотношение и действен помагащ процес. Естествеността и неподправеността изискват от социалния работник не само добро себеразбиране, но и постигането на такова емоционално настройване, което позволява да се изяснят негативно ориентираните чувства, преживявания и нагласи и да се вникне по-добре в същността и произхода им, за да не бъдат проектирани върху детето и взаимоотношенията с него. В този аспект децата са особено чувствителни и "улавят" всяка "нотка" и "щрих" на фалш и фасадност, а естествеността и неподправеността възприемат като характеристики и черти, които разкриват, че те са уважавани, техните права и същност са зачитани и, че могат да получат разбиране за своите преживявания и проблеми.

- Безусловно приемане на детето и проява на топлота, интерес и загриженост към проблемите и живота му. Безусловното приемане, проявата на разбиране, топлота, загриженост, любов и интерес към детето не само допринася за по-доброто вникване във вътрешния свят и преживяванията му, но същевременно помагат на самото него да разбере, че може да се довери на социалния работник, да сподели мисли и чувства за възникналите трудности и да разчита на професионалната му подкрепа.

- Емпатийност, съпреживяване и постигане на адекватен емоционален контакт с детето (сензитивно разбиране). Умението да се погледне на детето от позицията на неговата гледна точка така, че да се разбере къде то вижда мястото на социалния работник в помагащото взаимоотношение е едно от важните професионални качества. Чрез тях се стимулира стремежът и желанието на детето да споделя своите мисли и преживявания, да се доверява и да партнира на социалния работник. Създаденият по този начин "микроклимат" съдейства за формирането на условия, в които детето се чувства прието, ценено и защитено и има възможността не само по-открито и свободно да представи своите трудности, но и да прояви по-голяма активност и самостоятелност в стъпките за преодоляването им. Постигането на високо ниво на емпатия и сензитивност в работното взаимоотношение се свързва със създаването на емоционално наситено взаимодействие, което не "замъглява" рационалните аспекти, а благоприятства мисловните и поведенческите усилия и на двете страни към идентифицирането на проблема и диференциацията му на субпроблеми, определянето на адекватна целева ориентация на помагащия процес, постигането на договореност, планирането на съвместната работа и системата от дейности в отделните стъпки, осъществяването на набелязаната в последователност, водеща до решаването на цялостния проблем, адекватната равносметка и оценка на постигнатото. Това означава, че работното взаимоотношение е непрекъснато обвързано с емпатията и сензитивното разбиране.

В контекста на представените виждания за специфичните особености, за основните характеристики на работното взаимоотношение и приносът им за позитивирането, ефективизирането и хуманизирането му са изведени следните изисквания, отнасящи се до дейността на социалния работник:

- проявява интерес към детето и съпричастност към неговите трудности и проблеми;

- приема безусловно детето с неговите достойнства и недостатъци;

- проявява усет, такт и чувствителност при взаимодействие с детето;

- се отнася с особено разбиране и чувствителност към вътрешните преживявания и мисли на детето;

- осъзнава и приема своите различия и изразява по подходящ начин пред детето свързаните с тях чувства и преживявания;

- познава и приема потребността на детето от позитивно ориентирани взаимодействия със социалното обкръжение;

- се съобразява с методическите изисквания за етапност и последователност на стъпките в работното взаимоотношение и помагащия процес;

- разглежда промените и развитието в афективен, поведенчески и познавателен план при детето и собствените такива като взаимно влияещи си процеси, при което приоритет има благосъстоянието на детето;

- може да инициира в процеса на взаимодействие само такива норми и ограничения, които не са в конфликт с правата и интересите на детето;

- създава условия и атмосфера на работа способстващи за развитието на такива взаимоотношения, в които детето се чувства защитено;

- внимателно изследва и опознава причините и факторите за липсата на желание за осъществяване на контакт, за противопоставяне и агресивност от страна на детето при осъществяване на взаимодействие.

5. Методи на социалната работа с деца в риск



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на социалната работа с деца в риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.