Особености на социалната работа с деца в риск


Категория на документа: Други



Децата са бъдещето на всяка нация, децата са беззащитни и не могат да отстояват своите интереси. Всичко това налага много голямо внимание към проблемите на децата. Необходими са повишени грижи на цялото общество към деца в здравен и социален риск. Това на свой ред означава, че трябва да се търсят и развиват нови форми, да се прилагат по-съвършени методи за работа с деца, както и да се намират необходимите средства за решаване проблемите на децата в тежък социален риск. Това са основните аргументи, за да се приеме, че съществува специфика в целите и задачите на социалната работа с деца в риск, както и да се дава приоритет в защита на деца в риск.

Основният ключов принцип за диференциация в методите на социалната работа не изключва, а предполага и вътрешна диференциация в отделните големи групи.

Първото задължение на социалния работник е да постави най-общата диагноза за вида или комплексността на риска за дадено дете или група деца. Най общото първоначално диференциране е за здравен или социален, а в най-тежките случаи здравен и социален риск.

Децата от всяка група се диференцират по възраст и по степен на социален и/или здравен риск.

Диференцирането се прави от компетентна комисия, състояща се от здравни и социални работници, както и от представители на административни служби - градски, общински и др.

Водещият принцип в социалната работа с деца в риск е: Възможно най-пълно и навременно обхващане на децата в социален и/или здравен риск от социалните и здравните служби.Тук всеки пропуск, отлагане и недоглеждане може да има много тежки последствия.

Спецификата произтича от това, че децата са зависими социално и икономически от родителите или роднини, ако нямат такива остават необезпечени. От тук произтича важната и трудна за решаване задача да бъдат настанявани деца в тежък риск - безнадзорни, сираци, с физически и сексуален тормоз в семейството.

При здравен риск - естествено е, да преобладават методите, характерни за здравеопазването, като особено значение има постигането на здравна рехабилитация. Същевременно трябва да се включват елементи от възпитателна работа.

При социалния риск - решаване на важната задача къде да бъде настанено детето; други задачи са: приучване на пълноценно социално общуване; търсене препитание на семейството; осиновяване и др. Най-важната задача на социалната работа тук е да се постигне трайно преодоляване на социалния риск.

По-сложни са задачите, когато рискът е комплексен - и социален и здравен. Необходимо е преди всичко да се определи, кой от двата риска има водещо значение, за да се даде приоритет в решаването на него. При всички положения обаче трябва да се търси решение и на двата проблема, за да се постигне добър резултат.

Естествено е, че решаването на тези задачи не е по силите единствено на здравните и социалните специалисти. Необходимо е съчетаване на усилията на много отговорни институции. Не бива да се забравят и подценяват възможностите на неправителствени обществени организации с хуманитарна насоченост.

Възрастта на децата в риск е важен момент за адаптиране на методите за социална работа към тях. Децата от различните възрастови групи имат не еднаква психическа нагласа за възприемане на социалните грижи.

Неразделна част от методите на социалната работа е възпитателният елемент. Както е известно, педагогическата работа е адаптирана към особеностите на децата от различните възрасти. При по-малките деца водещо значение имат игровите елементи в методите на социалната работа - тук сериозните задачи могат да се реализират по-добре с използване на игрови елементи.

При социалното интегриране на по-големите деца приоритет получават методите за трудово възпитание, включително обучение в професия.

Важен елемент във възпитателната и превъзпитателната работа е спечелване на доверието на децата. Това се отнася за деца от всички възрастови групи.

Методите за поощрение и наказание също трябва да бъдат адаптирани в зависимост от възрастта на децата. Това изискване, прилагано въобще при възпитанието на децата, се нуждае от допълнително отработване за деца в различен вид социален риск.

Много важен момент е да бъдат приучвани децата в риск в нормално общуване помежду си и особено за преодоляване на прояви на агресивност, по-големите деца да закрилят по-малките и по-слаби, както и решаване на спорове помежду си цивилизовано.

У нас превантивната работа срещу социалните рискове за деца е много слабо застъпена, като малка част от нея се извършва от училището и други обществени структури за опазване на децата от употребата на наркотици, алкохол, тютюнопушене, проституция и др. Въпреки това не са защитени в достатъчна степен децата от различни видове насилие. Не са изведени като високи социални изисквания на обществото към семейството за отговорно родителство и социализация на децата. Крайно недостатъчна е и помощта и подкрепата на обществото към семейството.

Държавната политика за развитието на ефективна система за грижи за децата, в която се отдава приоритет на детето и неговите права има за основа ратифицираната Конвенция за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето. Основен принцип на закона е правото на всяко дете да расте в семейна среда и да развива цялостния си потенциал. Институционалната грижа за деца остава като крайна мярка и последна алтернатива.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дете в риск е всяко дете, застрашено или търпящо каквато и да е форма на насилие и тормоз, дете, чиито основни потребности не са задоволени като например, то е недохранено, зле облечено, пренебрегвано от хората, които трябва да се грижат за него, дете, което проси или се скита без надзор, което е жертва на експлоатация.

Децата не могат да избират условията, при които живеят, начина, по който да се хранят и т.н. Ограничени са и техните възможности да разбират дългосрочните ефекти на своето поведение. Отговорността за създаване на здравословна жизнена среда за децата е на днешните родители, учители, лекари и политици.

Факторите, които благоприятстват поведенческите отклонения при децата са многобройни. Децата-жертви на насилие и агресия най-често също се превръщат в агресивни личности. В общ план, освен че пряко увреждат неговото здраве, създаването на рискови причини при децата е фактор, който несъмнено оказва влияние върху бъдещето им развитие, обикновено в отрицателна посока - могат да страдат от различни психични нарушения и голяма част от тях се превръщат в потенциални престъпници. Въпросът за рисковете, обуславящи детето като жертва или извършител на отрицателно деяние и за реакцията на правосъдието, остава отворен. Необходими са задълбочени проучвания на рисковите фактори, както и на условията и предпоставките, които ги обуславят. Изграждането на правилна мотивация, последвана от целенасочени дейности за формиране на здравословно поведение у децата е резерв за подобряване на общественото здраве в България. Престъплението, извършено от или срещу дете, среща активната реакция на българската общественост - отразява широко в медиите и става обект на правни, социологически, психологически и ред други интерпретации, които понякога пораждат законови промени. Въпреки това, у нас съществуват още много нерешени въпроси, засягащи причините за това поведение и последиците от него, върху които правосъдието може да влияе. Следва винаги да се има предвид обаче, че каквото и деяние да са извършили, към децата трябва да се подхожда със специални методи, огромно търпение, разбиране и подкрепа, независимо от коя страна на нормата се намират. Работата с тях трябва да се осъществява при защитаващи детската психика условия, от специалисти, обучени за работа с деца, които да стимулират у тях чувство на сигурност и защитеност.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Игнатовска Св., Социална работа с деца и юноши с отклонения в развитието, Университетско издателство "Епископ Константин Преславски", Шумен, 2009 г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености на социалната работа с деца в риск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.