Особености в църковната и народна музика в България през IX – X век


Категория на документа: Други


СУ "Св. Климент Охридски"

КУРСОВА РAБОТА

ТЕМА: Особености в църковната и народна музика в България през ІХ - Х век

Изготвил:

Християнството се разпространява в Балкансkия полуостров още от първите векове на новата ера. Има сведения, че още през ІV век в Сердика се свиква християнски духовен събор. Християнските идеи постепенно проникват сред дошлите по - късно славяни. Естествено е да се допусне, че преди официалното приемане на християнската религия местното население е извършвало своите богослужебни обреди на местен език и местни неканонизирани песнопения, които са изградени върху основата на култовите езически народни песни. Тази първоначално племенна, а след образуването на българската държава и българската народност общонародна култова християнска обредност, твърде различни от византийската черковна музика, продължава и по - нататък под различни форми да се противопоставя на чуждия богослужебен ред. Когато френският музиковед Ам. Гастуе говори, че през ІХ в. в Италия проникват от България християнски песнопения, различни от византийските, това значи, че в България е съществувало оригинално християнско пеcнопение, което по силата на своята самобитност е могло по - нататък да проникне в грегорианските католически секвенции под името ''секвенция bulgarica''. С приемането на новата източноправославна религия пътят на местните напеви се пресича, техните носители се подлагат на гонения като еретици. Много е вероятно в такъв един момент българските напеви да са преминали в някои съседни страни. Изключено е да се предполага обаче, че през 865г.,когато християнството става официална държавна религия, е било възможно да се създават български черковни песнопения, различни от византийските, които да се разпространят в близки страни. Цар Борис І приема християнството с целия му канонизиран богослужебен ред и строго определени песнопения. Богослужението се води на гръцки език и за това то трудно си пробива път даже сред болярите и висшите феодални кръгове. Папа Николай І в своите отговори на цар Борис І се оплаква, че преди сражение българските войници извършват разни игри, пеения и някакви гадания от езически произход, с което се пречело на проникването на християнската вяра. Към края на ІХ в. (893) официален език в България става славянският, а заедно с това се налага превеждането на византийските песнопения от гръцки на славянски език. Логично е да се допусне, че при преводите са станали известни отклонения от канона, които обаче по същество не изменят канонизирания византийски напев. Още братята Кирил и Методий използват славянския език в богослужебната практика, но от какъв произход са изпълняваните песнопения, не е известно. Върху славянски текстове съчинява църковни песнопения за молитви, светии и Богородица видният български просветител от края на ІХ и началото на Х в. Климент Охридски. С масовото разпространение на богомилството византийските песнопения срещат още един силен противник. Съзнанието у богомилите, че Византия е вековният и най - голям враг на българския народ, че византийската религия в последна сметка преследва политически цели, а от друга страна дълбоката почвеност на старата народна песен, претопила в едно неделимо цяло бита и религията, култовия обред и светския празник и станала духовна същност на народа, всичко това се явява непреодолима преграда за чуждата византийска религия. Показатели са острите нападки на известния презвитер Козма от Х в. срещу богомилите и техните обичаи. " Не могат да бъдат християни ония, които с гусли и игри и бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища и какви още не учения на сатаната" - се провиква той в своята "Беседа срещу богомилите". Близо двувековното византийско робство още повече засилва тези настроения сред народа. Те не отслабват и след успешното въстание на Асен и Петър в търново в края на ХІІ в. Борбата между привържениците на гръцкия канон и техните противници се изостря още повече. Тя не престава и след църковния събор в Търново през 1211 г., където още веднъж се анатемосват всички отстъпления от византийските канони. Показателен в това отношение е "Синодикът на цар Борил", който осъжда всички тези отклонения. В славянския текст на Синодика са вмъкнати песнопения на гръцки език, записани на неовизантийска нотация. Със своето съдържание, песнопения и нотация Синодикът следва византийските образци. От ХІІІ в. е другият средновековен църковен паметник - Зографският трифологий ( или Драгановият миней), в който има също така нотни знаци, които според руския историк византолог П. Успенский " не приличат на гръцките". Може да се допусне, че в българските Атонски манастири е имало условия за създаване на български църковни песнопения и нотопис. През ХІІІ и ХІV в. опозицията срещу политическата, религиозната и културна експанзия на Византия още повече се засилва. Борбата на гръцката и на националната партия засяга и църковното богослужение. В известни моменти даже привържениците на ортодоксалната църква трябва да търсят убежище при своя покровител византийския канон. Според патриарх Евтимий православните ( само по име ) книги са пълни с вредни неща, с противоречащи на истинските догми. Напразни са усилията на Теодосий и Евтимий да въведат и в българската църква строгия византийски ред. Все по - рядко и по - внушително се открояват демократичните ренесансови черти в културата и изкуството на Втората българска държава. Това се чувства в множеството новели, жития, миниатюри върху хроники и богослужебни книги, икони, фрески в запазените и до днес църкви ( Боянската, Карлотинската, Хрельовата кула в Рилския манастир и др. ). При такава обстановка се засилват и тенденциите за създаване на самостоятелни църковни песнопения не по византийски образец. Много е вероятно именно по това време да се е формирал и т. нар. "болгарский роспев" ( български напев ), записан на ноти в руски ръкописи от ХVІІ и ХVІІІ в. За три века от неговото появяване до записването му напевът претърпява значителни изменения. Мнозина руски изследователи на църковното пение свидетелствуват, че българският напев чувствително се различава от останалите напеви. Много изчерпателно върху него говори църковният музиковед Вознесенски в своя труд "Болгарский роспев" (1903). Преди всичко в него най - ясно се чувствува влиянието на светската народна песен. Неговият тетрахордов, пентахордов и седемстепенен ладов строеж с използване на подтоничния тон, ясната и лаконична песенна структура, отклонението от каноните на осмогласието при изграждането на напева, емоционалната изразителност, всичко това много напомня мотивите и похватите на славянското светско народно пеене ( Вознесенски ). Ако се съди по съдържанието на българския напев, той е един от най - ранните предвестници на по - късните националонародностни църковни напеви, явили се като редакции на канонизираните песнопения на западната и източната християнска църква. С падането на България под турско иго българският напев прекъсва своето развитие. Страната загубва политическата си и църковна независимост. Недовършено остава и делото на Теодосий и Евтимий за поправяне на най - важните църковни книги от многобройните отклонения от византийския канон. Прокудени са от своята родина много светени хора, между които носителите на антивизантийските национални църковни песнопения. В чужди славянски земи те продължават своята богослужебна дейност, прибягвайки до българския напев. Има данни, че в ирмолозите на югозападната църква е запазено осмогласие на този напев. С подобни напеви вероятно си служат и различни български манастири, скъсали връзка с техните вече политически врагове - византийските църковници. Някой български музиковеди причисляват делото на видния песенен църковен композитор Йоан Кукузел към историята на българската църковна музика. Отделни автори твърдят, че Кукузел е от български произход. В полза на тази теза е и голямото му песнопение " Полиелей на българката ". Това е твърде вероятно, като се има пред вид високата култура на българското население през ХІІІ - ХІV в., когато се предполага, че е живял Кукузел, и активното участие на мнозина изтъкнати обществено-политически и културни деятели от различни народи на Балканите, Мала Азия и Кавказ в целокупния живот на Византия. Изучил византийското пеене, Кукузел същевременно създава редица песнопения. Те са извънредно раздути ( пространни ), с обилна и сложна орнаментика, изискващи от певеца голяма вокална техника и издръжливост Пространните патетични Кукузелови песнопения още повече се отклоняват от яркостта и лаконизма на появилите се по това време национални църковни напеви. Прогресът в сравнение с Дамаскиновите песнопения е по линията на количественото увеличаване и усложняване на напевите, от колкото към една по - демократична ренесансова църковна напевност. Идентично значение има и Кукузеловият нотопис. За записване виртуозните пападически песнопения се прибягва до нови знаци, които още повече усложняват нотното писмо, без обаче да се стигне до точно фиксиране на ритъма и интервалите. На Кукузел се приписва заслугата за създаване на неовизантийската нотация, макар че формирането на една нотация е продължителен процес, което се потвърждава от множеството изследвания на византийската музика. Делото на Кукузел остава встрани от историческото развитие на българската музика и нейните национални традиции в църковната музика. И до днес в България не са намерени автентични документи с български църковни напеви. Откритият в Русия "български напев"е все още единственият паметник. Варварското унищожаване на стари славянски книги е водено от турци и гърци методично и безмилостно в името на заличаването от лицето на земята на българския народ, неговата история, език и култура. Мнoзина пътешественици свидетелстват в своите пътеписи за унищожаване на писмените паметници на българската култура в Атонските български манастири и в пределите на България. През робството българите са лишени от свои свещеници и трябва да слушат богослужението на гръцки свещеници на гръцки език. Омразата на народа към гърците е толкова силна, колкото и срещу турците. Тази ненавист натрупвана с векове, прави народа антирелигиозен, затваря го в неговите староезически обреди и обичаи, превърнати вече от култови прояви в театрално - зрелищни и празнично - битови действия. В десетки народни песни народът осмива гръцките попове с остроумието на злъчен сатирик. Попът става олицетворение на безнравственост и паразитизъм, на алчност и чревоугодничество. Така народът мисли не само за чуждия, но и за своя божи служител. Даже и през Възраждането, когато българската църква дейно участва в борбите за национално освобождение, тази характеристика се запазва. В края на ХVІІІ и в началото на ХІХ в. в редица манастири се правят усилия да се превеждат нахбългарски език византийски песнопения и да се съчиняват нови български песнопения. Особена активност проявяват монасите от Рилския манастир. След светогорския музикоучител Йосиф втори. Църковното пение се изучава по новата Хурмузиева система. Между учениците му е и видният църковен просветител и възрожденец Неофит Рилски. Той също отлично познава църковното пение и сам съчинява редица песнопения. Рилските монаси според музиковеда Петър Динев даже създават обща псалтикия от творби на рилските братя с подредени песнопения за целия годишен богослужебен кръг. По- късно псалтийни сборници издават Никола Трендафилов (1840), а в годината на започване на борбата за църковна независимост излиза псалтийният сборник на хаджи Ангел Севлиевец. И макар, че тези сборници са с източновизантийски църковни песнопения, тяхното издаване при тогавашните условия, както и цялата дейност на българската православна църква наред с Д. Благоев е част от борбата за отделянето и признаването на българската националност в Турция като отделна единица. Колко силно народната песен влияе на църковната музика, свидетелстват събраните от П. Динев през 40-те години песнопения, изпълнявани и до сега в някои затънтени манастири около Търново. Те изцяло носят интонационния строй на народната песен. След извоюването на самостоятелна българска църква борбата се пренася на чисто политическа почва; църквата загубва своята ръководна роля, а заедно с това намалява и интересът с църковното пение, което прониква само в някои градове. С освобождение на България от турско иго в българската църква се установява богослужебният ред на руската православна църква. Руските освободителни войски въвеждат хора като висша художествена проява на религиозния култ. Но източновизантийските песнопения вече не събуждат молитвени чувства у богомолците, те са твърде остарели и чужди за новата действителност. Синодът и отделни църковни деятели, между които и музиканти, започват да мислят за обновяване и реформиране на църковната служба. Научил, че в Русия е открит български напев синодът праща Атанас Николов да проучи и събере тези песнопения. Николов донася от Русия такива песнопения и ги предлага на синода, но специалната комисия ги отхвърля и с това плахият опит да се въне старобългарски напев в нашата църква се осуетява. Много от събраните в Русия напеви Николов разработва за хор. Към старобългарския напев се обръща и Добри Христов в редица свои култови съчинения. Те се разработват и от някои руски църковни композитори. Българската религиозна хорова музика се застъпва в творчеството на композиторите от края на ХІХ и първата половина на ХХ век. Още Емануил Манолов пише църковни песнопения в духа на традиционната руска култува музика. Най - значителен е приносът на Добри Христов. Той се стреми да обнови българската църковна музика чрез използване на старобългарски напев. Още в първата си литургия на св. Йоан Златоуст Д. Христов разработва старобългарски мелодии. Във втората си литургия той вече съзнателно търси старобългарската интонация. За нуждите на църквата създават множество съчинения Атанас Бадев, Александър Кръстев, Атанас Николов. Особено продуктивен е Петър Динев. Чужди на църковната музика са композиторите от 20-те и 30-те години. За тях тя никога не става сериозен творчески проблем. Лесно е да си обясним защо и композиторите след 9. ІХ. 1944 г. Не пишат църковни съчинения. Дейността на църквата се стеснява все повече. Днес тя не играе почти никаква роля в новата музикална култура на България.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Особености в църковната и народна музика в България през IX – X век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.