От действието до бездействието (Из критическата рецепция на модерната българска драма)


Категория на документа: Други


изявени характери
социална доминанта
реалистично
битово
нормативна поетика
сценична адаптивност
драма на бездействието
епизация, лиризация - "вътрешно" действие
изявено настроение/състояние
индивидуална доминанта
символично
митопоетично
еклектична поетика
проблемна сценичност

i Славейков, П. П. Национален театър. // Славейков, П. П. Съчинения. Т. 2. Критика. Очерци. С., 1966, с. 422. Тази крайна и категорична преценка за състоянието на българската драма директорът на Народния театър П. Славейков изрича за сезона март 1908 - април 1909 г. във връзка с необходимостта от тотална ревизия на националния репертоар на театъра и своя амбициозен проект да положи основата на модерния български театър и драма. Коментар на театралния и естетически проект на Славейков прави Кр. Тошева: вж. Тошева, Кр. История на българския театър. Т. 2, С., 1997, с. 98-111.

ii Д-р Кръстев, Кр. Драмите на П. Тодоров. // НА при БАН, ф. 47 к. (д-р Кр. Кръстев), а. е. 126. Докладът на д-р Кръстев не е публикуван. Той се появява във връзка с предложението книгата на П.Тодоров "Драми" от 1910 г. да бъде номинирана от фонда "Ив. Вазов". В тази връзка подробна информация дава Илка Иванова в обзорната си статия "Драматургът и неговите критици" (Лит. мисъл, 1989, № 3, с. 113-143), в която вижда синтезирана цялата концепция на д-р Кръстев за новаторството на драматурга П. Тодоров.

iii Вж. Тодоров, П. Ю. Събрани съчинения. Т. 4. Писма. С., 1981, с. 414. През 1907 г. в писмо до директора на Народния театър Петко Тодоров пише по повод "Зидари": "Това беше първият мой драматургически опит, а в същото време и първата модерна драма на български, в която се правеше усилие да се използува известна народна легенда за драматически цели. Не само нашите най-именити критици и поети, но и много чужди писатели, които се интересуват от нашата литература, посветиха на този мой труд няколко статии."

iv Под понятието модерна драма на П. Тодоров ще се разбират поетологическите характеристики на ранната модерност в българска драма, която се свързва с философско-естетическия проект на индивидуализма в развитието на литературата у нас и отразява естетическия преход от натурализъм и неоромантизъм към символизъм и сецесион в жанровото поле на драмата.

v Общият термин модернизъм събира естетически неединни явления (индивидуализъм, символизъм, авангардизъм и т. н.). Терминът ранномодерна драма отчита етапността в българския модернизъм, който нашата критика традиционно дели на три, т. е. определението "модерно", засягащо литературната продукция на "Мисъл", следва да се разбира като "ранномодерно".

vi Славейков, П. П. Блянове на модерен поет. // Славейков, П. П. Съчинения. Т. 2. Критика. Очерци. С., 1966, с. 252-264. Всички по-нататъшни цитирания са по това издание.

vii Пак там., с. 252.

viii В тази връзка Инна Пелева конструира изчерпателна хипотеза за промените в литературното и общественото съзнание, изтласкали образа на Петко Тодоров и респективно текстовете му за дълго време от престижния пантеон на литературата. От една страна, безспорна е ролята на социокултурните механизми, трайно свързали го с културната идеология на "Мисъл" и довели до обезценяване на текстовете му със залеза на естетическия кръг. Изследователката изтъква и други две много важни особености, свързани с проблематичната аксиологизация на автор и текстове: първо, в критическата рецепция на творбите му се налага представата за неговата безродовост, самотност и необвързаност с предходници и следовници - която се тълкува "като не-ценност и не-мощ". От друга страна, в тропово направеното културно пространство литературният мит на П. Тодоров се явява част от мощния Яворов сюжет, в който братът на Мина приема отново вторично жертвена и негативна роля. (Пелева, И. Четени текстове. Пловдив, 1994, с. 122-128.)

ix Аристократичният и откъснат от обществено-политическите страсти и публични дебати творец се превръща в своеобразен жертвен овен на култа по модерния творец, въплътил в своите произведения бляновете на модерната душа. Това амбивалентно отношение се усеща особено в критическата стратегия на противниците на "Мисъл", в критическите статии на Н. Атанасов, Сп. Ганев и В. Йорданов. Необходимостта от подобна авторова фигура, която да легитимира индивидуалистичното самосъзнание и субективизма на модерния художник в литературното поле от началото на века, е поредното уплътняване на цялостната представа за модерния тип творческа личност, която живее със самосъзнанието за своята стратегическа роля в литературата.

x Вж. Тодоров, П. Ю. Писмо до Райна Ганчева // Тодоров, П. Ю. Събрани съчинения. Т. 4. Цит. съч., с. 160-161.

xi "Считам произведението си във всякой случай по-високо от всички миларовщини, за да отида повторно да моля за него." Петко Тодоров продължава да разяснява в писмото си до д-р Кръстев от началото на 1902 г. постановъчните практики и естетическите вкусове на родните театрали и публика. Драматургичното наследство е травестирано и сведено до продукцията на И. Миларов и подобни, а визираното отсъствие на категорията адекватен/просветен реципиент подчертава още по-силно двойната изолация на твореца.

xii Вж. статиите на д-р Кръстев: "Певец на воля и младост" (Мисъл, 1906); "Вместо предговор" (увода към книгата му "Млади и стари", 1907) - своеобразен манифест на индивидуалистичната етика и естетика; "Песни на копнеж и творчески блянове" (Мисъл, 1909); "Орисията на българската жена и майка", посветена на Пенчо Славейков, в която получават интерпретация женските образи в пиесите; "Една българска песен на любовта" - статия, провокирала критическия дебат "за" и "против" модерното изкуство; "На гроба на П. Тодоров"; "Ботйовски завети у Петко Тодоров" (последните пет са публикувани в книгата му "Христо Ботйов. П. П. Славейков. Петко Тодоров. Пейо К. Яворов", 1917). Всички цитати от посочените статии в текста са по: Кръстев, Кр. Съчинения. Т. 1. С., 1996. Тук заслужава да се отбележи сериозната изследователска работа на Илка Иванова по архива на д-р Кръстев - вж. Иванова, И. Непубликувана студия на д-р Кръстев за "Змейова сватба" от Петко Тодоров. // Лит. мисъл, 1987, № 10, с. 113-122.

xiii Ганев, Сп. Критик над критиците (Един предизвикан отговор). // Бълг. сбирка, 1911, № 7, с. 457-460. Критическата рефлексия на Сп. Ганев е почти иронично-пародийна реакция по повод статията на д-р Кръстев "Драмата "Змейова сватба" и нашата критика" (Напред, 1911, № 10, 14-15). Към нея трябва да се добави и статията на Сп. Ганев "Отговор на д-р Кръстев по драмата "Змейова сватба" от П. Тодоров (Бълг. сбирка, 1911, № 7).

xiv Д-р К.Кръстев е авторитет не само за критиците от различни поколения, но и за самия П. Тодоров. Драматургът активно търси мнението и се вслушва в бележките и препоръките на критика, за което свидетелства кореспонденцията между тях.

xv Славейков, П. П. Българската поезия. // Славейков, П. П. Цит. съч., с. 310-351.

xvi Вж. Яворов, П. К. П. Ю. Тодоровата "Самодива". // Дем. преглед, 1904, № 16, с. 375-376; Яворов, П. Две нови български пиеси. // Мисъл, 1907, № 9-10, с. 724-747.

xvii Вж.: Ганев, Сп. Критик над критиците (Един предизвикан отговор). // Бълг. сбирка, 1911, № 7 с. 457-460, както и: Йорданов, В. "Змейова сватба", драма в две действия. // Бълг. сбирка, 1911, № 6, с. 418.

xviii Ганев, Сп. Български модернизъм. // Бълг. сбирка, 1911, № 1, с. 25.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От действието до бездействието (Из критическата рецепция на модерната българска драма) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.