От единно към многообразно или пак многообразие?


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"
Философски факултет
Гр.Благоевград

Курсова работа по философия на новото време - 17-18 век
На тема:

От единно към многообразно ...или пак многообразие?

Преподавател:
Дфн. В.Канавров

Изготвил:
Здравка Шопова
Трети курс, философия
Фак.№ 0441072

Съдържание:

Увод

1. От монизъм към плурализъм или един безкраен кръговрат?

1.1. Съществуване на единното в света - субстанцията на Спиноза.

1.2. Безкрайното множество от субстанции - монадата на Лайбниц

2.За познанието

2.1. Познанието при Спиноза

2.2. Познанието при Лайбниц

Заключение

Увод

Какво е Бога и съществува ли той? Проекции ли сме на Бога или ние сме така да се каже част от самия него? Предопределя ли Той съдбата ни или ние я проектираме?

Това са все въпроси, на които много учени, философи и изследователи търсят отговор. Декарт казва, че Бога е един вид вродена идея, в която никога не може да се усъмниш. Идеята за Бога е определяща. За него Бог е вседобър и всеобхватен, носител на всички добри неща, които съществуват у човека. После отиваме до Бъркли, според който пък ние самите сме идея на бога. Ние съществуваме точно защото Бог има някаква идея за нас. Но това, според мен може да се превърне в порочен кръг, защото както Бог, мислейки за нас, така и ние самите можем да мислим за него, т.е. той може да бъде наша идея, а не ние негова. Така ще се въртим в този кръг, от който трудно се излиза.

Но съвсем друго е мнението за Бога интерпретирано в идеите на Бенедикт Спиноза и Готфрид Лайбниц. За Лайбниц Бог е върховна монада, монада над монадите. Той е духовна същност, творяща монада, обединяваща всички останали монади. А според Спиноза, Бога е творческа природа. Бога е субстанция - вечна, непородена и безкрайна. Субстанцията е само една и "тя съществува необходимо".

1. От монизъм към плурализъм или един безкръен кръговрат
1.1. Съществуване на единното в света - Субстанцията на Спиноза

Като цяло, в своето учение за субстанцията Спиноза е повлиян от Рене Декарт, и също като него смята, че субстанцията е нещо абсолютно и не се нуждае от друго за своето доказване. Под субстанция Спиноза разбира: "...това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си, т.е. чието понятие не се нуждае от понятието на друго нещо, от което да може да се образува"1. Но въпреки, че взаимства някои от идеите на Декарт, той също така критикува Декартови дуализъм, като се опитва по философски начин да определи монизма. Защото според него субстанцията е причина сама за себе, което от своя страна отрича всеки дуализъм. Спиноза също така говори за творяща природа (natura naturans) и сътворена природа (natura naturata). Спиноза полага усилия, за да намери разрешение на отношението между творящата и сътворената природа.

По отношение на творящата природа Спиноза конкретизира проявите на субстанциите в категории - атрибути, модуси.

"Под модус разбирам състоянията на субстанцията, или това, което съществува в някое друго нещо, чрез което то също се схваща"2. Т.е. модусите за Спиноза са конкретните неща, породени от нещо друго и преминаващи в нещо друго. Съвкупността на модусите съставлява сътворената природа, но не и творящата. Модусите могат да се възприемат като пълната противополжност на субстанцията. Субстанцията е безкрайна, те са крайни; тя е вечна - те временни; субстанцията е единна, а те са делими; тя е причина сама на себе си, а те са сътворени. Ето защо модусите не могат да съществуват сами по себе си. Те имат битие само благодарение на субстанцията. Според Спиноза телата и техните отношения, дори и човешкото мислене - всяко нещо, което е зависимо в своето съществуване от други неща и се обяснява чрез тях, представлява модус на същностните определения. И тук той казва, че човек е модус от осебен вид, защото само при него най-ярко се проявява мисленето. Човешката душа е съвкупност от духовното.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От единно към многообразно или пак многообразие? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.