От единно към многообразно или пак многообразие?


Категория на документа: Други



И точно тази връзка между субстанцията и модусите се изразява чрез атрибутите.

Атрибутите изразяват безкрайната многолика същност на природата. Това са основните необходими качества. "Под атрибут разбирам това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност"3. Атрибута е необходимо, съществено свойство на субстанцията. Той е това, което човек си представя, как се проявява субстанцията. Според Спиноза субстанцията има безкрайно много атрибути, но той отделя внимание на два от тях, а именно - протяжност и мислене. "Протяжността и мисленето като същностни проявления на субстанцията са и същностни определения на отделните неща"4. Той приема мисленето за абсолютно, самостоятелно явление, което се обяснява чрез самото себе си.

Поради отношението между конкретно съществуване и общата същност на нещата, Спиноза казва, че атрибутите проникват в света на модусите, защото според него, отделните неща, тъй като са единчни и крайни нямат своя собствена природа.

Именно чрез своето понятие за субстанция, Спиноза се опитва да преодолее Декартовия дуализъм, защото според него мисленето и протяжността вече не са две самостоятелни субстанции, а просто атрибути на единствената субстанция, на която те изразяват безкрайната й същност. Точно с понятието "атрибут" философът се опитва да преодолее този дуализъм, но въпреки всичко пред него изникват и някои противоречия. Вече разбрахме, че атрибута е такава същност, която в никакво отношение не е зависима от друга същност, т.е. атрибутите не могат да си взаимодействат. Но по този въпрос Спиноза отново търси отговор в единната субстанция, а именно, че въпреки тяхното невзаимодействие те все изразяват същностната природа на това единно. И точно тук той формулира тезата си, че връзката и редът между идеите са същите, както е тези между нещата. Т.е. според него идеите, които имаме са реални именно защото са обективно действителни, защото разумът схваща само това, което е реално съществуващо в природата.

Всичко това показва, че субстанцията у Спиноза няма никаква "потребност" от изменение, защото тя е единна и всеобхватна. Движението и изменението не е атрибут на субстанцията, а модус. "И доколкото "сътворената природа" е същностно зависима от "творящата природа", непрекъснатото измменение в natura naturata остава напълно неизведено от natura naturans. Това е главното основание на Лайбниц да въстане против принципа на монизма при обясняване на субстанцията"5.

1.2. Безкрайното множество от субстанции - Монадата на Лайбниц

Също като Спиноза, и Лайбниц тръгва от Рене Декарт, но за разлика от него той не подържа идеята за монизъм, защото според него природата е безкрайно разнообразна, има безкрайно много субстанции, които той нарича монади. Също така, според него, различието не е случайност, а необходимост, изразяващо същността на нещата.

В своето учение, монадология, Лайбниц казва, че монадите са прости субстанции, които се съдържат в съставните, като за него просто е това, което няма части. Според него там където няма части не е възмона нито протяжност, нито каквото и да било деление. Ето защо за него монадите са истинските атоми на нещата, на природата. Субстанцията за Лайбниц не е материална (както е субстанцията за Спиноза), защото ако бъде такава то тя ще бъде делима. Източник на
единството според него може да бъде само някаква вътрешна духовна същност, която да е вътрешно присъща на нещата и същевременно различна от тяхната телесна природа. Лайбницовата субстанция е активна, тъй като тя е творчески принцип в природата, източник на самодвижението на всяко нещо. И точно защото субстанцията не е материя (защото тя е пасивна), а духовна същност (която изразява активността) Лайбниц нарича именно тези духовни атоми "прости субстанции" или "монади".

И тъй като за Лайбниц монадите са прости субстанции те могат да започнат същестуването си единствено чрез сътворяване или да го завършат чрез унищожение. Т.е. те не могат като сложното да възникват на части. "Може следователно да се каже, че монадите могат да започнат съществуването си само изведнъж"6.

Лайбницовата монада няма количествена характеристика, т.е. тя не може да бъде различена от друга по своята големина или друго подобно нещо. В една монада никога не може да влезе нещо отвън - "не може нито субстанция, нито акциденции да проникне отвън"7. Но според него, все пак трябва да има някакво отличително средство, посредством което да разграничаваме монадите една от друга. Всяка една монада е всеобщото, но се различават помежду си по степента на яркост на възприятията, а именно: най-неясните са ентелехиите, които са характерни за неорганичните; след това са душите, характерни за животните; и накрая са духовете, които са при човека.

Въпреки, че монадата не се състои от части все пак в нея трябва да има движение и изменение, което Лайбниц обозначава с понятието перцепция. И именно измененията или прехода на една перцепция в друга Лайбниц обозначава като желаене. Това желаене никога, обаче, не може да достигне до цялата представа, но все пак успява да придобие нещо от нея и така достига до нови представи.

"Всяко сегашно състояние на една проста субстанция по естествен начин е следствие от нейното предшестващо състояние, също така както нейното настояще носи плода на бъдещето"8. Лайбниц дава и такъв пример с човек в несвяст. Според него човекът събуждайки се съзнава своите перцепции, поради което той трябва да ги е притежавал и преди това, макар и да не ги е съзнавал. Също така, според него, всеки човек ще действа като неразумно животно, ако следва единствено принципа на
паметта. Т.е. той прави разграничение между памет и разум, като според него, именно разумът ни отличава от простите животни, защото посредством него ние познаваме необходимите и вечни истини.

Т.е. както Декарт, така и Лайбниц признава съществуването на вродени идеи, но за разлика от него, философът ги приема като една потенциалност, провокирана от сетивния опит.

До този момент се опитах да открия разликата между Лайбниц и Спиноза, въпреки че тя наистин не е трудна за откриване, а именно: Спинозовата субстанция е единна, неизменна и всеобхватна, Лайбницовата напротив - изменчива и разнообразна. Противопоставят се Спинозовият монизъм и Лайбницовият плурализъм, но в крайна сметка, мисля, че плурализмът на Лайбниц се превръща в един вид монизъм, защото чрез неговата Монада на монадите, той пак се опитва да обедини цялото това многообразие в едно.

2. За познанието
2.1. Познанието при Спиноза

За разлика от Хобс и Декарт, според Спиноза самият факт на сетивната достъпност, говори достатъчно за сетивна действителност. Според Спиноза една истинска идея винаги трябва да се съгласува със своя обект. Това, което обективно се съдържа в разума, трябва по необходимост да съществува в природата.

Във втората част на своята "Етика", Спиноза говори за природата и произхода на душата. Според него тялото е модус, чрез който се изразява по известен начин същността на бога. Той също така говори за идеи, и по-точно за адекватни идеи, като идеите са образувани от душата, тъй като тя е мислещо нещо, а адекватни идеи са тези, които имат всички свойства или белези на истински идеи.

Според него идеята, която съставя човешкото битие не е само една, а безкрайно множество. Т.е. не можем да имаме една цялостна идея, която да дава цялото познание за човешкото битие. Тези идеи са много и трябва да се познаят всички. Спиноза също така каза, че и човешката душа е един вид идея или самото познание на човешкото тяло. От това следва, че човешката душа възприема възбудите, които се отразяват върху човешкото тяло, но също така и, че освен тези възбуди, тя възприема и идеите за тези възбуди.

До този момент говорих за идеите, които според Спиноза се схващат ясно и отчетливо. Но според него също така съществуват и неясни идеи, които следват по същия начин и ред както и ясните. Но за да се избегнат противоречията, т.е. за да се следват само ясните и отчетливи идеи, според него, е необходимо да не бъде следвано познанието, което е получено посредством сетивата (сетивното познание). Т.е. ако се ръководим единствено от нашето мнение и въображение, то ние неминуемо ще сгрешим и никога няма да достигнем до истинното позание за нещата. Ето защо решението на Спиноза е: "Познанието от втория и третия род е по необходимо истинско"9

Той разграничава три вида познание: сетивно, разсъдъчно и интуинтивно познание. Интуитивното познание според него е предна разсъдъчна интуиция, тя не е противопоставена на разума, а е най-висша проява на рационалните прояви на човека. Сетивното познание е мнение, въображение; сетивните идеи според него дават непълно познание. Нарича ги фиктивни, смътни идеи. Нарича ги и общи, родови идеи, чрез които се фиксира обичайното право в човешкото общуване. Истинни са само тези идеи, които имат вътрешни признаци за своята истинност. Критерий за истинността са само онези идеи, които отговарят на възможностите на човешкия разум. И разсъдъчното познание, в чиято основа стоят общите понятия, които са самоочевидни истини.

Съще така Спиноза отрича самостоятелната способност на човешката воля. Според него съществуват само отделни желания, имащи определени причини и именно тази съвкупност от желания човек е свикнал да нарича воля. "Волята не може да се нарече свободна причина, а само необходима"10. Всички тези желания за него са афекти, от които човек трябва да се освободи. Единствено така хората могат да достигнат до познанието.

Като цяло Спиноза казва, че това, "което разумът схваща като обективно, не може да не съществува реално в природата, защото истинно е само това, което е действително"11. Т.е. според него истинно е това познание, което съответства на действителността. Ако човек си мисли, че посредством своето заблуждение може да достигне до истината, това не е така. Той трябва единствено посредством своя разум и интуиция да отсява ясните от неясните идеи, истината от неистината.

2.2. Познанието при Лайбниц

Вече разрахме, че Лайбниц е взаимствал много от идеите на Декарт, но също така и се отдалечава много от неговото философско мислене. За Декарт всички идеи са вродени, първоначално зададени на човека. При Лайбниц вродените идеи имат потенциален характер - човек трябва да положи усилие на разсъдъчното мислене, за да достигне до вечните истини, като той разграничава два вида истини: истини на факта и истини на разума. Истините на разума са вечни, не се нуждаят от емпирично доказателство, и истините на факта, които допускат противоположности. Така разграничава абсолютна необходимост и хипотетическа необходимост.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От единно към многообразно или пак многообразие? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.