От единно към многообразно или пак многообразие?


Категория на документа: Други



Според него най-дълбоката истина на нещата е в познанието на монадите. Чрез познанието на тези духовни същности ние можем да получим абсолютните истини, защото те са именно техен изразител. И точно защото човек е вечна монада, не може да не съдържа в себе си цялата истина за вселената. И точно защото той се различава от останалите живи същества по това, че има съзнание, той може да познае вечните истини, които са присъщи на самия Бог.

Той свързва познанието с присъствието на необходими истини в човешкото съзнание. "Цялото научно познание Лайбниз свързва с присъствието в съзнанието на необходими истини. Благодарение на тях човек достига до законите на нещата и е способен да предвижда и планира"12.

Лайбниц приписва вродеността на идеите към съзнанието, даже към съществуващото. Т.е. ако нещата съществуват в действителността, то е защото ги мислим като такива. Също като Декарт смята, че е възможно утъждествяването на мислено и действително. Лайбниц предпоставя, че системата от априорни познания е тъждествена със същността на самите неща от обективната действителност.

Лайбниц също така въвежда и два принципа: на достатъчното основание и на противоречието. "Именно, благодарение на закона за достатъчното основание мисленето прониква в сферата на опитното съдържание и придава на знанието, основано върху него, обективна значимост"13. Защото според този закон не можем да смятаме нещо за истинно без за имаме достатъчно основание за това. Но от своя страна законът за причинността не може да бъде признат за закон на реалната физическа връзка между нещата в природата, защото той е само логическо проявление на закона за достатъчното основание във физическия свят, вън от който нещата биха били нереални. Според закона за противоречието ние обявяваме за неистинно, това което съдържа в себе си противоречие и за истинно това, което е противоположно на неистинното.

Вече разрбрахме, че за Лайбниц познанието е вродено и сетивният опит не ни дава никакво познание. Той говори за два закона: на достататъчното основание и противоречието. За две истини: на факта и на разума. Всички те до някаква степен предопределят постигането на истинното познание. Но според него, въпреки че познанието е вродение, ние не трябва да се усланяме на това, че то само ще се прояви в нас. Ние сами трябва да го развиваме, посредством нашата интуиция.

Заключение

В настоящата курсова работа разгледахме двама наистина велики философи. Колкото и прилики да имат те помежду си, разликите наистина са в по-голямо количество. И двамата говорят за Бог, и двамата говорят за познание. Но докато за Спиноза субстанцията (Бог) е единна и всеобхватна и не подлежи на изменение, то за Лайбниц монадата (Бог) е разнообразна и изменяща се. За Спиноза Бог е творяща, но бездейна субстанция. Докато за Лайбниц това не е така. Бог е този, който твори всичко, от който всичко се ражда и умира. Той е този, който избира най-добрият от всички възможни светове, точно защото той е най-добрият.

Спиноза разграничава ясните от неясните идеи и според него до познание може да се достигне единствено ако се следва интуицията. Само ако се избегнат всички заблуждения, които произтичат единствено от нашето субективно въображение, ние можем да различим истина от неистина.

Лайбниц пък говори за вродени идеи, които при него се явяват един вид потенциал, който трябва да се развива. Той говори за два вида истини: на факта и на разума. Истините на разума са необходими и тяхната противоположност е невъзможна. Вторите, истините на факта, напротив, те допускат противоположност и са напълно случайни.

И в крайна сметка плурализмът на Лайбниц не е един вид пак връщане към монизъм. Защото, въпреки че според него светат е многообразен и нито едно нещо не приличо на друго (принцип на индивидуаци), аз мисла, че точно неговата Монада над монадите, която обема цялото това разнообразие, в крайна сметка е пак монизъм, точно защото тя е само една.

И нима има значение дали познанието е вродено или не. Дали нашето съзнание е чиста дъска, както смята Лок, или пък то ни е първоначално зададено. Според мен не. Това дали даден човек ще достигне до едни истини или не зависи единствено от самият него. Това дали той ще избере да се заблуждава, вярвайки единствено на собственото си въображение или ще реши да следва единствено разума си е наистина без значение. По важното е, че независимо от това какво прави всеки човек, той го прави с вяра и желание. Това, че той наистина е убеден в своето решение и в своите изводи.

Използвана литература

1 Спиноза, Б., Етика, ч.1, определение 3, стр. 169
2 Спиноза, Б., Етика, ч.1, определение 5, стр. 169
3 Спиноза, Б., Етика, ч.1, определение 4, стр. 169
4 Панова, Е., Философията от Бейкън до Маркс, стр.42
5 Панова, Е., Философията от Бейкън до Маркс, стр.42
6 Лайбниц, Г., Монадология, т.6, стр.260
7 Лайбниц, Г., Монадология, т.7, стр.260
8 Лайбниц, Г., Монадология, т. 22, стр.262
9 Спиноза, Б., Етика, ч.2, теорема 40, забележка 2, стр.212
10 Спиноза, Б., Етика, ч.1, теорема 32, стр.189
11 Панова, Е., Философията от Бейкън до Маркс, стр.41
12 Панова, Е., Философията от Бейкън до Маркс, стр48
13 Панова, Е., Философията от Бейкън до Маркс, стр.50

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От единно към многообразно или пак многообразие? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.