От универсализъм към релативизъм


Категория на документа: Други


По пътя на аргументацията си Бауман поставя няколко жалона:
Първо, Холокостът е продукт на Просвещенската рационалност. В този пункт Бауман се позовава на Крен и Рапопорт (The Holocaust and the Crisis). Ако модерността е антитеза на дивите страсти на варварството, тя съвсем не е антитеза на ефикасното, безстрастно разрушение, избиване и изтезание... с увеличаване на рационалността на качеството на мисленето расте количеството на разрушението. Например в наше време тероризмът и изтезаването вече не са инструменти на страстите; те са се превърнали в инструменти на политическата рационалност.
Холокостът поглъща огромен обем от средства за принуда. След като ги впряга в служба на една единствена цел, той стимулира още повече тяхното по-нататъшно специализиране и техническо усъвършенстване. Холокостът превръща насилието в технически похват. Като всеки технически похват той е лишен от емоции и напълно рационален.
На второ място, Холокостът е продукт на йерархично и функционално разделение на труда. Бюрократичният модел на действие се характеризира с разграничаване, което е синтез от два паралелни процеса. Първият процес е процесът на прецизното функционално разделение на труда, а вторият - замяна на моралната отговорност с техническа отговорност.
За разлика от предмодерното трудово съединение, в което всички степени в йерархията владеят едни и същи професионални умения (майсторът знае всичко, което знаят чираците му и калфите му) модерното разделение на труда създава разстояние мажду изпълнителите и крайният продукт. Преди последната брънка в бюрократичната верига на властта (преките екзекутори) да застанат пред своята задача, повечето от подготвителните операции, които подготвят изпълнението на въпросната задача, вече са били извършени от хора, които не са имали лично впечатление от въпросната задача, а понякога даже и не са знаели за нея (Бауман 2002:148-149).
Подобно отстояние от крайния продукт означава, че повечето участници в бюрократичната верига могат да дават и изпълняват нареждания, без да знаят какъв ще е ефектът от тях.
Психологическият ефект от такова отдалечаване не е дълбок и важен. Едно нещо е да заповядаш да бъдат натоварени бомби на самолет, съвсем друго е да се грижиш за редовното доставяне на стомана във фабрика за бомби (Бауман 2002:150). В първия случай заповядващият може и да не получи пряко впечатление от разрушението, което предстои да бъде извършено от бомбите. А във втория случай на доставчика на стомана дори не му се налага да мисли за целта, за която ще бъдат употребени бомбите.
При разделението на труда всяко нещо, което отделният участник прави, е мултифинално, според Бауман. Мултифиналност значи, че всяко нещо, всеки продукт може да бъде включен в повече от една определяща значението цялост. Ще поемат ли работниците в химическите заводи, които произвеждат напалм, отговорността за изгорените невръстни дечица - пита заедно с Крен и Рапопорт Бауман - такива работници ще знаят ли дори, че други може би с основания мислят, че те носят отговорност.
В условията на стриктното разделение триумфът на техническата отговорност става пълен. Не, той става абсолютен. Техническата отговорност поглъща напълно моралната отговорност. Разликата между техническата отговорност и моралната отговорност е, че при техническата се забравя, че действието е средство за постигане на нещо друго, а не на самото себе си. С ефективното отстраняване на външните връзки на действието от полезрението на бюрократа, собствената му задача се превръща за него в крайна цел (Бауман 2002:152).
За да заключи още по-категорично тъжните си наблюдения Бауман - ефектът е ирелевантността на моралните стандарти за техническият успех на бюрократичната операция.
Моралността се свежда до повелята да си добър, ефикасен и старателен експерт и работник.
На трето място, холокостът е продукт на дехуманизацията на бюрократичните обекти. Дехуманизацията се съдържа във възможността да изразяваш тези обекти, да говориш за тях в чисто технически, морално неутрални категории.
Дехуманизацията започва там, където в резултат от дистанцирането, предметите, върху които се упражняват операциите на бюрокрацията се свеждат само до количествени измерения. За железопътните управители единственото съдържателно значение за техния обект се изразява в тон-километри. Те нямат работа с хора, овце или бодлива тел; те боравят само с товари, а това означава нещо, представляващо само измерение и лишено от качества (Бауман 2002:154). Да не забравяме, ни казва Бауман, че цялата операция по холокоста е ръководена от Отдела за икономическо управление на Главното имперско бюро за сигурност.
Дехуманизацията е форма на рационализация: на войниците се заповядва да стрелят по цели, целите падат, те са поразени; служителите от големите компании трябва да се справят с конкуренцията; функционерите от социалните служби работят с реципиенти на допълнително поодпомагане. Трудно е да си представиш, че зад тези технически термини стоят човешки същества, възкликва Бауман.
Поради това, че са превърнати в обекти, целите на бюрократическата дейност са напълно заличени като субекти на морални изисквания. Те биват третирани с пълно етическо безразличие - те нямат кауза, още по-малко тя може да бъде справедлива; те нямат интереси; те са тегоба; те са труден товар.
По най-дълбоката си същност бюрокрацията е модернизаторски замислена и модернизаторски осъществена като средство, чрез което се търсят оптимални решения - оптимумът тя осъществява само чрез количеството, което не прави разлика между човешки и нечовешки обекти. В този смисъл тя, бюрокрацията, е "свръхнадарена" за осъществяване на геноцидни задачи.
В този смисъл холокостът е един от най-великите "паметници" на бюрокрацията на Райха.
Като всяка бюрокрация и тази започва с дефиниране на обекти - създаване на досиета за всички, които отговарят на дефиницията "обект". (Както ни е известно Да изчистим България за един ден, започна с фотодосиета на боклуците). И Райхът започва с досиетата на "еврейските боклуци" - нали целта е judenrein (Германия - чиста от евреи). Не може да има никакво съмнение, че колкото и живо да е било въображението на Хитлер, то би постигнало твърде малко, ако не би било поето и сведено до обикновения процес по разрешаване на задачи от огромния и рационален бюрократичен апарат (Бауман 2002:158).
Онова, от което се нуждае бюрокрацията, е само дефиниране на задачата. Останалото, при нейната модерна рационалност, автоматически стига до успешния си край.
Бюрокрацията според Бауман е присъщо способна на геноцидно действие. За да бъде въвлечена в такова действие, тя трябва да бъде подкрепена от друго изобретение на модерността - голям наратив. В случая. Да изчистим Германия от евреите. Голям гнусен наратив - Да изчистим Германия за една война време.
На четвърто място, холокостът е продукт на модерната наука. В режима на холокоста модерната наука разкрива геноцидните способности на най-тачените си принципи - освобождаване на разума от емоциите, на рационалността от задръжката на нормите, на ефективността от морала, на рационалното мислене от нормативното мислене на религията и етиката.
А за специалното участие на биологията и медицината Бауман се позовава на студията на Робърт Проктър, която слага кръст на популярния мит, че науката под властта на нацизма била преди всичко жертва на преследване и обект на интензивна индоктринация отгоре. Ако е имало принуда, тя често е била във формата на принуда, упражнявана от една част на научната област върху друга. Много от обществените и интелектуланите фондации (за расови програми) са били създадени дълго преди възхода на Хитлер на власт, а биомедицинските учени имаха активна, дори ръководна роля в инициирането, администрирането и осъществяването на нацистките расови програми (Proctor 1988).
Ако в най-добрия случай култът към рационалността във формата на модерна наука се оказва безпомощен пред държавата, превърнала се в организиран престъпник; ако в най-лошия случай науката е лост и мост затова чудовищно превъплъщение на държавата; то антиподът на науката - църквата (всички църкви) - и в добрия, и в лошия случай правят само едно:мълчи. Мълчанието пред организираната безчовечност беше единственият въпрос, по който църквите, тъй често в конфликт по между си, се оказаха единодушни (Бауман 2002:164). Хитлер никога не напуска католическата църква, нито е отлъчен от нея.
Култът към рационализма, разделението на труда, бюрокрацията, науката, църквата - всемогъщи средства на цивилизацията, нейният мост за излаз от варварството - се оказват напълно неспособни да си осигурят морална употреба.
Модерните условия, Бауман е убеден в това, правят възможна появата на всемогъщата държава, която заменя цялата мрежа от обществени и икономически връзки с политическо командване и администриране. Модерността, както можем да си припомним, е епоха на изкуствения ред и на грандиозните проекти за обществено устройство, ерата на плановиците, на прорицателите и - най-общо - на "градинарите", които третират обществото като парцел необработена земя, която трябва експертно да се проектира и след това да се култивира и поддържа в проектираната форма (Бауман 2002:168).
Когато кормилото на освободената от задръжките си държавна бюрокрация се поеме от носителите на велик проект, рецептата е геноцид. Геноцидът настъпва като интегрална част на процес, чрез който се осъществява великият проект.
Блестящият анализ, който Бауман прави на модерността, го довежда до най-страховитият извод - холокостът е нормалност (затова се изписва с малка буква, то е нарицателно съществително за модерността). Той е ендемично принадлежен на рационалността на модерността.
Онова, което предизвиква "недоумение" в текстовете на Бауман, е свързано с питането - защо Бауман, който, потресен от чудовищните резултати на модерната бюрократическа рационалност, се отдава на въодушевлението да потърси емоционални Левинасови корекции в рационалния Кантов етически модел, не заявява открито, че онова, което го отвращава в моралната деградация на модерността, е провидяно от Кант. В блестящото си есе Отоговр на въпроса "Що е Просвещение?" Кант предупреждава, че най-страшната опасност се съдържа в това да подчиниш употребата на собствения си разсъдък на някой друг. Да, Бауман е прав, че великите проекти са обществено преустройство са престъпни именно с това, че налагат волята на един общ разсъдък над волите на хилядите индивидуални разсъдъчни намерения. Но не е прав да не забележи, че един от най-великите морални философи на ранната модерност не само вижда това, но и предупреждава - За просвещението не се иска нищо друго, освен свобода, и то най-невинната от всичко, което може да се нарече свобода, а именно - винаги и изцяло открито публично да използваш разума си (Кант 1984).
Отчаян от холокоста, Бауман е убеден, че нравствеността не е възможна поради всеобщото законодателство на разума, а поради загрижеността ми за онзи, който упорито ме гледа като предизвиква емоции в мен.
Нравствеността не е във всеобщността - моята воля се ръководи от всеобщ закон, дълбоко убедена, че неговата (на Другия) също се подчинява на всеобщия закон. Разумът изисква реципрочност.
Нравствеността е в светостта - Аз съм загрижен за Другия, без да ме е грижа дали Него го е грижа за Мен. Емоцията не изисква реципрочност.
А всъщност прецедентът на холокоста не е ли ужасяващо доказателство, че и рационалистическият Кантов модел, и емоционалният Левинасов-Бауманов модел са еднакво неработещи. И в такъв случай не е ли прав Хабермас да се усъмни в "силата" на етическата субстанция и да заложи на юридическата субстанция. Неутралността на правото по отношение на вътрешните етически разграничения произтича от факта, че в комплексните общества гражданството като цяло вече няма как да бъде обвързано от съдържателен консенсус по ценностите, а единствено от консенсус по процедурите за легитимно въвеждане в действие на законите и за легитимно упражняване на власт (Хабермас 1999: 147).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дипломният текст е проникнат от усещането, че за Модерността (и Ранната, и Късната) наистина етиката е първа наука. Защото етиката е тази, която аргументира духовния преход на принципите Отгоре-Надолу. За да разберем кое е новото тук, трябва да разгледаме аналогията с по-ранните морални възгледи, където да си в досег с някакъв извор - например Бог или Идеята за Доброто - се разглежда като нещо необходимо за пълноценно съществуване. Но сега изворът, с който трябва да сме свързани, е дълбоко в самите нас. Това обстоятелството е част от обхватния субективистки обрат в модерната култура; една нова форма на интериорност, в която ние започваме да мислим за самите себе си като за същества с вътрешни дълбочини (Тейлър 1999:32).
Защото етиката е тази, която търси действителните и възможни пресечни точки на "късовете" живот изпълващи Минотавърския лабиринт на един глобализиращ се човешки свят (Минева 2007:9).
Но след съ-противо-поставката на рационализма и нерационализма в етиката остава горчивото усещане, че нито само разумът, нито само емоцията, нито тяхното хармонизиране могат да гарантират сила и трайност на нравственото поведение.
Дали човешката личност, чиято същност, както твърди Бауман, е in potentia, не е морална само когато е легална?

ЛИТЕРАТУРА:
1. Бауман, З. 2000. Живот във фрагменти. Есета за постмодерната нравственост. София: ИК "ЛИК".
2. Бауман, З. 2002. Модерност и Холокост. София: ИК "ЛИК".
3. Бауман, З. 2001. Постмодерната етика. София: ИК "ЛИК".
4. Дерида, Ж. 2004. Насилие и метафизика. В: Левинас, Э. Избранное: Трудная свобода. Москва: РОСПЭН. http: //yanko.lib.ru/books/philosoph/derrida
5. Кант, И. 1974a. Критика на практическия разум. София: Издателство на БАН.
6. Кант, И. 1974b. Основи на метафизиката на нравите. София: Издателство "Наука и Изкуство".
7. Кант, И. 1984. Отговор на въпроса "Що е Просвещение?". Философска мисъл, 12.
8. Левинас,Е.1999. Другост и трансцендентност. София: Издателство СОНМ.
9. Левинас,Е.2006. За уникалността. http: // www.litclub.bg/library/fil/levinas/dk.html
10. Минева, С. 2007. Постмодерни дискурси на етиката. София: Фабер.
11. Тейлър, Ч.1999. Безпокойството на модерността София:ИК КХ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
От универсализъм към релативизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.