Отношението на българина към обществото


Категория на документа: Други


ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРИНА КЪМ ОБЩЕСТВОТО

И СВЕТА

В обществото има две системи: личностна и социална. Всеки от нас едновременно може да бъде личност със свой неповторим облик и гражданин, т. е. носител на ценностите и характерните особености на обществото, към което принадлежи. Пред ръководния елит на обществото винаги е стояла задачата да се съчетаят колкото се може повече двете системи, при все че те в много отношения са конфликтни:

но отношение на морал, справедливост, целесъобразност, интереси и др. Затова целта на демократизиращото се общество е да намери механизъм, недопускащ реализирането на даден интерес за сметка на друг интерес, независимо кой е техният носител - индивидът или обществото. За да се постигне целта, е нужно да проследим как българинът вижда личността, гражданина и обществото през призмата на своята политическа култура.

Като индивид българинът е твърде способен. Справя се със сложни ситуации и издържа на високи тестове за интелигентност. Ценностната му система е изградена върху ценностите, утвърдени още през Възраждането (романтичен период от гледна точка на надеждите и очакванията от бъдещето и свободата); ценности от времето на първите години след освобождението ни от турско робство (период на отрезвяване, на индивидуализиране на ценностите и преосмисляне на връзките с другите индивиди, групата и обществото) и ценности от времето на социалните експерименти (появата на двойственост, т. е. разминаване между думи и дела, между желаното и възможното и т. н.). Така стъпка по стъпка нашият народ е формирал моралната си система, която е налагал като мерило и коректив на поведението на всеки свой член. Водещи страни в моралната система са представите за достойнството и силата, за оптимизма и поучителните уроци, които са изведени като народни умотворения и представляват опорните точки в мисленето и действието на всеки от нас.

Трите принципно различни в своята организация и нравственост етапа, които са заложени в нормалната му същност, предопределят състоянието, в което се намира българинът - постоянен преход (тотален декаданс), при който под съмнение са всички досегашни ценности: сигурност в живота, семейство, идеали и т. н. Затова днес нашият сънародник е объркан. Пред него стои сложната дилема: семейство или бизнес; пари или чест, християнски морал или житейски максимализъм; патриотизъм или космополитизъм. Той разсъждава дали има, или няма нужда от спазване на нравствени правила в играта на живота.

При една такава обърканост естествено е да се получи упадък на ценностите. Загърбват се старите стойности, без да се познават добре новите. И ако все пак вървим към новото, дължим го на непоправимия си оптимизъм. Затова българинът обикновено влиза в новото, без да е достатъчно убеден в ценностните му устои. Оттук движението му напред най-често е без ясни контури и средства за вдъхване на живот на тези контури. Мотивите, които предопределят общественото му поведение, са преди всичко ницшеански - воля да надмогване над другите (лошите), на воля за власт.

Разколебаният днес българин, на когото се приписват какви ли не вини, се нуждае от похвала, от закрила и подкрепа. Той дори се нуждае от известна доза национализъм като система от ценности, като обществен интерес, като идеология и обществени организации. Тази доза не бива да се дава от позициите на отрицанието: антиа-мериканизъм, антирусизъм, антитурцизъм, антиюгославизъм и т. н. Не етнически национализъм е нужен сега на българския народ (защото той в крайна сметка води до самоизолация и самоизчериване), а духовен национализъм - гордост, че и ние сме дали нещо на света, както казва дядо Вазов. Че има с какво да обогатим световната цивилизация днес, а и утре. Следователно задачата на препоръчаната доза има за цел да утвърди самочувствието ни като талантлив и достоен за уважение народ. Въпросът за уважението е принципен въпрос. Уважението към другите народи е уважение към своя собствен народ и към самия себе си. Следователно политическата култура на българина трябва да се гради върху демократичните принципи за равнопоставеност, добронамереност, взаимно зачитане на интересите, сътрудничество и хуманизъм.

Поради обективно протичащите закономерности в развитието на света в Република България ще се изгражда отворено към света общество. Но такова може да бъде само отговорното общество. Отговорността предполага законосъобразност, собствено пространство, в което си суверенен, и способност за отстояване на този суверенитет. Следователно отварянето към света не противоречи на патриотизма и на интегриращия национализъм. Чрез преосмисляне на грешките в миналото и изработването на единна за всички политически сили национална програма българите трябва да попречат на загасването на националните чувства. Само чрез разпалване на националната амбиция може да се постигне икономическо съживяване, висок жизнен стандарт и международен престиж. Само националната амбиция може да попречи на модернизацията на обществото (т. е. възприемането на съвременните достижения на световната цивилизация) да протича посредством асимилация, национален нихилизъм и чувство за фатална историческа обреченост. Само тя може да спре тоталната профанация, която като бързотечна левкемия съсипва организма на нацията ни. Чрез нея българинът ще втвърди гръбначния си стълб, за да не нрави лакейски иревивания пред когото и да било. С други думи, българинът трябва да намери правилното съотношение между етническото, националното и общочовешкото в реализирането на обществените отношения.

В заключение ще подчертаем, че преходът на обществото към ново качествено състояние има смисъл само ако конкретният българин, неговото благополучие, свобода и развитие станат системооб-разуващ принцип, център на обществото, негов изходен пункт, цел, критерий и краен резултат.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Отношението на българина към обществото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.