Периодичен печат


Категория на документа: Други


Периодичен печат

Тема:1

1. Раждането и развитието на масовите комуникации - печатната книга, периодиката, пресата.

От раждането си, човек контактува с околната среда. В началото този тип общуване е примитивно - чрез звукове, жестове и др. Тази комуникация е била в устен вид, непосредстевено преди писмената система. Устната комуникация не се запаметява, не се съхранява. След създаването на писмеността (шумерската писменост), се дава възможност за усъвършенстване на комуникацията понеже информацията вече бива съхранена в писмен вид и може да се предава не само устно. В предписменните цивилизации, сведенията за които са твърде оскъдни точно поради липсата на писмени паметници. За тях съдим единствено по материалните паметници (гробници, битови инструменти и др.). Едиствено писмеността може да разкаже и да съхрани историята. Първите писмени паметници са праобрази на днешните книги(плочки, камъни, кости и др.). За книги се говори чак когато обемисти текстове с писменна система започват да се създават в Древен Египет, Рим, Гърция, като техния материален носител са материали по-леки и по-удобни за пренасяне. Една от основните характеристики е преносимостта. Първите ръкописни медии в Древността не са пълноценни поради липсата на образованост в голяма част от обществото. От първите ръкописни книги до печатните технологии, медиите биват непълноценни поради факта, че не могат да обслужват множеството от хора, поради тяхната необразованост, единствено владетелите, аристократите, духовенството са можели да разчитат на писмеността. През Средновековието основния тип писменост е религиозната. Светски книги е имало, но са били изключително малко. Книгата става битова единица чак когато се започва нейното отпечатване в големи количества. Медията навлиза в своя разцвет , печатарството не е случайно - то е подтикнато от обществото (културен, модерен, социален, буржоазен аспект). В края на 15в. Европа е осеяна с университети, грамотността ражда четенето, което води до нуждата от размножаване на писмения текст => печатарската технология. Печатната книга дава началото на масовата комуникация. Книгата става ежедневен предмет. Първите вестници възникват чак 150г. След създаването на печатарството. Вестникарството - същинската масмедия. Вестникът много бързо обхваща ограниченото пространство от човешкия живот. Самите масови комуникации се раждат с появата на периодичния печат ( вестници, списания и прочие). Сам по себе си вестникът представлява една много опростена книга (без корици, с увеличен размер, с намален обем, по-евтин). Той става достъпен на всички обществени словеве. По-бързо се разпространява, по-евтина изработка, както и периодичността му. Основната разлика м/у книгата и вестникът е, че информацията в книгата е трайна, авторитетна, написаното е актуално за неопределен период от време, докато информацията в пресата остарява много бързо.
Масовата комуникация еволюира от създаването на книгопечатарството през развитието на периодичния печат. Благодарение на развитието на технологиите за печат на книги се появяват и останалите типове медии (фотография, кино и др.). Не бива да се счита че технологичното усъвършенстване на медиите може да ликвидира печатната медия, то води единствено до взаимодействие и конкурентноспособност. Това дава право на избор в многообразието от информация.

Тема:2

Медиите от който и да е тип имат една основна задача - да информират за всички социални, политически културни и др. събития в обществото. Медиите отразяват онова което те смятат за важно за обществото. Освен че отразяват, те и коментират, оценяват случващото се в положителен, отрицателен или неутрален план. Така Медиите формират общественото мнение по много въпроси. В това отношение печатните медии не си приличат. Коментарите могат да бъдат подчинени на различни политически възгледи и идеологии. Позволява се интерпретиране по свой начин. От една страна медията отразява събитието, но от друга страна даденото събитие може да се интерпретира по коренно различни начини. В този аспект ролята на медиите е много важна за поляризацията на хорското мнение - сформират се различни обществени нагласи, създава се противопоставяне. При информиране на обшеството медиите трябва да бъдат безпристрастни, но всяка медия има право на коментар, да интерпретира по свой начин, който обаче зависи от това кой притежава дадената медия. Чрез интерпретациите се сформират различни обществени нагласи. По тизи начин печатът върху сформирането на т.нар. гражданско общество (съвкупност от хора със свой позиции). В състояние е в определени моменти да влияе и в/у властта с цел подобряване на своето социално положение. Благодарение на печата може да се предизвикат бунт, размирици, реформи. Печатът е инструментът на гражданското общество за влияние над съществуващия ред. Една идеология не може да достигне до гражданите без медиите, но само когато идеите са в добра насока, само тогава печатът служи на гражданите. Когато идеологията не е в интерес на хората тогава медиите стават манипулативни.
Печатните медии са власт в/у обществото, те управляват общественото мнение и имат силно влияние в/у целия обществен живот. За това ги наричат "четвъртата власт".

Тема:3

Свободата да се изразяваш свободно в медиите е един от най-важните принципи в журналистиката. Но не винаги се спазва от сържавната власт, политическата власт и дори от самите медии. Когато едно общество и една държава ограничават свободата на словото говорим за цензура. Не се смята за цензура и ограничаване на: порнографията, забраната на педофилията както и забраната за проповядване на насилие (под всякакви форми). Всички тези морално етични принципи не трябва да се превръщат в обект на интерпретация от медиите. Цензура има тогава, когато се спира излагането на лично мнение по различни проблеми, които дадени власт, медия и т.н. смята че противоречат на създадените принципи и норми. В миналото най-разпространена била религиозната цензура. Когато автор или произведение излага идеи чужди за християнската религия и морал. Всичко което се е считало против догмите било забранявано. Католическата църква създава списък на забранените автори и заглавия. По време на Средновековието, Ренесанса, Просвещението са били жестоко наказвани всички които нарушават тези списъци, а книгите са били унищожавани. Този тип списъци се изготвят и издават чак до средата на 20в. Когато се взима решение да се спре това действие. Религиозна цензура има и в наши дни главно в Арабския свят. Там съществуват свирепи ограничения които се спазват от всеки един гражданин на тези страни. Религиозна цензура има и на всякъде където църквата има огромно влияние, в тях особено силно се държи и гледа на моралните ценности. Цензурата в този тип страни се разпространява и в интернет.
Политическата цензура: забранява свободното говорене, писане и изразяване на идеи в разрез с установения политически строй. Във Франция е съществувал "Закон за забрана на публична обида на кралска особа". Дори след френската революция, при Наполеон Бонапарт - закон забраняващ критикуване на начина му на управление. В българия политическа цензура е имало и по време на османското иго (забрана да се говори против султана). През българското Възраждане много творци са се опитвали да заблудят цензурата, но и много от тях стават жертви на гонения заради техни изказвания. Цензура е имало и в буржоазна България, въпреки закон които указва че печатът е свободен, който за нещастие бил твърде относителен поради своеволията на управляващата власт относно цензурата. Особено силна била политическата цензура по времето на Стефан Стамболов - стрикно е следял за всякакви форми на опозиция, с което въвежда строга цензура в/у печата.
Преследванията срещу журналистиката и печата са най-силни при опити да се свали управляващата власт ( Септемврийското въстание).
През периода 1923-25г. Са спрени огромно количество вестници и много от редакторите им са били преследвани от държавата. Най-тежко е било положението през 1925г. Когато много интелектуалци са избити без съд и присъда(Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и др.). Проявата на цензура в буржоазните общества е най-силна по време на Тоталитаризма. Много силна също така била цензурата и по времето на Фашизма(подчинена на една единствена партия). В Китай освен политическа цензура съществува и цензура в интернет. Цензура има и Куба, Венецуела, Северна Корея и др.
Скрита полит. цензура има и в демократичните общества, която се проявява главно като манипулация от страна на самите медии.
Военна цензура съществува по време на военни конфликти с цел ограничаване на информация която би спомогнала враждебната страна.
Моралната цензура слага ограничения в/у писането, публикуването на сексуални отношения поради определени морални догми. Времето отредено за порнографията не се счита за цензура. Печатните медии са достигнали до консенсус за тези норми, журналистите са подписали "етичен кодекс на българските медии" който ги обединява против това морални и други форми на омраза да се публикуват в медииното пространство.

Тема:4

Всяко печатно издание е предназанчено за определена аудитория, според нейните специфични нагласи, интереси, възраст. Въз основа на това печатните медии се разделят на различни типове:
Масовите медии - предназначени са за широк кръг от читатели. Формират огромен тип периодика(пресата). Силно разпространена е, обхваща всички видове всекидневници, всеки тип читатели. Характерно за масовия печат: нейния тематичен характер - универсална, от политика, през криминална хроника до обществения и културен живот, шоу, мода и бизнес. В България такъв тип ежедневник е вестник "24 часа" , "Труд", "Сега", "Преса" и др. Този тип масов печат се нарича и хибриден => най-разнообразни тематични области и по отношение на сериозността при отразяване на събитие. От една страна информира за всяко събитие което смята за важно, от друга страна тя анализира, коментира, интерпретира. Тя е и развлекателна - информацията, коментарите, новините са поднесени увлекателно и достъпно за читателите. Нийл Постмън пръв определя този тип медия, нарича я инфотеймънт.
Масовия печат се различава и чрез специални страници за кръстословици и игри за свободното време. Важен елемент са илюстрациите. Един масов вестник съдържа много образи във вид на фотографии с цел допълване на печатния текст. В печатните медии фотографиите се налагат с цел да задържат вниманието на гледащия зрител. Силно застъпен е и оформителния елемент. Понеже формата на вестниците е един и същ те се различават по графичния си дизайн.
Пресата за различния потребител бива:
1 Специална - най-често е седмична, отнася се за култура, литература, изкуство и др. Предназначена е за елитарната публика. Не е комерсиална, тиражите са по-малки, цената е по-висока, приходите са по-ниски. Поддържа се главно от държавата, фондации, фирми и дружества(пример: вестник "Култура" излиза всеки петък).
2 Специална преса за наука, техника, автомобилизъм, самолети, мотори, компютри, по здравни въпроси, тип семейно четиво. Бива доста обемиста, с широк обхват, с малко по-голям размер.
3 Лайфстайл пресата - занимава се с живота на различни звезди, задавайки модел на живот.
4 Женската преса - главно за женската аудитория, за проблемите от битието на нежния пол.
5 Мъжка преса - спортно ориентирани както и комбинирани (Playboy).
6 Детска преса - силно разпространено четиво, ориентирано според възрасттна читателите си
7 Хумористични печатни издания - вестник "Стършел"
8 Научна периодика - бива с различна периодичност (годишна, дву месечна и три месечна), алманаси и годишници. Особеност при нея е че винаги е профилирана в една научна област.
Жнаровена печатната медия:
1 Най-кратките жанрови форми на печатните медии са новините - те отразяват случили се събития. Една новина трябва да отговаря на следните въпроси : Какво?; Кога?; Кой?; Как?
2 Репортажът - предава се по същността на събитието в доста по-разширена форма. Репортерът е на мястото на събитието. Позволява се пряката реч, повествованието, но се избягва коментара на репортер, той не бива видимо да взима страна. Репортажът може да е всякакъв, героят в действието трябва да е представен и да му се даде думата. Към репортажът се добавя и снимков материал.
3 Интервю - провежда се между минимум двама участника, те трябва да са много добре запознати с темата на интервюто. Въпросите трябва да са провокативни и уместни. Съществува и близ интервю което е без предварителна уговорка, по време на дадено събитие или след него с цел по-добра информираност.
4 Очерк - разказ с действителни герои и събития, които вече са отминали. Авторът си позволява повече свобода на коментиране, сравняване, подход при белетристиката. Към очерка е добре да има и графично-илюстративен материал.
5 Коментарът - интерпретацията се прави в доста разчупена форма с цел да не доскучае на масовия читател. Коментара е хибриден жанр, който трябва да е интригуващ и да се чете с лекота. Америка въвежда термина "Фичър" - това е коментар с елементи на репортаж, аналис, художествени средства, в него проличава личната позиция, отношение и пристрастност на журналиста. Обикновено фичъра е гвоздея във вестника.
6 Фейлетон - подлистник (сатирично публицистично произведение), осмиване със средствата на сатирата. Един от великите наши фейлетонисти е Алеко Константинов. Този жанр се среща все по-рядко в българската преса.

Тема:5

Теорията за масова култура се ражда в средата на 20в. Нейният идеолог е социолога критик Дуайт Мак Доналд. Масова култура е синоним на повърхностна култура, култура на консуматора. Масмедиите са оръжието на на масовата култура. Това не е висока култура, а на свободното време, приятното убиване на свободното време. Качествата ѝ са че е развлекателна и релаксираща. Тя не ангажира съзнанието на човек, а цели неговото развлечение - шоу програми, сериали и др. Целта е да се продават мечти под формата на реклами. Медията все пак печели главно от продажбите на медиино пространство(печатно място, време, позиция). Колкото по-голямо е търсенето, толкова повече е предлагането. Многотиражните издания имат по-голяма печалба от рекламите.
Масово е това издание което има голям тираж, но и което се продава. Чрез различни похвати се цели заинтересоваността на потребителя с цел продаваемост на тиража. Множеството от снимков материал представлява стабилен инфотеймънт. В епохата на глобализация печатните медии изостават. Вестниците влияейки се от другите медии се стремят да се конкурират електронните медии, но и да си взаимодействат с тях. Текста отстъпва за сметка на образа, езикът се олекотява постоянно, налага се уличното говорене.
Създава се сериала - класически роман превърнат в сериен продукт, превръща високото изкуство в масово. Ако на хубава книга се направи продължение тип вестникарски роман пак говорим за масовост. Промяната на елитарното в масов е белегът на съвременната масмедия. Често се разминават границите и масовия читател мн трудно различава масовото от високото изкуство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодичен печат 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.