Периодичен печат


Категория на документа: Други


Стандарти на масовата култура:
1) Смесване, еклептика - да има развлечение в продуктите си
2 ) Героизацията, митологизацията
3 ) Космополитизма(жителя на света) - всичко, за всеки, от всякъде по света.

Тема:6

Медиите са взаимнообособени, те не съществуват една без друга. Конкуренцията помежду им ги стимулира да се развиват. Ако дори един вид медия изчезне това би се отразило пагубно на целия медиен пазар. Масмедията задава модела на масовата култура и печат. Така както съществуват в динамично равновесие те си влияят взаимно. Първоначално книгата оказава огромно влияние в/у периодичния печат. Индустриализацията се разпростира и в/у вестникарството(бързоработещи печатни машини). През 17, 18 и 19в. се наблюдава два типа издавана литература:
1) Сериозната, дълбоко нравствена, висока литература
2) Масовата книга - малоценни брошурни издания, търсени главно от простолюдието (приключенска, езотерична, гадателна) литература, която е евтина и достъпна за масовия читател.
Периодичния печат използва 2-та група, която вкарва м/у страниците на вестници и списания. Този модел на преминаване и вкарване се налага през 1-та половина на 19в. - силно комерсиализирана преса, ориентирана към по-високи тиражи и печалби. Собствениците на тези периодични издания търсят пазар сред по-широката публика. Приключенската литература е много подходяща за вестникарската индустрия. Франция е родината на издаването на художествено произведение във вестник - т.нар. роман с продължение(романът фейлетон). Търсят се приключенски, любовни, сантиментални произведения с гарантиран успех сред публиката. Книгите се публикуват на части, с продължения, като златната формула е - "продължение в следващият брой". Тази фраза е изключително успешна, което води до покупателност на брой след брой. Тиражите на вестниците след този трик нарастват с до 2-3 пъти. Друга формула е худ. Произведения да са доста обемисти, за да може по-дълго вестника да ги издава (по половин и дори една година). Писането на роман-фейлетон наподобява журналистическото писане - докато се печата дадения епизод, авторът пише следващия, създавайки паралел, за да бъде всичко прясно и ново за следващия брой. Друг тип роман с продължение е т.нар. брошурен роман. Вестникарите откриват, че могат да издават големи по обем романи в продължение във вид на малки брошурки. Друг плюс е че самите брошурки са сгънати като книжки (1-2 коли), позволявайки да се събере цялата книга след събирането на всички боршурки от романа. Тази идея тръгва от Франция, през Европа, чак до Америка. Романът-фейлетон се разпространява и през 20в. , но с промяна в обема на романа донор, поради нетърпението на модерния читател. Имена в подлистниковата литература: най-големия е Александър Дюма (250-300 романа), поради огромното си творчество той е разполагал с литературни роби/писари. Друг писател е Южен Сю ("Парижките потайности", " Скитникът евреин"), романите му са доста съвременни и за разлика от Дюма, Сю описва обикновенните хора. Друг е Понсон дьо Терай, който твори по времето на Южен Сю, основно произведение е "Рокамбол". Друг е Чарлз Дикенс ("Дейвид Копърфилд", "Големите надежди" ). Уилям Текери - "Панаир на суетата". Виктор Юго - "Клетниците". Оноре дьо Балзак, Ф. Достоевски.
В последствие този тип брошурна литература се трансформира в сериал - епизодичност на определено литературно произведение. Това взаимодействие м/у книгата и вестникът се трасформира във взаимодействие на медиите въобще.
Първоначално сериалът се появява в радиото(в Америка), с излъчването на т.нар. сапунени опери. От радиото се прехвърля в ТВ. и превзема световния ефир. Така печатното слово достига до ТВ., обсебвайки цялото медиино пространство. Появява се риалити формата - в праймтайм се излъчва този риалити сериал. На принципа на сериала са и шоутата, разследващата журналистика. Практика е историята да се досъчинява с цел привличане на удиторията с пикантни "факти". Прези 19в. и в последствие издателите на вестници издават и самите книги като самостоятелни. Така се печели 2-ри път от даден роман. Оформя се паралелен процес на книгоиздаване, от една страна са самостоятелни книгоиздатели, а от друга вестникарите издаващи книги. По този начин се превзема и вестникарската част от пазара - паралелно с даден вестник се продава и книга. У нас този процес се наблюдава при вестниците "24 часа" и "Труд" ("Златна колекция на 20век" и "Златна колекция на 19век" и няколко енциклопедични проекта). От този модел печели както самото издание така и читателя . Авторитетността на вестника е определяща и за тази на поредицата и обратното. Друг момент е че рекламата за дадена поредица в/у страниците на вестника излиза почти безплатна - саморекламата.

Тема:7

Професионалните роли на журналиста в обществото на 20в. Първите печатни вестници се появяват в Европа 150г. след книгопечатането. Те далеч нямат облика на съвременната преса. През 1609г. са отпечатани 1-те 2 вестника "Авизо" и "Релацион" - седмичници, отпечатани в Германия, с по 4 страници в таблоиден формат. Създадени са с цел кратки търговски съобщения за реклама. През 1665г. в Париж се отпечатва 1-то списание - "Журнал де Сабан" и 1-я френски вестник "Ла газет" от 1631г. от Теофраст Рьонодо. В него събитията се отразяват като очерци и разкази - повече литературност от колкото информация. Самия Рьонодо се е съобразявал с читателската си аудитория, та е описвал подробно всякакви слухове и измислици. Вестникът по това време все още не е адресиран към масовия читател. През 17в. в много от вестниците са отпечатвани песни, фолклор и др мотиви, които измествали политическите събития от деня. Първите опити за създаване на политически новини, информация и анализи стартират в Англия. 1622г. се счита за рожденната дата на английския печат. В началото се разрешавали новини единствено от вътрешността на страната. През 1655г. Кромуел издава закон с който забранява печата на сатирични истории и само 2 вестника излизат по онова време. В края на 17 и началото на 18в. стартира развитието на буржоазния свят(очерк, репортаь, хроника). Даниел Дефо (журналист и редактор на в."Ревю") подбирановините, коментира от определена политическа позиция и въвежда хумористичните приложения. За преломен момент се смята Френската буржоазна революция от 1789г. Тя ражда същинската политическа преса. Публикациите започват да се подписват от авторите им. Този тип журналистика е насочена пряко към народа, към обществото. Предназначена е за масите. Понеже ФБР е насочена към гражданското общество, то журналистиката се насочва към политическата информираност на това общество. Всяка социална група има своя любима медия. В този периодичен печат нещата се заявяват пряко с авторска ангажираност, дори се води битка с политически противници. Гражданската преса използва клеветата като инструмент срещу определен политически противник, същевременно тя флиртува с масите, създава се т.нар. "политически памфлет". През 19в. политическия, обществен и социален живот се усложняват. Политиката добива най-разнообразни форми поради многобройните конфликти м/у буржоа и робска класа. 19век е и век на технологични открития, които влияят в/у средствата за комуникация. През 1832г. се въвежда бързото печатане(4000бр/час). Следва разцвет на медиините форми. Създава се телеграфът, 1-та телеграфна новина е от Америка(Вашингтон) и се публикува във в."Балтимор патриот" 1844г. Телеграфът коренно променя облика на международната журналистика. Първата информационна агенция е през 1835г., а през 1848г. се създава и Асосиед Прес, обединяваща 6 вестника в Ню Йорк. Тя има решаващата роля при разпространението на новините. За изобретател на новините се смята Джеймс Гордън Бенет 1838г. - "Ню Йорк хералд" брой 1. Той е 1-ят в света който осъзнава че събирането и разпространяването на новини е основна задача на журналистиката. След това през 1848г. във Франция Виктор Юго в програмната статия на вестник "Л'Евенман" очертава границите на мнодерния всекиденвен вестник:
1) Събитието да е ново/прясно
2) Информацията да се търси на всякъде
3) Невъзможна е липсата на новини
4) Една новина трябва да е най-важна и да бъде акцентирано на нея
5) Ако няма събитие, то вестникът ще го създаде
6) Трябва да се включат известни личности
Джеймс Бенет създава и жанра интервю (16.04.1836г. - 1-то интервю).
Парната преса, телеграфа и телефона водят до радикални промени в журналистиката. Информационната сензационна журналистика се създава до голяма степен поради тези нововъведения. Джоузеф Пулицър създава моделът на съвременната преса:
1) Отразяване на събитието с използване на драматични похвати.
2) Поместване на човешката история (очерци).
3) Търсене на истината като се изобличават всички незаконни. действия.
4) Графиката, акцентиране на отделни моменти.
5) Вестникът да стане съорганизатор и спонсор на събития отразявани в самия него.
6) Достъпност до средния читател.
Пулицър е редактор на в. "World", който той купува през 1883г. за 346000 $. Когато го купува тиражът му е 15000, само за 1 година нараства до 600 000бр . като по този начин го прави лидер на вестникарския пазар. На Пулицър се дължи и терминът "жълта преса". В "World" започва да печата кратки истории придружени с рисунки, героят е малко момченце което изпада в комични ситуации, веднъж по време на проблем рисунките излизат жълти. Художник е Ричард Ауткот. Уилям Хърст заимства човечето от Пулицър и двата вестника стават първообрази на жълтата преса. Освен "World", "New York Tribune" в Европа жълти вестници са английския "Sun" и немския "Build". Жълтата преса е подкрепена със стабилни факти и въпреки многото съдебни дела водени срещу тези вестници много рядко някой е съумявал да ги осъди за клевета. На името на Пулицър е създадена и специална награда, финансирана от самия него. Лауреатът получава сума + огромна слава. Наградата се дава за журналистика, литература, фотография, поезия и музика, но само на граждани на САЩ.
Професионалната роля на журналиста в обществото на 20в. е сложна, отговорна и небесопастна. Лицето трябва да има солидна обща култура. Както Пулицър каза - " Фактите са свещенни, а интерпретацията е свободна..".
През 20в. журналистиката под влиянието на другите медии разширява диапазона на действието си и така се появява разследващата журналистика. Първия разследващ журналист е студента Пауло => първото немско журналистическо разследване. Основно се разследват следи за корупция или експлоатация на човешкия труд. В средата на 20в се появява и жанрът журналистически рома. Представлява литературно произведение изцяло подчинено на реални събития и факти - такъв пример е "Хладнокръвно" на Труман Калоти, носител на Пулицър. Оттам и терминът - факшън проза (литература на факти).

Тема:8
Началото на периодичния печат в България е със списание "Родословие". На прага на Освободителните борби периодичния печат е продукт на едно вече оформено и зряло общество, буржоазията. По време на робството българската периодика се издава извън пределите на на България, дори извън границите на Османската империя. Наченки на периодичен печат има в ръкописен вид преди същинската си част през Възраждането и до появатана 1-то българско списание. Преди него е имало само румънски и руски заглавия. Първоначално е имало руски заглавия 1831г. - официоза( турско издателство), френски - главно през Възраждането, а български едва през 40-те години на 19в.
Константин Фотинов (1790 - 1858г.), роден в Самоков притежава солидно гръцко образование. 50 годишен започва списание "Родословие". Работил е като учител, търговец, преди списанието е издал книгата "Гръцка граматика". По време на "Родословие" грамотното население е твърде малко, пощенските услуги също не са били на необходимото ниво, това е пречело на вестникарската индустрия. По онова време нуждата от грамотност е била по-голяма от тази за новини. Издавано в гр. Смирна (днес Измир), "Родословие" е побългарено от гръцки с цел по-добре да се разбира от тогавашното население. За да проучи пазара, К.Фотинов отпечатва 1-я брой(32стр) с църковно славянски шрифт. Тази книжка се е считала за изгубена до откриването ѝ от проф. И. Шишманов във фонда на Пловдивската библиотека. "Родословие" започва да се издава ежемесечно през 1844г. Формата в сравнение с пилотния брой е много по-голям, но обема по-малък(16стр). Фотинов го издава 2 години (24 книжки, последната от които през декември 1846г). Освен просветителска списанието изпълнява и патриотична роля. Образованието е много важен момент през този период. Фотинов държи на светското образование, както и на равноправието на жените, иска единен славянски език. Списанието съдържа много въпроси за религия и нравственост както и научни въпроси и илюстрации. Печатани са летописи, пословици, сентенции, цели се всестранно енциклопедично представяне на различните въпроси, художествената литература е много малко изразена в даскалска поезия.
Първият български вестник - "Български орел", издаван в Германия, в град Лайпциг от 20.04.1846г., създател Иван Богоров (1821-1892). Също възрожденски енциклопедист, 1-я български лексикограф (френско-български и българо-френски речници), изявен политолог и пурист (античуждиците). Със стабилно образование, преводач, учител, издател. Издава през 1844г. "Първичка българска граматика", от който излизат само 3 броя. По онова време понятието вестник не е било въведено в България, та той въвежда термина "известник". След изоставянето на в."Български орел", Богоров се занимава с в."Цариградски вестник" - 1-ят в. с траен живот в медийното пространство в България. Започва да излиза от 01.01.1848г. в Цариград до 18.12.1862г. - цели 14 години. Основан от И.Богоров и редактиран от него до 1850г. в сътрудничество и с други известни възрожденци. След 1850г. се поема от Тодор Бормов, а най-дълго се редактира от Алеко Екзарх от 1850 - 1862г. Първоначално се е печатал частно, след което се закупува печатна преса и основава собствена печатница. Всички борби за църковна независимост са описани м/у страниците на вестника, както и политическите дейности. Многообразието вестник за широката читателска публика. Основна заслуга е че въвежда художествената литература като подлистник/фейлетон. Отпечатва романа на Д.Дефо "Робинзон Крузо", а после го отпечатва и като отделна книга. Голяма част от преводната литература по онова време е издадена именно в "Цариградски вестник". Върху страниците му излизат и много стихотворения на П.Славейков, Хр. Пишурка и др. В културната част от вестника се изявява и литературната критика. Това му разнообразие го прави много търсен. А.Екзарх се стреми да запази облика на вестника, дори разширява раздела за фейлетони, но пък гледа да запази отношенията си с гръцката патриаршия което се оказва пагубно за вестника. В края на своя живот вестника публикува много материали по езикови въпроси, поддържа своите фейлетони, дава поле на изява на мнмого от тогавашната интелигенция в България.
П.Р.Славейков - колосът на българското Възраждане. Вестникарската му дейност включва в."Гайда" - 15.06.1851г. Първият сатиричен вестник, хумора и сатирата са в пълна услуга на журналистиката. С него се слага началото на много по-остра и динамична журналистика. По време на издаването на "Гайда" Славейков се нарича гайдактор. Вестникът се издава във време на цензура, която не позволява да се пише и критикува открито. Основната цел е освобождението на българската от гръцката църква както и от римската. Налагат се 3 основни теми:
* Църковния въпрос
* Образованието (българското училище)
* Положението на българския народ под османско иго
Отделя се място за икономика, женскоправие, образование и други идеологии. Славейков е издател и на 1-то спец. Списание за жени - "Ружица", и на 1-то детско списание - "Пчелица". В "Гайда" той много осъдително критикува българските чорбаджии и търговци, макар точно те да са финансовите авоари зад издателската дейност в България тогава. След спирането на "Гайда" Славейков започва в "Македония" който е най-авторитетен и влиятелен от 1866 до 1872г.(18бр.), в началото в малък формат(3стр), после таблоиден (4стр). Печата се на два езика - гръцки и български, набляга особено силно в/у църковния въпрос. През 1870г българската църква се отделя от гръцката чрез султански фереман, който се приветства от вестника. След като отпада въпросът за самостоятелна българска църква, на чело застава този за образованието. Развиват се важни мисли относно българското училище в брой 50-ти год. 1-ва. "Македония" завършва със статия-венец на журналистивеската работа на Славейков => "Двете касти и власти" от 25.07.1872г. Има се предвид съюза на духовенството с чорбаджииството, който ще доведе само лошо в/у българския народ. Мидхад паша спира издаването на в."Македония".
Тема:9

Георги.С.Раковски е един от идеолозите на българското освободително движение. Поет, журналист, редактор на 1-я в Нови Сад вестник "Българска дневница". Той е резултат от решението на Раковски за борба чрез преса и сабя. 18бр., 26.06-23.09 1857г., спряно от Австрия по желание на Турция. Следващото издание на Раковски е "Дневница", а след него едно литературно приложение към него - "Дунавски лебед". Във вестника Раковски разкрива престъпления на хора от духовенството и от други съсловия на обществото. Войнственото държание е характернмо за вестника. Обявява се за самостоятелна църква, разкрива открита симпатия към Национално освободителното движение. В изданието по-слабо са засегнати въпросите за образование и култура. Приложението "Дунавски лебед" излиза през лятото на 1857г. и главно се занимава с българския език, литературата и културата. След спирането на "Дневница" Раковски се опитва да възстанови "Дунавски лебед" в Одеса. Следващ негов вестник е "Дунавский лебед"- седмично издание излизао 2 години, спряно на 24.12.1861г. Това е вестник с по-умерена програма, чиято цел е да оцелее във време на цензура. Основно се залага на новини - точни и верни. През 1860г. Раковски е особено популярен на Балканския полуостров. Неговия "Дунавский лебед" се посреща с огромен интерес. Отпечатани са 187 статии по въпроса за българската църква.
В края на 60-те се създава и Българския революционен централен комитет(БРЦК). Орган на БРЦК е в."Свобода" - под редакцията на Любен Каравелов. Основава го на 30год възраст когато е вече известен писател и журналист. Началото е в Букурещ на 07.11.1869г. 1-ви брой. Основната програма е за Национално освободителното движение на България. Дава се отговор на въпроса как да се освободи България. Според Каравелов църковната свобода е немислима без политическата свобода. Това е основен въпрос на политиката на БРЦК. Освобождението и просвещението вървят паралелно в програмата на БРЦК. В "Свобода" е широко застъпена литературната проблематика и може да се каже че в нито едно друго издание не е имало толкова широки полемики както в "Свобода". В него се печатат както редица произведения на самия Каравелов, така и на други автори български и чужди(преводни) - Христо Ботев, Вазов и др. "Свобода" е спрян на 25.11.1872г. по решение на турското правителство. Следващит вестник който Каравелов издава е "Независимост" (непосредствено след обесването на В.Левски) 23.02.1873г. Своебразно продължение на "Свобода", 1-я брой на "Независимост" продължава поредността на "Свобода". "Независимост" излиза в 82 броя, през октомври 1873 Каравелов публикува програмата на българската революция както и ситхотворението на Ботев "Моята молитва". В статията се говори за 2-те мнения по отношение на свободата на България(стари с/у млади). Нито една църковна йерархия не е дала на своя народ свобода и образование. Главната идея е за свобода чрез възстание. Първоначално Каравелов иска локално възстание, после общо балканско + Русия. Отношението му към чорбаджийството е отрицателно, но и твърде крайно. Във вестника е открита рубрика за всяка нова печатна дейност, като Каравелов не пести критиките си. В "Независимост" се публикуват много худ. произведения, повести, фейлетони, 64 стихотворения на Каравелов както и преводни, повести на Ботев и Каравелов. Публикуват се и народно творчество. Дават се новини от България както и за Турската империя. "Независимост" спира на 12.10.1874г. поради липса на средства, но и поради безхаберието на абонатите си, които пропускат да заплащат абонамента си.
Христо Ботев - журналист, редактор, издател. Възпитанието му играе важна роля за развитието му. Ботевата журналистика надминава тази на Каравелов, но е по-слабо известна. Учил е в Одеса, след това става учител. В Русия се запознава с тамошните революционери. В Браила става вестникар, работи в печатницата на дядо Димитър Паничков, става словослагател, а после и коректор на в."Дунавска зора". През 1871г. решава сам да издава 10.06.1871г. в Браил вестник "Дума"(седмичник, 4 стр. обем). От него излизат едва 4 броя, но играе мн важна роля за Българското революционно освободително движение(БРОД). В бр1 мотото е "истината е свята, свободата е мила". Програмата е "На место програма", така се бележи появата му като журналист от нов тип. Основното е че Ботев критикува тогавашния печат, враждебните български позиции. Излага идеята за нов тип революционен вестник, който трябва да е насочен срещу турското господство и срещу българското чорбаджийство. Надига се идеята за национална и социална борба. Основен въпрос остава освобождението чрез революция, а не чрез реформи и западна подкрепа. Ботев разкрива положението на народа от "двойното иго" - "Народът" и "Примери от турското правосъдие" (статии). След спирането на "Дума", Ботев става редактор на "Свобода", после и в "Независимост" където се отпечатват редица от неговите произведения. Замисля и издава хумористичния вестник "Будилник", среден по формат - 4 стр. обем, той се печата при Каравелов. Излизат 3 броя от него в които чрез сатирата се изобличават недъзите на българското общество. След края на "Независимост", Ботев създава в."Знаме" като заместител на "Независимост", политически и книжовен, седмичен вестник от който излизат само 27 броя м/у 08.12.1874 и 14.09.1875г. След Априлското възстание Ботев издава "Нова България" 05.05.1876г. в Букурещ - излиза само 1 брой. През 1966г е открит този единствен брой в частен архив от Г.Буршуков. Вуводната му статия се описва започващата драма на Балканския полуостров, Ботев успешно прогнозира че българския народ ще стане жертва на политическите сметки на великите сили.

Тема:10



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодичен печат 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.