Периодичен печат


Категория на документа: Други



20в. е векът на медиите - голямата промяна в медииното пространство в световен мащаб. 20в. заварва само периодичен печат, комуникацията се осъществява чрез пресата, периодиката, списанията и книгоиздаването. Усъвършенстват се печатните технологии, развитието на телеграфа предопределят роляра на печатните медии в обществения живот. Медиите стават "четвъртата" власт. През 20в. се появяват и някои нови медии:
1) Киното - в началото е само за забавление(1те неми филми). След това става хроникьор на събитията по света - безценни сведения за живота на човечеството.
2) Радиото - намесва се също доста сериозно в медииното пространство. В началото е било културно образователно. Първите предавания на живо са били от концерт или от друго културно събитие. Чак през 20-те год. на 20в. радиото започва да конкурира масовия печат и радиожурналистиката разбира силата на ефирното излъчване.
3) Телевизията - налага се към средата на 20в. Най-силна в САЩ е била с културен характер. В последствие става основния информационен източник посредством аудио-визуални елементи информацията светкавично става достояние на света. Превръща се в най-силната масмедия.
Периодичния печат намира своята ниша на масова медия и не само че не губи своя авторитет но и разширява полето си на действие. Разрастват се медиините компании. Рупърт Мърдок и др. стават собственици на вериги от вестници и списания работещи в обща посока за завладяване на по-голям медиен пазар. Обръщат се и към електронните медии както и към сливането на медиини компании. Големите корпорации в края на 20в. притежават огромни мрежи от медиини източници. През 20в. се оформя една всеобхватна медиина система в която съжителстват и конкурират печатни и елктронни медии. Активно влияят киното, фотографията и телеграфните агенции.
Масмедиите в България през 20в. : българската журналистика се развива невероятно бързо, главно в печатните медии. До втората световна война(ВСВ) се наблюдава изключителен бум в издаването на вестници у нас - 2 типа:
1) Партийни издания - много голямо количество (почти всяка партия е издавала свой собствен печатен орган). Управляващите са насочени към защита на политиката си, опозиционните са критични спрямо тях и ползват всякакви средства за да разобличат и дискредитират. Партийните вестници биват : официози и опозициози
2) Независими информационни вестници - чиято цел е информираност и развлечение. Този тип вестници играят ролята на регулатор м/у различните партийни пристрастия, стремят се да са обективни, нов мн. случай са насочени в полза на управляващата сила.
Най-силни са вестниците на ДПС "Знаме" от П.Каравелов и "Пряпорец" на консервативните партиини формации. "Знаме" отпечатва фейлетони на Алеко Константинов. БЗНС също печата свой, който обаче е с нееднороден характер, но след Първата световна война на власт се качват именно БЗНС - Александър Стамболийски "Народно земеделско знаме". Редица вестници има и комунистическата партия в началото на 20в. Индустриализацията набира голяма сила, създава се пролетариата. ПРСП в началото издава множество вестници и списания - "Работническо дело", "Работник" и др. Те са опозиционни, макар в отделни моменти да присъства в народното събрание, тя е в опозиция с властта. Относно разнообразието на българската преса, намират се и български информационни вестници(не жълти). Сред тях има и някои авторитетни - "Вечерна поща" на Ст. Шангов("Шанговата поща"). Това е типично информационно развлекателен вестник, информация + пикантност(скандали, престъпления). Голямо място се отделя на различните криминални събития. Предназначен е за масовия читател. В него скандалът бива развиван като сериал, дори съчинявайки се с цел популярност. Друг подобен вестник е "Дневник" който е с приблизително 40год. история, редактиран от Атанас Дамянов. Политиката на "Дневник" е почти същата, нов него се поднасят и фейлетони.
Една от особеностите на българския периодичен печат до 1911г. е че всички вестници излизат на пазара през ранния следобед - което води до това че информацията им не е толкова нова . Сутрешен вестник се появява в България през 1911г., това е в."Утро" - печата се през нощта и се продава на сутринта. Вестниците се разпространяват чрез агенции, най-голямата от които е "Стрела". Вестник "Утро" е бил европейски тип вестник, умело редактиран от Стефан Танев. Танев започва като репортер и през 1911г. се отделя и става главен редактор на "Утро", който излиза и в неделя чрез притурка "Неделно утро". "Утро" спира на 09.09.1944г.
След ПСВ, на българския медиен пазар се появява в."Зора" от 1919 до 09.09.1944г. Наричан още "Българският таймс", главен редактор е Данаил Кранчев. Много начетен професионален журналист, близък приятел с П. Яворов. "Зора" не е бил опозиционен, придържал се е към линията на правителството. По време на ВСВ "Зора" подкрепя съюза с Германия, въпреки това в него се предлага точна и богата информация за всичко в страната. Сътрудници в "Зора" са били Йовков, Чудомир и др. автори. В България съществува и специализиран печат - бележи се от бум на сатирата и хумора. След Освобождението се създават редица такива издания => "Българан", седмичен, малък формат, с цветни карикатури, на Д.Дебелянов, Д.Бояджиев, Н.Лилиев, Д.Подвързачков. Друг подобен е в."Барабан".Обособяват се групите "българинисти" и "барабанисти". След ПСВ най-известния е "Щурец" под редакцията на Райко Алексиев, през повече от 20г. го прави сам. Р.Алексиев жъне огромен успех, големи продажби и печели много читатели. През ВСВ и той застава зад идеята за съюз с Германия. Тази идеология му коства живота след 09.09.1944г. През този период се издават и мн списания: главно културни с роля на приобщаване на България към Европа:
1) Сп."Мисъл" излиза до 1908г.(над 10г) - редактор д-р Кръстьо Кърстев. Кръгът "Мисъл" (Яворов, Славейков, п.Тодоров и Кръстев) цели европеизация чрез списанието.
2) Сп."Златорог" - литературно списание под редакцията на Владимир Василев. СЛед ПСВ от 1911 дп 1944г. Оказва огромно влияние върху българската литература и култура, на страниците му пишат Йовков, Г.Райчев, Д.Талев, Чудомир и редица други поети - Багряна, Лилиев и много други. Списанието отпечатва повести, стихове, критики и преводи.
3) Сп."Везни" и "Пламък" на Гео Милев, литературни но с разлики в стила. 1-то е символизъм и антифашизъм, а 2-то е революционно. Отпечатването на поемата му "Септември" става причина за злочестата му смърт.
4) Сп."Развигор" на А.Балабан, списанието е пряк съперник на "Златорог" на в.Василев.
5) Литературен вестник "Литературен глас" на Д.Митов, помества разкази, стихове, откъси от романи. Изключително демократичен, но в опозиция със "Златорог".
6) Христо Чолчев => "Вестник за жената", главно за литература, изкуство, пристрастен към худ. произведения на автори жени.

Тема:11

След 9.9.1944г. свободата на словото става пречка за управляващите, стартира се анти-демокрацията. Всички печатни издателства след 1946г. стават държавни, не се разрешава частна издателска дейност. Установява се тоталитарна диктатура. Редица издатели и творци биват убити без съд и присъда. Създава се т.нар. Народен съд - срещу всички престъпници от периода 1941-44г. Този съд осъжда на смърт на 1000 души (за сравнение в Германия на смърт са осъдени намо 15 най-важни). Отделен състав на съда се занимава с осъждането на
интелектуалците обвинени в услуга на фашизма. Осъдени са Ст. Танев(доживотен затвор, намален на 15год, но умира затворен), Христо Бразицов (на 15 год, излежава 8). Фани Попова Мутафова, проф. М.Арнаудов и още много други биват осъдени от Народния съд.
Друга цел на новата власт е сплашването, да всее тотален респект и подчинение на комунизма. Това става чрез пресата, чрез медиите новата власт иска да наложи комунизма. Измежду всички държавни вестници тогава най-авторитетен е "Работническо дело", след него се нарежда "Народна младеж", "Земеделско знаме". В."Труд" тогава орган на българските професионални съюзи (днешните синдикати). В."Отечествен фронт" слугуващ на БКП, който е разполагал и със свой местен вестник във всеки голям областен град.
Няколко семичника - държавни и подчинени" "Поглед" на съюза на българските журналисти; "Антени" на МнВР; "Стършел" тогава на БКП чиято цел е да описва в сатира опозицията.
Структура на цензурата:
1) Да се предотвратява отпечатването на материали противни на политиката на партията - превантивна мярка.
2) Наказваща цензура - когато се допусне материал с враждебен характер, авторът бива наказван жестоко за отклоняването си от правилната посока.
Автори биват уволнявани, съдени, затваряни и т.н. (Радой Ралин неколкократно е бил уволняван, а негови статии спирани от цензурата). Езикът на социалистическата преса няма нищо общо със сегашния, това е език изпълнен с клишета, задължителни с това че комунизма е съвременния обществен строй. Скучен, нечетивен, не интересен език. Намирали са се и по-разумни статии, но никога по политически въпроси, с много неудобен формат, бегли фотографии и оформление. Едва през 80-те год. се появява цветния печат и то само за заглавието. Ежедневниците са били с по 4 страници, а седмичниците с по 16стр. Публикували са се главно статии с цел хвалебстване на комунизма и редки критики врещу нисши чиновници, но никога за високите слоеве на властта.

Тема:12

След 1989г. България поема към деморатизацията. През 50те год. се провеждат 1-те избори за Велико народно събрание, което да изработи новата българска конституция. Така България става демократична република в която властите стават независими. Медиите също стават независими. След 1989г. официалната цензура пада, словото се освобождава. Един по един вестниците на БПК са закрити. Създава се многопартийната система. Новите опозиционни партии са БСП(бившо БКП) и СДС. През 1991г. новата конституция е демократична. Сформира се новия медиен хоризонт "работническо дело" е закрит и е създаден в"Дума" на БСП. СДС създава свой десен вестник "Демокрация", той играе важна роля през годините на прехода. Някои от старите партии се възстановяват и изкарват на свой ред политически вестници. Медииния пейзаж силно се политизира. Работи се активно за демократизацията на българското общество. Политическия живот в България се отразява в пъстротата на медийния живот. В началото всички вестници са партийни, но постепенно се създават и частни. Първият такъв вестник е "168 часа" през 1991г. - основоположник на този печат в България: частен, независим, информативно развлекателен тип. По-късно се създава и в."24 часа" който е 1-я в таблоиден формат, стартира само в 4 стр. с черно-бели фотографии и постепенно се разраства. С увеличаването на обема си той разнообразява и жанровия си периметър - става еталон за този тип ежедневник. Историческия прелом е свързан с "24 часа", след него има и други, но те просто следват модела - "Сега", "Монитор", "Стандарт", "Континент" и др. Постепенно медииното пространство се запълва с такъв тип вестници. Политическата преса към края на 90-те умира, езикът на омразата изчезва. В 21в не се наблюдава остра политическа омраза, партийните вестници се закриват, но 1 остава - "Дума", а в."Демокрация" през 2002 се закрива. Отпадат и по-малките политически вестници. Дава се многообразие на гледните точки и мнения по различни теми, единствените държавни медии остават БНТ и БНР. За да се противодейства на атаката на електронните медии се появява и т.нар. "оптически журнализъм". Печатната медия става конкурентна на електронната чрез разчупване на дизайна - намаляване обема на текста за сметка обема на снимковия материал, смяна на концепцията за оформление на вестника. Жълтите издания в България са още от 90те год. главно чрез порнографски вестничета, които обаче оцеляват мн кратко, изключение е Playboy което е на границата на еротиката и порнографията. В края на 90-те се появяват и българските "жълтини" - клюкарски и клеветнически издания, пошло и обидно интерпретиране на фактите : "Шок", "Шоу" в последствие и "Уикенд", който след 2005 год се обявява за по-близък тип жълта преса до западната. Създава се лайфстайл печатът "Story", "HiClub" главно ориентирани за женската публика, свързани с музиката, шоубизнеса, киното и др.

Тема:13

21в. е векът на глобализацията, на интернет. Интернет променя силно пейзажа на медийното пространство. Промяната на българската медиина система през 21в. е белязана от жестоката конкуренция на електронните медии. ТВ е на едно от водещите места , тя обхваща огромна част от българското медиино пространство. Съществува правото на избор на медия. По отношение на българския печат и електронни медии, те се управляват частно, но се регулират от СЕМ. СЕМ се състои от експерти и се основава на закона за електронните медии, но засяга съответно само радиото и ТВ. Печатните медии не се контролират от закон, неколкократно гилдията отхвърля предложенията за законови мерки под претекстче ще се въведе цензура на словото. СЕМ се занимава главно с морално-етичните проблеми, с нарушенията на нравствените норми като санкционира с глоби. СЕМ взима отношение и по въпроса за порнографията. Има разпоредби по отношение на количеството на рекламите в националната и частните медии, докато в печатните такова ограничение няма.
Глобализацията премахна ограниченията, до такава степен липсват разтояния и време в медиите заради интернет мрежата, ТВ и радиото. Интернет обобщи всички останали медии в едно, той роди и нови медии - нов тип журналистика и нов тип комуникация (интернет радио, ТВ и гражданската журналистика).
Блоговата журналистика - блогът съчетава различни теми и форми в обществения живот. Създава се т.нар. интерактивност - активния потребител на социалните мрежи. В мрежата човек може да чете и книги, интернет разполага с огромни възможности, но има 2 страни добра и лоша които зависят от отношението на човек към тази мрежа.
Успоредно с огромните ползи на интернет, той може да доведе и до огромни вреди. Има криза в печатните медии, намалява броя на изданията в резултат от глобализацията. За да се отговори на това пшредизвикателство се извършва паралелно печатане и в интернет на едни и същи печатни издания. Някои медии въвеждат абонамент в интернет, печатните медии трябва да се приспособят в този нов медиен пазар. Глобализацията дава избор на потребителя сам да определи начина си на иформираност.
Съчетанието "Bloog" - книга от интернет блог води до нов тип печатно издание, пример: Любен Дилов-син издаде вече 3 книги само от Facebook съобщенията си.
=> От електронната медия към печатната.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Периодичен печат 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.