Планирането като управленска функция


Категория на документа: Други


 Планирането като управленска функция.

Планирането е управленска функция, чрез която се определя бъдещите цели на организацията и средствата за постигането им. Чрез нея се извършва ефективно разпределение на ресурсите на организацията, адаптирането и към външната среда, осъществява се вътрешна координация чрез планираните действия на персонала в процеса на изпълнение на бъдещите цели на организацията. Резултат от дейността планиране е организационния план. Това е писмен документ, който дефинира, чрез поставените в него цели, насоките за функциониране на организацията за определен период от време, необходимите средства и необходимите ресурси за това.
Чрез целеполагането в организацията в организацията се формират нейните актуални цели, които трябва да се постигнат за определен период от време, за да се осигури реализацията на предвидената промяна в дейността на организацията в процеса на нейното развитие. Различните бизнес-субекти, в зависимост от спецификата и особеностите на предмета на дейност, си поставят различни по характер и съдържание цели.за да се опознае добре значението и правилното прилагане на целите в управленската практика е необходимо да бъдат характеризирани и интерпретирани от различните гледни точки.
Целите на всяка организация изпълняват две основни роли:

Първата роля е свързана с нейната външна среда. В този случай целите определят връзките и взаимодействието на организацията с всички значими за нея външни фактори.чрез тях се определя и изразява предназначението на организацията и нейната легитимност. В тази връзка ясното и точно дефиниране на мисията на организацията, като най- дългосрочна цел, интегрира и двете обществени изисквания. Чрез мисията организацията представя на обществото своите намерения в дългосрочна перспектива, своите ключови предимства и своето бизнес-поведение, съответстващите в страната закони и правила на пазарното регулиране.

Втората роля на целите е свързана със самата организация и състоянието на нейната вътрешна среда. Тези цели се отнасят за всички елементи на вътрешната среда - организационната структура, персонала, обхвата на задачите и използваната технология.

Стратегическо планиране

Съвременната организация функционира в условията на изключително динамична и променяща се външна среда. Промените протичат много бързо и ръководителите от висшето ниво на управление са подложени на натиск да реагират адекватно на тези промени. За да действат по - подходящо и системно в тази ситуация те се обръщат към възможностите, които предоставя за управлението стратегическото планиране .
Стратегическото планиране е ориентирано към създаване на нови или на съществени изменения в производствения потенциал на организацията с цел осигуряване на нейното бъдеще в условията на променящата се външна среда.

Разнообразните аспекти на интерпретиране на стратегията, дават основание да се обобщи , че под стратегия се разбира:
- план за действие на организацията;
- съзнателно избран курс с целенасочени действия;
- хитър ход, маневра на една организация, предназначени за заблуда на конкуренцията, т.е. стратегията е заплаха от гл. т. на действителното намерение на една организация спрямо нейните конкуренти;
- модел на поведение - в този аспект представлява ориентир за онези, които я реализират;
- средство за постигане и задържане на конкурентната позиция - стратегията в случая е преобладаващо ориентирана към външната среда, към пазара, с цел преодоляване и избягване на конкурентите;
- гледна точка за възприемане на света - в този аспект стратегията е обобщена и споделена представа на всички работещи в съответната организация, изразена в тяхната ангажираност и съпричастие с възприетите посоки на развитие на организацията .
Стратегията трябва да се разглежда многостранно,за да не се стеснява вниманието на ръководството при нейното разработване и реализиране. Различните аспекти трябва да са равнопоставени и да се търси съответствието между тях.
Стратегическото планиране само по себе си не гарантира краен успех на организацията. При идеален стратегически план, ако се допуснат грешки в организацията, в мотивацията на персонала или контрола, тогава е възможно организацията да претърпи неуспех.
Стратегическото планиране създава баланс между възможностите на организацията, позициите на конкурентите и изискванията на потребителите.
Това е приложимо при решаването на проблеми, които:
- са свързани с институционалните цели на организацията;
- са ориентирани към бъдещето на организацията;
- са резултат от силното влияние на множество фактори на външната среда;
- са предизвикани от неопределеността на външната среда.

Етапи на стратегическото планиране

Първи етап - вземане на решение за определяне за определяне на мисията на организацията.
Това е най - общата, най - постоянната и най - дългосрочната цел на една организация. Отнася се за период, който се постига в рамките на няколко стратегически плана на организацията. Тя не е точно времево ориентирана и няма количествен израз.
Мисията, в съдържателен аспект, определя причината за съществуването на организацията. Чрез нея организацията идентифицира пред обществото и пазара своята уникалност или това, с което тя е различна сред други подобни организации.
Много често една организация е известна сред обществеността чрез нейното "мото и кредо". Това е мисията на организацията в синтезиран вид. Този ясен и кратък текст, изразяващ мисията на организацията, се съдържа и в нейните писмени официални документи. Например, кредото на компанията "Мак Доналдс" е " Качество, обслужване, чистота и ценност".
Втори етап - определяне на целите на организацията.
Целите на една организация се формулират въз основа на нейната мисия, определени ценности и насоки, към които е ориентирано нейното висше ръководство. За да имат принос в успеха на организацията, целите трябва да притежават следните най - важни характеристики: да бъдат конкретни и измерими, ориентирани във времето, да бъдат постижими и да не си противоречат по между си.
Конкретни и измерими цели. Когато целите са конкретни и измерими, ръководството създава по - точна и ясна база за оценка на тяхното изпълнение, последващите решения и всички останали дейности в организацията.
Ориентация на целите във времето. Дългосрочните цели покриват хоризонт от приблизително пет години. Краткосрочните цели са за една година. А средносрочните цели обхващат планирането от една до пет години.
Достижимост на целите. Целите трябва да бъдат достижими.могат да се нарекат още реални. Формулирането на цели, които превишават възможностите на организацията, понякога може да доведе до катастрофални последствия. Недостижимите цели блокират мотивацията и стремежа на сътрудниците към успех.
Непротиворечивост на целите. Това ще рече, че дефинираните цели трябва да се допълват и подкрепят и да не се изключват взаимно. Дефинирането на целите на организацията се основава на информацията, която се получава от детайлния, задълбочен анализ на външната и вътрешната среда на организацията.

Трети етап - анализ и оценка на външната среда.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Планирането като управленска функция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.