Платон


Категория на документа: Други




Литературно- диалектическата и научно-философската дейност на Платон е богата и разностранна.Произведениятя му са написани във формата на диалог и се отличават със своя силно въздействащ език,изящество и елегантност на стила.Те са и литературни творби,притежаващи високохудожествени достойнства.Показват основните характеристики и специфичните черти на елинското светоусещане,представят философията на Платон като постоянно обогатяващо се учение.

Платон е старогръцки философ от знатен произход,ученик на Сократ.Роден в сравнително заможно семеиство.Някои му преписват божествен произход.Рожденното му име е Аристокъл.Неговият род е царски - родът на Коридите стига по майчина линия до мъдреца Солон,а от него нататък до морския бог Посейдон,чийто внук - старецът Нестор е герой от Илиада.През 387г. Платон основава школа - Атинската академия.В нея се учат хора,които израстват като групни мислители:Аристотел,Спевсип и други.В продължение на две десетилетия Платон неотлъчно живее в Атина и се посвещава на философска дейност.Неговите идеи достигат до нас чрез философски и драматични произведения,които се пазят в ръкописи,възтановени и редактирани много пъти от началото на хуманизма.Наследството на Платон се състои най-вече от диалози,епиграми и писма.Произведенията на Платон "Държавата", "Пир" , "Федър" и други изясняват основните принципи на обективния идеализъм,обосновават платонизма като едно от основните направления на класическата антична философия и илюстрират ярко духовната сфера на древногръцкото общество през периода на неговият разцвет.За някои платонизмът е израз на крайния идеализъм,доколко нещата биват осмисляни от позиция,признаваща истинско битие единствено на идеални духовни същности;за други то е израз на реализъм- в смисъл,че се насочва към всеобщото в реално съществуващото;за трети форма на мито-поетическа символизацияна видимости.Класическата картина в която е обрисувана платонизма от самия Платон се намира в началото на седма книга от големия диалог "Държавата" и обичайно се представя като "Митът за пещерата".

Написан е като въображаем диалог между учителя на Платон -Сократ и брата на Платон -Главкон.В диалога са описани група хора,които са живеелиоковани за стена в пещера през целияси живот с лице към стената.Хората наблюдават сенките на стената от неща минаващи пред огъня зад тях и започват да преписват форми на тези сенки.Сенките са най-близкото нещо до реалноста,което затворниците могат да видят.След това Сократ обяснява как философът е като затворник,който е освободен от пещерата и разбира,че сенките на стената не представляват реалността изобщо,тъй като той може да възприеме истинската форма на реалноста вместо обикновените сенки виждани от затворниците.

Това е своебразна митологема,която може да наруши и най-дълбоката "догматична дрямка" на философската мисъл.В своето произведение античният мислител пише "Ние хората приличаме на затворници в една пещера.Така сме приковани,че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата.Далеч зад нас гори огън,а между нас и огъня минава път,по който хора носят различни предмети:вещи,статуи,фигури на животни.Някои от носещите разговарят,други пазят тишина.Ние,окованите виждаме само сенките,които се отразяват в дъното на пещерата;чуваме само думите,които някои от сенките произнасят.Ала може да се случи така,че някой от окованите да се освободи.Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види,след болката от светлината,действителните предмети". Затворниците виждат само сенките на фигурите отзад.Те чуват само ехото,а не истинското слово и лесно могат да се заблудят,като свържат звуци с образи,които не кореспондират един с друг.Пита се как би реагирал един от тези затворници,ако се освободи от веригите и разбере,че всичко което е гледал до сега е недействително...Как гледането в самата светлина би го заслепило и причинилоболко в очите му.Дали този човек не би се изкушил да се върне към онова,което гледа без напъване.Какво би станало ако се завърне и реи да посвети останалите във видяното.Как биха реагирали тези,които са се превърнали в "познавачи" на образите сенки и как ще понесат истината,чевсъщност не познават реалните образи на нещата.Дали те не биха намразили и даже убили този ,който би им казал истината.Според Платон всеки,който иска да постъпва разумно в делата си трябва да види истинската светлина и "нейният владетел" и така човек не би желал вече да се занимава с човешките работи,но винаги душата му ще се стреми нагоре.

Античният философ описва два свята:светът на тъмнината и светът на светлината.Света на тъмнината Платон описва като пещера в която от малки хора живеят там,оковани в вериги,така че да не могат да се движат.Зад тях е поставен огън,огряващ цялата пещера,а също и стена стояща между затворниците и огъня.Има и хора носещи статуи,дървени животни и други различни вещи.Вторият свят на светлината,за Платон е този,който се намира,излизайки от пещерата.Говорейки за двата свята,философът едновременно с това прави опит за реакцията на един от хората от пещерата,местейки го от единия в другия свят.По точно той твърди,че ако на един от пещерните хора му се махнат оковите,когато той се размърда,дори и в минимална степен ще изпита болка.Нали и ние ако стоим дълго временеподвижно се схващаме и когато се размърдаме ни боли,а си представям какво изпитва човек стоял цял живот на едно място.И когато този човек се обърне срещу светлината на огъня се досещам,че очите ще го заболят от тази светлина.Като например,когато през нощта изведнъж светне лампата и ние изпитвамеболка в очите, а при човека от пещерата болката би трябвало да е многократно по-голяма.След това Платон изкарва този човек извън пещерата или по точно го праща в света на светлината.Той отново ще изпита болка от светлината,но по-голяма,тъй като тази светлина вече не е на огъня а на нещо по голямо- светлината на Слънцето.Според философът на него ще му е нужно много време за да може да свикне с тази светлина.

Какво виждаме зад мита на Платон? Виждаме образа на познавателната драма.На Платон тя се е представила така: Видимият свят е само отблясък на истински съществуващото - първообраза на нещата; докато видимият свят се възприема сетивно и в голяма степен е чисто случаен,предходен,движещ се,то има и едно друго възприемане,благодарение на което можем изобщо да виждаме - това е умопостижението,мисленето,виждането на нещата откъм "гърба им".Тя е непроменлива и съответно - съвършена;тя е техният истински образ,т.е. "идея".Но тъй като така идеите биха били безброй,колкото са и видимите неща,то би следвало да има една такова единство в което да се разтвори всяка видимост и което да бъде само умозримо и истинно в съвършен смисъл.За Платон това е върховната идея за доброто за благото.Тази идея участва в различна степен във всички видими неща.Идеята е единица; но същевременночрез нея се представя и осмисля съвкупността на видимата множественост.Това е царството на простотата,на умножима вещественост,материята,която поробява сетивността и не позволява обръщането на погледа.С това тя също е единна,така в нея също участва първоначалното,но вече по принуден начин,като в пещера,заобиколено от стени,на които са проектирани сенките.Тук нямаме действителност а само окови и съобразяване,т.е. отблясъци на истински съществуващото.На кратко -тук имаме "митове".Затова когато днес казваме "мит и действителност" ние съвсем нямаме предвид,че чрез това изказване се е преоформило истинното.А задачата е в това,да бъде открито истинното такова каквото е.

Платон поставя един от основните си проблеми във философията - отношението между идеите и сетивните неща.Светът на идеите се характеризира като съвършен свят,който в качеството си на действително битие,реалност по истина,детерминира всичко останало в действителността.Действителността се постига не с виждане,допир,усет а с въодушевление.Но под това нека да не се разбира някакво еуфорично състояние,което натрапва на видимостта "чувства",а единствено и само проникване в "душата" на нещата.За Платон това е припомняне,че и нашата душа някога се е намерала в плен на ето тази тук видимост,че е била съответна,тъждественна на множеството,ала сега се е върнала вединството на самата себе си и затова може да съзерцава другото.

А за "сетивният свят" ни напомнят затворниците,които съзерцават сенките а не действителните неща.Животът на човека напомня като,че ли съзерцанието ва затворниците,които не могат да се освободят от тежестта на оковите.Сетивните неща наподобяват изображенията на предметите в огледалото.Човек приема за действителна реалност не самите предмети,а техните отражения,изобразени в огледалото.

Единствено истинската,научна философия която достига до съвършенно нови принципи за битието и познанието, е в състояние според древногръцкият мислител,да извади индивида от пещерата,от заслепението на сетивния свят и да го постави в контакт с действителния свят - на идеите,да му предложи научни принципи за действителността и норми на поведение и действия.И всеки опит да изведе човекът из пещерата навън създава сложни жизнени ситуации,при които трябва да се освободи от своите предишни погрешни представи и многобройните си предразсъдъци.Пътят към научната философия според основоположника на академията е път на реализиране на един своебразен,радикален,интелектуален катарзис,при който или след който човек застава на съвършенно нова гледна точка.В противен случай човек рискува да притежава превратни представи и разбирания за живота и света - той обитава в една от земните падини,а мисли че се намира на повърхността,и въздуха нарича небе.Поради своята слабост той не може да достигне до повърхността,за да види онова което е на земята.

Идеята,която Платон залага в този мит,е тази завъзможността даена на всеки от нас да извиси духовно и да надмогне сетивната ограниченост на тялото.Но въпросът е в това дали ще положим усилие да се удохотворим или ще изберем лесно постижимата сетивност.Неизбежен е сблъсъкът с "болката от светлината".Тя олицетворява бремето на познанието.Дали всеки е готов до го понесе? Това вече зависи от волята на човека.Според Платон душата е триединна - разумна,волева и сетивна.Волевата и страна е тази,която свързва другите две.Те се явяват крайности,за които е необходимо да се направи избор.Тук идва момент,в който освободеният,направил своя избор се връща в пещерата и иска да сподели видяното.Но окованите не го разбират и съответно не са съгласни с него.

Защо видимият свят често пъти е случаен,преходен,докато същноста на нещата е скрита в тях "зад гърба им" и тя е непроменлива и съвършенна.Впретчата за пещерата на Платон тази същност е изразена в светлината на слънцето.Освободилият се може и да не е видял,но е имал реалната възможност да го направи.Но това което е непосилно за него е обяснението на самите предмети,и още повече на светлината на слънцето.

"Митът за пещерата" може да се свържи с нашето съзнание.Всеки един от нас се стреми за свобода,но по някакъв начин спазва определени норми наложени в обществото.Както хората са били оковани в пещерата,така във всеки един от нас се крие тъмната страна на съзнанието ни да мислим рационално,да спазваме моралните закони,а не да се вслушваме в интуицията си.Понякога тази тъмна страна на съзнанието ни,не предпазва от грешки,но в повечето случаи пречи,поради причината, че не ни позволява да се отдадем на желанието си.Всеки човек има собствена гледна точка за товакакви са нещата.За него етрудно да възприеме нечие,друго виждане,което е в разрез с неговото.Хората се чувстват добре в среда,в която нещата са представени,по начина по-който те ги разбират, и се страхуват, когато някой опита да разруше тази идилия.

Написвайки "Митът за пещерата" Платон опитва да внуши на хората,че трябва да избягат от света на илюзиите и сенките, и да погледнат на него с други очи.Те трябва да пречупят разбиранията си през призма, за да се откъснат от заблужденията и да открият реолността.Платон ни разкрива заблудата,в която хората съществуват и ни показва страхът им от реалността.Поуката е,че за да живеем пълноценно не трябва сляпо да вярваме само и единствено в собствените си убеждения, а енеобходимода погледнем на света по мащабно.Не трябва да се страхуваме и да бягаме от истинската светлина,а да я търсим и намираме, като разширим кръгозора си.

Тези идеи на Платон са предизвиквали и продължават да предизвикват най-различни реакции сред хората,но може би величието на Платон се състои именно в това,че неговите идеи ни провокират да мислим философски,да виждаме и отвъд това,което е пред очите ни, и най-вече да осмисляме.Платон има трайно влияние в историята на световната цивилизация.Неговите произведения са образец на литературно творчество.Схващанията му и до днес се оценяват като оригинални теоретични определения и са предмет за обстойно преглеждане,защото се отличават с редица литературно-философски достойнства и интересни идеи.

Литература:
1. "Антична философия",Ради Радев,1994г.
2.http;en.wikipedia/Allegory_of_the_Cave
3.http;//forum.stih4e.com/index.php




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Платон 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.