Почвите в България


Категория на документа: Други


Шуменски университет
"Епископ Константин Преславски"

Курсова работа

на тема: Почва. Състав на почвата. Структура на почвата. Почвена покривка на България.

изготвил: Мария Николаева Вълкова проверил: проф. М.Бонева

специалност:ПУП 2 курс фак.№ 2 подпис:

гр.Шумен
дата:

Почви

1 Същност и значение на почвите като природен компонент и ресурс.

Почвата представлява сложна природна система изградена от минерални частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми.
Без почвена покривка е невъзможно съществуването и вегетацията на естествената и културна растителност. Почвената покривка е междинно спояващо звено между геолого-геморфоложката основа, климатичните условия, динамиката на водата и вегетацията на растенията.
Благодарение на своето плодородие почвената покривка се явява и много важен природен ресурс. Тя се е средство и предмет на труда в селското стопанство. Различават се три вида плодородие - естествено /наличието на хумус и други хранителни вещества/, потенциално /възможностите за изкуствено увеличаване на хранителните вещества в почвата чрез добавяне на торове/ и икономическо /изразява се чрез стойността на произведените земеделски продукти от единица площ върху даден вид почва/.

2. Фактори за образуването на почвите

а/ абиотични фактори
- скалната основа, релефа, климата, водите, растителността.
-почвообразуващата скала Механичният, минералният и химичният състав на основната скала определят водните, физичните и химични свойства,както и хода на химичните процеси в почвата.
-климатът определя хоризонталното и вертикално разпространение на почвите. Климатичните елементи - температура на въздуха и валежите определят количеството на влага в почвата. Температурата на въздуха определя посоката и скоростта на физичните и химичните процеси в почвата. Разлагането и изветрянето протича при наличие на влага в почвата. Преовлажняването й води до забавяне на тези процеси.
-релефът определя вертикалното разпределение на почвите, а чрез надморската си височина, наклона на склоновете, експозицията, определя дълбчината на почвите. При по-големите наклони почвената покривка е тънка или почти липсва. Обратно - дълбоките почви се образуват в равнините, низините и котловините.
-водите са важен фактор за протичане на всички почвообразуващи процеси - изветряне и ерозия. Наличието им обуславя образуването на някои от почвените типове.
б/ биотични фактори

-растителността се явява главен източник на органични остатъци в почвата. Горската растителност е повлияла за образуването на сивите горски почви, канелените горски почви и др. Тревистата растителност внася в почвата по-голямо количество органични вещества. Под нейно влияние са образувани черноземните, канелените, алувиално-ливадните и др., а блатната растителност определя образуването на смолниците. Растителността определя водния и топлинния режим на почвата, определя нейната структура и я предпазва от ерозия.
-микро- и макро организмите участват в минерализацията на органичното вещество в почвата и я обогатяват с хранителни вещества, необходими за развитие на растенията.
в/ антропогенни фактори

Стопанската дейност води до промяна на състава и свойствата на почвите, до замърсяване на почвите с тежки метали, деградирането им или намаляване на техните площи.

3. Почвено-географско райониране

Територията на България се характеризира с голямо разнообразие на почвената покривка. Представена е от 15 почвени типа, в които се поделят 42 подтипа. На територията на България се отделят три почвени зони:
а/ Севернобългарска почвена зона
-обхваща Дунавската равнина и Предбалкана /до 600-700м/.
-Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина и Лудогорието, заема 20% от площта на страната. Привързани са към равнино-хълмистия релеф и льосовата покривка, сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /. Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали. Благоприятни за отглеждането на зърнени култури и захарно цвекло /излужените черноземи/ и лозови насаждения /карбонатните черноземи/.
-Сивите горски почви заемат около 17%, разпространени са в Предбалкана /800 - 1000м/ и най-високите части на източната част на Дунавската равнина. Развити са върху хълмист и нископланински релеф. Формирани са при по-влажен умерено-континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържане, по-високо хумусно съдържание /2-5% /, и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви. Сивите горски почви се поделят на тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви. Имат по ниско почвено плодородие. Подходящи за отглеждането на овощия, лозя, картофи, ръж, овес.
б/ Южнобългарска почвена зона
- обхваща територията на Южна България /до 700-800 м/.
-Канелените горски почви те са най-широко разпространени на територията на страната - 22%. Характерни са за южните склонове на Стара планина и основните склонови ивици на останалите планини на юг от нея и свързаните с тях котловинни полета, хълмистите земи на Средногорието, Крайщето, Тунджанската област, Странджа, Източни Родопи, Осогово, Рила, Пирин, Родопите /до 800 м.н.в./. Формирането им протича при преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат и при участието на топлолюбива широколистна, горска растителност, разнообразен скален състав. Поделят се на типични, излужени и оподзолени канелени горски почви. Подходящи са за отглеждането на зърнени култури, лозя, овощни и трайни насаждения, зеленчуци, някои топлолюбиви маслодайни култури, памук, тютюн.
- Смолниците са разпространени на юг от Стара планина в котловинните полета/Софийско, Пепнишко, Ихтиманско, Радомирско/, Горнотракийската и Бургаската низини. Заемат 6% от площта на страната.Образувани са върху водонепропускливи езерни седименти, средиземноморско климатично влияние, незначителен наклон. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/. При навлажняване на почвата, тя набъбва, увеличава обема си, придобива голяма пластичност и лепливост. Обратно - при изсъхване тя се свива, втвърдява и образува широки пукнатини. Поделят се на карбонатни, типични, излужени и деградирани. Подходящи за отглеждането на зърнени култури.
-Жълтоземно-подзолистите почви са разпространени главно по лявото поречие на р.Велека. Формирани са при влажни преходно-средиземноморски климатични условия и при широкото участие на широколистна растителност от колхидско-понтийски тип. Отличават се с характерен жълт цвят, голяма мощност на почвения хоризонт /80-100 см/, незначителен хумусен хоризонт /15 см/ и голямо разнообразие по механичен състав.
в/ Планинска почвена зона



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Почвите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.