Почвите в България


Категория на документа: Други


- обхваща планинските районите /над 700-800 м/, покрити с широколистни и иглолистни гори, както и пасища и ливади с планинския климат.
-Кафяви горски почви са разпространени в пояса 800-2000м. Заемат 15% от територията на страната.Образувани са върху леко-песъчливо глинести наслаги, при влажен климат и широкото участие на широколистни /букови /, иглолистни и смесени гори. Отличават се с малка мощност на почвения хоризонт /40-80 см/, незначителен хумусен хоризонт и незначително съдържание на хумус /3-9%/. Поделят се на светлокафяви /разпространени в по-ниския пояс на буковите гори/ и тъмнокафяви /разпространени по северните склонове и високопланинския пояс иглолистни гори/. Подходящи за отглеждане на ръж, овес, картофи, влакнодаен лен.
-Тъмноцветните планинско-горски почви са разпространени в Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите /на височина 1600-1700 - 2100-2200 м/. Образувани при планински климат и растителност от клек, хвойна, бяла мура, смърч, както и тревиста и храстова растителност. Отличават се дебел торфенисто-хумусен хоризонт /40-60 см/, съдържание на хумус от 4 до 26%.
-Планинско- ливадни почви заемат пояса над 1700 м.н.в. Образувани са при планински климат и тревна растителност. Високо съдържание на хумус /10-30%/, с плитък профил /40-60 см/, каменист механичен състав и значително количество неразложено органично вещество.

г/ Азонални почвени типове
-Хумусно-карбонатните почви съпътстват всички зонални почвени типове. Образувани са върху карбонатна скална основа. Характеризират се с добре оформен хумусен хоризонт и съдържание на хумус от 3 до 7%.
-Алувиално-ливадните почви са широко разпространени в заливните речни тераси. Образувани са върху порьозни алувиални наслаги и при постоянно и достатъчно овлажнение и ливадна растителност. Характеризират се с дебел хумусен хоризонт, като ежегодно се натрупват минерални вещества в почвените хоризонти. Подходящи за отглеждане на зеленчуци.
-Блатните и торфенисти почви са разпространени върху заравнените акумулативни повърхнини на по-големите реки и ниските мочурливо-блатисти райони на Черноморското крайбрежие. Образувани са в условията на преувлажняване и буйна ливадно-блатна растителност. Съдържанието на хумус варира от 4 до 16%.
-Засолените почви заемат малки площ в районите на разпространение на смолниците и ливадните почви. Образуването им е свързано с отлагането на соли в резултат на голямата минерализация на подземните води. Характеризират се с ниско съдържание на хумус /1-2%/.

6. Проблеми, породени от използването на почвените ресурси и пътища за тяхното решаване.

а/ Намаляването на почвения фонд
е свързано с отнемане на земи за строителство на промишлени обекти, пътища, тръбопроводи, при разрастването на градовете и др.
б/ Деградирането на земите
е свързано на първо място с водната и ветровата ерозия. Най-силно засегнатите райони са Предбалкана, Крайщето, Източните Родопи. В тези райони значителна част от земята е изоставена и не се обработва.

Засоляването на почвите е в тясна зависимост с напояването, тъй като не се регулират правилно подпочвените води и в резултат се повишава тяхната минерализация.. Най-големи площи са засолени в Сливенския, Бургаския, Пловдивския и Великотърновския региони.
в/ Замърсяването с химикали и тежки метали
е характерно за районите със замърсен атмосферен въздух, значително изхвърляне на отпадъчни води, интензивна химизация на селското стопанство и с натоварени пътища.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Почвите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.