Поддържане на централен венозен път. Централно венозно налягане (ЦВН)


Категория на документа: Други


ПОДДЪРЖАНЕ НА ЦЕНТРАЛЕН ВЕНОЗЕН ПЪТ. ЦЕНТРАЛНО ВЕНОЗНО НАЛЯГАНЕ (ЦВН).

I. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЦЕНТРАЛЕН ВЕНОЗЕН ИЗТОЧНИК.
Канюлирането на централен венозен съд може да има две предназначения:

1. ДИАГНОСТИЧНИ - чрез измерване на ЦВН се получава информация за обема на циркулиращата кръв и за състоянието на миокарда.
2. ТЕРАПЕВТИЧНИ - чрез инфузия на биологични колоидни и кристалоидни течности направо в централен венозен съд може да се получи бърза корекция на настъпила тежка хиповолемия, при минимално дразнене на съдовата стена.

II. ПОКАЗАНИЯ ЗА КАНЮЛИРАНЕТО НА ПРАЗНИТЕ ВЕНИ.

1. Травматични и продължителни операции, свързани с голяма кръвозагуба;
2. Болни с тежка хиповолемия и тежки електролитни разтройства;
3. Болни с трудно достъпни периферни вени, поради колапс или силно изразена мастна тъкан, затрудняваща изпъкването на вените;
4. Необходимост от вливане на концентрирани разтвори на въглехидрати и аминокиселини;
5. Необходимост от продължително парентерално хранене;
6. Необходимост от многократно вземане на кръвни проби за лабораторни изследвания;
7. При тежко болни, които трябва да се пренасят на големи растояния.

III. МЕТОДИ ЗА ДОСТЪП КЪМ СИСТЕМИТЕ НА ПРАЗНИТЕ ВЕНИ.

1. От периферните вени - вените на ръката (вена цефалика и вена базилика), външната югуларна вена и вена феморалис.
2. От централни вени - вена субклавия, вена югуларис интерна и вена анонима.

Осигуряването на централен венозен път се осъществява от лекар, чрез венепункция или венесекция.

IV. УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ КАНЮЛИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНИ ВЕНИ.

1. Тромбози;
2. Инфекции;
3. Перфорация на кръвоносен съд;
4. Пневмоторакс, хемоторакс;
5. Въздушна емболия: емболия от катетърен материал;
6. Септични усложнения.

V. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА.

1. Подготовка на всичко необходимо за венесекция или венепункция. Осигуряване на подходящ катетър (най-често се използва "Кавифакс" - те са с различна дължина и ширина на лумена, което дава възможност да се избере най-подходящия според мястото на въвеждане, възрастта на болния или калибъра на вената. Те са и рентгеноконтрастни).
2. Ежедневно сменяне на инфузионната система. При преливане на кръв да се използва отделна система.
3. Периодично хепаринизиране на катетъра.
4. Ежедневно наблюдение на пункционното място за признаци на инфекция.
5. Да се спазват всички правила на венозно вливане за недопускане на усложнения свързани с него.

VI. ЦЕНТРАЛНО ВЕНОЗНО НАЛЯГАНЕ.

ЦВН дава данни за обема на кръвта, контрактилната мощ на дясната камера, веномоторната активност на централните вени и вътрегръдното налягане.

ЦВН отразява обема кръв, връщащ се към дясното сърце и възможността на дясна и лява камера да я изпомпват.

Измерването на ЦВН се осъществява чрез:
1. Воден манометър - отчитането става като се изчака стабилизирането на водния стълб.
2. Електрически устройства за продължително измерване и регистрация на ЦВН.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поддържане на централен венозен път. Централно венозно налягане (ЦВН) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.