Подкрепа на третия сектор за устойчив растеж


Категория на документа: Други


 Подкрепа на третият сектор за устойчив растеж

Въведение

Политиката за устойчиво развитие на България е тясно обвързана с поставените цели на социално-икономическата стратегия за развитие на страната. Подобна политика е насочена към преодоляване на различията в нивото на развитие и жизнения стандарт в регионите на страната, чрез подпомагане на структурното им приспособяване, развитие на отделни техни територии, намиращи се в упадък, и общо социално-икономическо възраждане.

Устойчиво развитие

Европейският съвет приема в Лисабон през март 2000 г. стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век. ЕС има нова стратегическа цел: "за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция". Това трябва да е икономика, която да има постоянен потенциал за икономически растеж и за създаване на повече и по-добри работни места за своите граждани, като не позволява социална изолация на никого. По времето когато е изработена Лисабонската стратегия, наличието на силна европейска икономика, която да инициира откриването на нови работни места, без да подценява социалните и екологичните фактори и си поставя за цел да гарантира постоянен ръст и устойчиво развитие, както и социална справедливост, се приема за даденост.

Най-често употребяваната дефиниция за "устойчивото развитие" произхожда от Lester Brown, основателят на Worldwatch Institute. Тя е употребена в доклада "Our Common Future" на комисията "Brundtland": "Устойчивото развитие е развитието, което задоволява нуждите на настоящето без да застрашава възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди."1

Концепцията за устойчивостта се свързва с широк обхват от норми и ценности, които достигат до културните традиции и се свързват също с околната среда. Освен това, устойчивостта трябва да се гледа откъм спецификата на локалните позиции.

В материалите на ООН още преди десет години се залага широкообхватно съдържана устойчиво развитие. Всъщност устойчивото развитие е процес на промяна, при който експлоатацията на ресурсите, насочването на инвестициите, ориентирането на технологиите и на институционалните промени са в хармония и увеличават текущия и бъдещия потенциал, с които се осъществяват човешките потребности и стремежи"2

"Основните цели по околната среда и развитието, които произтичат от концепцията за устойчивото развитие, включват: оживяване на растежа и промяна на неговото качество; удовлетворяване на съществените нужди от работни места, енергия, вода и здравеопазване; поддържане на стабилна численост на населението; запазване и разширяване на ресурсната база, пренасочване на технологиите и управлението на риска и обединяване на околната среда и икономиката при вземането на решения"3.

Липсва глобален консенсус за ясна дефиниция относно обхвата и съдържанието на устойчивостта. Причината за това е, че на устойчивото развитие се гледа повече като на динамичен процес, отколкото на статично положение, което може точно да се определи.

"Световно призната концепция за начин на развитие, която отговаря на настоящите нужди на човечеството, запазвайки необходимите потенциал и ресурси за нуждите на бъдещите поколения, при съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие с изискванията за опазване и подобряване качеството на околната среда"4.

От определенията става ясно, че устойчивото развитие предполага цялостна промяна в икономическата, социалната и политическата сфера.

Трети сектор

Третият сектор представлява "различни форми на самоорганизирала се гражданска активност, чрез които се отстоява частната автономност като публично значима"5

Неправителствените организации изпълняват ключова роля в осъществяването на принципите за демократично участие. Характерен белег, определящ облика на тези организации е тяхната независимост от държавния и от други обществени сектори. Освен независимост, неправителствените организации притежават разнообразен и траен опит в области, нужни за осигуряване на "екологично - безопасно" и "социално - надеждно" устойчиво развитие. Индикатор за демократичността на една държава е признаването на неправителствените организации като равностойни партньори във взаимоотношенията между институциите и в изграждането на гражданското общество.

Тези организации се нуждаят от широка обществена подкрепа за да изпълнят своята отговорна мисия за постигане на съгласие между хората по изключително важния въпрос - как може да се премине от неустойчиво към устойчиво развитие?

Тези и други характерни черти на неправителствените организации дават основание тяхното съществувание и дейност да бъдат изследвани и анализирани, когато става дума за реализацията на концепцията за устойчиво развитие в една страна или сред едно общество.

Неправителствените организации в България включват едно голямо множество от организационни форми и дейности - от малки неформални местни организации до по-официални структури, от общности за взаимопомощ до официални групи за подкрепа, от движения за защита на околната среда до бюрократични организации с лична заинтересованост. Независимо от това те имат много общи черти, което показва специфичното място на неправителствените организации в структурите на изграждащото се демократично общество у нас.

Към неправителствените публични организации с идеална цел се причисляват всички организации с идеална цел, които не са персонално и имуществено обособени от членовете си за постигането на обща идеална цел. Тези организации не подлежат на съдебна регистрация и затова не могат да бъдат включени в графата "юридически лица". Такива организации са: различни комитети, комисии, клубове по интереси, кръжоци, музикални, театрални и други формации, които не са правоспособни, но развиват дейност и допринасят за многообразието на обществения живот.

Основните сфери на функциониране на организациите с идеална цел принципно могат да бъдат представени в три големи групи: социална и сходни на нея, заобикаляща среда и изкуство. Ако трябва да бъдат детайлизирани и прецизирани областите на дейност на организациите, могат да бъдат изброени: изкуство и култура, образование, здравеопазване, социални дейности и благотворителност, медии, екология, човешки права и малцинствени групи, международно сътрудничество, религия, обмен на информация, научни изследвания, икономически анализи, подпомагане развитието на икономиката, спортни дейности, обучение и консултации.

Трети сектор и устойчиво развитие

В "Дневния ред за ХХІ век" устойчивостта се търси в две направления - във времето и пространството. Първото е във времето - днешното развитие не трябва да намалява шансовете за живот на следващите поколения. Второто е в пространството и предполага взаимнообвързано развитие на екология, икономика, общество. Затова и основният девиз на конференцията в Рио де Жанейро е "Да мислим глобално, а да действаме локално за изпълнението на "Дневен ред за ХХІ век".

Съгласно някои изследвания6, независимо от използването на временните възможности, предложени от програмите за предоставяне на социални услуги или за правата на малцинствата, най-големият брой НПО в България продължава да се насочва към образованието, обучението, информацията и културата.

За подобряване на ефективността на работата за устойчив растеж е необходимо българските неправителствени организации да си дават сметка, че е необходимо да се прави разграничение между
устойчивост и възпроизвеждане - има примери за организации, които разчитат на себе си и демонстрират приемственост, но техните резултати са или неподходящи, или обслужват самите тях. Важно е да се наблегне на третия аспект на устойчивостта - ефективност, освен на приемствеността и на разчитането на себе си.

За да може подкрепата на НПО за устойчив растеж да стане факт е необходимо на първо място те да се децентрализират. Забавената децентрализация превръща НПО повече в партньори на държавата, отколкото на гражданите. Вероятно това е една от причините като цяло гражданските организации да се ползват със сравнително ниско обществено доверие и лош имидж.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Подкрепа на третия сектор за устойчив растеж 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.