Полиграфът и анализът на речта


Категория на документа: Други


Университет "Проф. д-р Асен Златаров"
Факултет по обществени науки
катедра: Български език и литература
специалност: Българска филология

Р Е Ф Е Р А Т

по Психолингвистика
на тема:
Полиграфът и анализът на речта.

Изготвил:
Трифон Денев
IV курс 45гр. фак.№БФ98
Проверил:
Проф. д-р Неля Иванов

Бургас 2O14

Полигра́ф (polygraph, от на гръцки: πολύ - много и γράφω - пиша, синоним: детектор на лъжата) е техническо средство, използвано за инструментално психолингвистично изследване и синхронна регистрация на параметрите на дишане, сърдечно-съдовата дейност, електрическото съпротивление на кожата, а също и на други физиологични и лингвистични параметри с последващо представяне на резултатите от изменението на тези параметри в аналогов или цифров вид, предназначен за оценка на истинността на съобщената от изследвания човек информация.

Какво представлява полиграфския метод?

Крайната цел на метода е да установи по научен път, достатъчно категорично, дали едно лице е извършило или не негативно деяние (престъпление, кражба, злоупотреба, нарушение на етични норми и т.н.). Чрез полиграфския метод се възпроизвеждат, записват, анализират и оценяват някои психофизиологични и психолингвистични дейности на човека (дишане, сърдечносъдова дейност, потоотделяне, мускулна дейност), които се управляват от парасимпатиковия и симпатиковия отдели на вегетативната нервна система.Доминирането на един или друго от тези два отдела детерминира преобладаването на стресови или спокойни модели на отреагиране на вербалните стимули, свързани с определени негативни действия на изследваното лице.Стресовият модел на отреагиране обикновено, но не винаги, се нарича "реакция". Полиграфистът търси при кой въпрос, се проявяват емоционално-стресовите модели на изследваното лице; т.е. на кой въпрос в следите на оценяваните физиологични системи има "реакция"."Реакцията" е абнормално психофизиологично отреагиране, свързано с надмощие на симпатиковия отдел на вегетативната нервна система, разчетено по психофизиологичните следи на изследвания от полиграфиста в зоната на определен въпрос, касаещ извършването на негативно действие. За да се оцени реакция на въпрос като "лъжа", стойността на цифровата стандартна оценка на психофизиологичните следи трябва да попада в норматива "лъжа".Въпросите се оценяват задължително и при четерте психофизиологични следи - дишане, сърдечна дейност,кожно съпротивление (електродермална активност) и анализ на речта. Всяка физиологична следа се оценява поотделно по специфични правила.
Оценката "лъжа" на въпрос е сумата от стойностите на четирите оценки на следите - дишане, кардио,електродермална активност и анализ на речта.
Оценката на реакция при отделна следа може да не попада в норматива "лъжа" и въпреки това да сме оценили окончателно като "лъжа" реакцията на въпроса. В този случай сборът на стойностите на оценките от трите следи попада в норматива "лъжа".Еднократна оценка "лъжа" на един въпрос не означава, че лицето е извършило негативното действие, проверявано от въпроса. Същата интензивност на реакцията и обща оценка "лъжа"на въпроса трябва да се затвърди и при следващите повторения на същия въпрос в теста, за да присъдим, че изследвания е "неискрен". Освен това самият въпрос трябва да е формулиран достатъчно конкретно и недвусмислено.При оценка "лъжа" на конкретен въпрос, която се затвърждава и при повторенията (методически обусловени) на същия въпрос, се потвърждава хипотезата, че изследваният е извършил негативното действие, зададено във въпроса. Обратно, ако цифровите оценки на въпроса при неговите повторения не затвърждава или дори отхвърлят стресовия модел на реакция - се отхвърля и хипотезата, че изследваният е извършил негативното действие, зададено във въпроса.Оценяването се извършва по стандарти, приети от Американската полиграфска асоциация Повечето от тях са възприети и се използват в работата на полиграфистите от цял свят.Стандартите и нормативите са изработени на базата на научни проучвания и анализи на записите на стотици хиляди проведени изследвания.Полиграфският метод като цяло е изключително обективен, високата степен на валидност (съвпадение на резултата от теста с фактите на реалното поведение) - над 98%, както и високата надеждност (точност - съвпадение на резултат от теста при повторението му) представляват истинска революция в развитието на доказателствените методи.

Какво е предназначението на полиграфското изследване?

Да установи дали изследваният е извършил или не определено негативно действие или поведение. Например, дали е взимал наркотици, дали е откраднал определена сума пари от някъде в определен период, дали е фалшифицирал определени данни и т.н.Тук е възможно изследваният само да знае за извършването на негативното действие или извършилите го. Полиграфският метод ни помага да установим и степен на "съучастие" на изследваните към определено негативно действие или поведение (множество действия) .

Какво е негативно действие?

Действие на лице, което нарушава закон, норма, правила, инструкции, договор, споразумение, морал и т.н. Тези нарушения по някакъв начин нанасят щета на обществото, институциите, общностите, определени групи лица и отделни личности.Негативните действия нарушават баланса на обмена на блага, ползи, награди между хората, което в крайна сметка води до несправедливост в междуличностните взаимоотношения:
Едни лица получават повече, отколкото са отдали и трябва да получат, и обратно, други получават по-малко от това, което са отдали и трябва да получат. Несправедливостта се осъществява и налага, поради извършването на негативни действия или поведения.

Каква е мисията на полиграфския метод и изследване?

Подпомагането на институциите, хората, които търсят и реализират възстановяване баланса на справедливост при обмен на блага в междуличностните и социалните взаимоотношения независимо от нивата и областите. Чрез използването на полиграфския метод това става възможно като се разкриват лицата, които са извършили негативни действия. По същество мисията на полиграфския метод в сърцевината си е дълбоко хуманна и прогресивна.

Кой лъже?

Всички! И то много, почти непрекъснато!

Полиграфистът се интересува обаче за конкретен изследван, дали лъже (реагира със стрес модел) на определен въпрос и то при многократното му повторение, не от това дали изобщо лъже. Това означава, че това лице би бил извършителят на конкретното негативно действие или поведение, проверявано с този въпрос. С други думи по-важни в случая са въпросите "къде" и "защо" , а не "ти лъжец ли си или не си?"

Защо лъже човек?

За да избегне наказания за извършени от него негативни действия (грешки, съгрешения, правонарушения).Понякога това се налага човек да излъже, за да може да оцелее или защото и другите лъжат в някаква реципрочна степен. Балансът на награди и наказания, отдавани при общуването на хората като цяло винаги е нарушен, т.е. не е реципрочен и справедлив.

И все пак !!! Никой не толерира лъжата, особено когато лично е потърпевш. В този смисъл придвижването на хората към по-високите нива на по-справедливи и честни социални взаимоотношения е твърде относително, непостоянно и бавно, но същевременно е твърде желано.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полиграфът и анализът на речта 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.