Политически елити


Категория на документа: Други


Дефиниция на елити

До 20в. Отговорът е лесен (Парето и Моска) в обществото има идна управляваща класа и това е върха на пирамидата и там се съсредоточават властта, знанието,богатството, отговорностите, вземането на решенията.
Днес това е много по-сложно. Днес елит са от Нобелова лауреати, звезди, популярни водещи, интервюирани политици, арабски милионери, руски олигарси, футболисти, актьори и др.
Съвременните общества се ръководят от комплекс от стратегически елити и се състоят от висшия слой на водещите организации във водещите отрасли на обществото.
Елита не хомогенен и логично не е способен на колективно действие.
Общите характеристики на елитите са, че са малцинство с цел да осъществят лидерство чрез визии, стратегии, ключови политики и пример и ориентир за подражание в социалния сектор.
Елита по право трябва да оправдава привилегиитте си. Елитите са резултат на придобита легитимност (легитмността е доверие), без който този статут остава нелегитимен.
Когато нито един елит не може да управлява настоящето или да насочва бъдещето настъпва необходимост от ново лидерство.
Основните въпроси в политологията (от Платон):
Кой управлява? На какво основание? Как да съгласуваме обективно частните с общите интереси?
За Платон има 2 свята:
В света на идеите има идна единствена върховна идея и това е идеята за общото Благо. Това е идеята на всички идеи. Нейната реализация в земния/сетивния свят е държавата. Държавата почива на три начала - съвещателна, защитна и делова. Хармонията между трите начала е справедливост. За хората е яростна (войници), съвещателна (управници) и въжделяваща (производители). За Платон политиката е приложна философия. Политическата власт и най-трудната професия. Затова трябва да управляват тези, които са оспособени чрез дълго и продължително обучение. Трябва да управляват тези, които имат ясна и устойчива представа за доброто и прикрасното, т. Е. Имат и следват идеята за общото Благо. Следователно философите трябва да управляват. Това е управляващия елит според Платон.

Ученикът на Платон Аристотел не проектира идеалната държава. Той действително изследва съществуващи държави. При Аристотел благото е евдемония (това е чувство на хората за удовлетвореност, щастие, изпълненост и добруване). Това е много актуално възприятие за благо. Източник на евдемонията е практическия живот. Извън полиса няма живот. Само за звяра или за Бога. Аристотел не дава конкретен отговор за елит. Законът изчистен от влиянията на човешките страсти трябва да стои над всяка власт независимо дали тях на един, на малцина или на всички. Практическата гаранция на закона е Конституцията (точка, в която всички се обединяват). Средната класа осъществява баланса на властта и предотвратява злоупотребите. Конституцията си нарича полития според него.
Наследника на Антична Елада е Рим. Политическия гений на Рим е Марк Тулий Цицерон. Неговата идея е чрез опита на римската история, по индуктивен път да достигне до работещ модел на идеална държава. Това е държава със смесено държавно управление. Когато консулите (консулата) изразяват монархическото начало, когато сената изразява аристократичното начало, а комисиите (събранието на плебеите) демократичното. Цицерон дава на света нова важна фраза за държавата - република. Държавата е res Populi - res Publica, държавата е достояние на народа и дело на народа. За него тиранията въобще не е държава. Властта произтича от народа, упражнява се с гаранцията на закона и е оправдана само ако лежи на морални основания. В Рим властта е ограничена от време и е делегирана от народа. Цицерон въвежда концепцията за делегираност на властта, където народа е суверенът. Патриотизма също е термин на Цицерон и означава да си подготвен да лишиш себе си от лични интереси в полза на обществото.
Установяване, структура и облика на елита в тоталитарната държава (теокрацията)
До 2 страници.

Макс (Вебер) и Маркс

Маркс

Маркс е идеалист и историцист. Той наивно вярва, че ключово значение има не политиката, а еволюцията и икономиката. Политиката е третостепенна. Когато класовата борба приключи с победа на пролетариата еволюцията на машинната техника и технология и икономиката ще доведът до смъртта на държавата, властта и обществото. Хората ще се саморегулиращ и няма да има нужда от държава. Това положение ще се нарече диктатура на пролетариата или с други думи комунизъм. Това ще е края на историята. Маркс пренебрегва опасността, че абсолютната свобода се саморазрушава. Свободата има нужда от защита. Политическата власт е ключът към защитата. Елита при Маркс е пролетариата и управлява чрез агента си Комунистическа партия, която управлява временно до умиране на държавата, властта и политиката и провежда социалната и обществена революция докато настъпи безкласовото общество. Общото Благо е царството на свободата, където хората са освободени от грижата за материалното, и развиват истинските си умения и таланти.

Макс Вебер

Който си занимава с политика се стреми към власт. Ако човек търси благото и спасението на душата си, той няма да ги намери в политиката. Политиката е пакт с дявола. Той предпочита водаческа демокрация с машина, отколкото демокрация без водачи. Демокрацията без водачи е власт на чиновници и политици живеещи от политиката. Водаческа демокрация и политическа система с изявена властова позиция на политическите водачи. Политикът, водач, лидера е политика с призвание, страстно посветен на политиката, запазва верния поглед, вътрешната съсредоточаване, ниобходимата дистанция, самообладание. Политикът е човек на отговорността и не я прехвърля когато не му е удобна на другите. Смъртните грехове в политиката е отчуждаване, липсата на отговорност, тщеславието, самолюбуването в огледалото на властта.

Толкът Парсънс и Хана Аренд
Толкът Парсънс
Разглежда властта като свойство на системата, а не като отношение на индивиди и групи. Отхвърля възможността тя да осигурява частни интереси. Властта е средство, ценност по силата на членовете на общиството да озаконяват позицията на властващите. Има 2 фундаментални неща:
Властта не може да подсигурява частни интереси;
Властта е свойство на системата;
Властта е власт само по силата на съгласието. Парсънс прави аналогия с парите, за да подчертае инструминталната природа на властта. Като парите са ценност по силата на коликтивното съгласие, така и властта.

Хана Аренд
В своята концепция Хана Аренд набляга на интегративната функция на властта. Властта кореспондира на човешката способност не просто да действа, а да действа в съгласие. Властта не е свойство на индивида, а принадлежи на общиството и групата като цяло и съществува само докато си запази групата или общиството. Във властното взаимоотношение комуншкацията е като с равни. Властта не е насилие. Властта е различно от бизнеса, господството и подчинението. Властта е това средство, което запазва съществуването на публичната сфера.

Чарлз Райт Мийлс И Робърт Даун
Чарлз Райт Мийлс
Подходът му за елита е олигархичния като на Михелс. Той говори за отношение на господство на едни хора над други, като това господство е на малка група. Господство на малцинството над мнозинството. Източници на властта са три:
Икономически;
Политически;
Военната сила;
На лице е силопреплитане. Те се преплитат у малък брой хора. Говорш за Америка като за пример, но възгледите му са глобални.

Робърт Даун
Дава най-елементарната дифиниция за власт. А има власт над Б, ако А може да накара Б да направи нещо, което Б не би направил по собствена воля. Според Дал властта е разпределена плуралистично, както в местна власт така и общонационално. Различни групи имат различни порции власт. Затова тази теория е плуралистична (а негови опоненти я наричат едноизмерна). Можем да разберем у кой е властта като погледнем предложението на кого става закон. Власт има когато се вземат решения

Peter Bachrach and Morton Baratz



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически елити 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.