Политически мениджмънт


Категория на документа: Други


 Политически мениджмънт

Политически мениджмънт - понятие, предмет и подходи.Политика и мениджмънт. Взаимодействие между политическа и административно-управленска власт - явлението "враждебно нахлуване" /hostile takeover/. Ролева специализация на политическия мениджър. Управление на обществено-политическата комуникация - субекти и интерактивни методи. Медиатренинг - етапи / по форма и съдържание/. Стратегическо планиране на предизборния мениджмънт- определение, принципи и проблеми.

Съдържанието на понятието "политически мениджмънт" включва практически подходи и средства за управление на политиката в постмодерния свят. Целта на тяхното приложение е по-ефективна дейност на субектите в двете основни равнища на политиката - на макрониво в рамките на държавата /politics/ и на микрониво в секторните политики /policy/. Функционирането на политическите институции и организации, партиите, групите за натиск, гражданските обединения и други структурни звена на обществено-политическата система изисква знания и практически умения в сферата на анализа, планирането, консултирането, лобирането, механизмите за вземане на решения, екипната дейност, предизборната кампания, комуникационния мениджмънт, подготовката и представянето на публична реч, поведението пред медиите, управлението на конфликти, преодоляването на кризисни ситуации.

Стилът на мениджъра, изключващ утвърждаване на стереотипи в неговата дейност, включва: съобразяване с вида на организацията /например ПП, гражд. орг., държ. институция /, целите и средствата за постигане, постоянните и променливи фактори на вътрешната и външна среда; умение да се самоидентифицира с мисията на организацията, чиито резултати се стреми да максимализира; творческо приложение на познанието за политическия мениджмънт като интердисциплинарно познание, / на първо място социологично и политологично,/ защото мениджърът управлява социално-политическа, а не икономическа или друга дейност, съответно комуникира приоритетно със социално-политически, а не с икономически субекти. Тази специфика на ролевата специализация на политическия мениджър изпъква релефно при системния подход към нея. Това означава, всички структурни звена и връзки на политическия процес в т.ч. неговото управление, да се изследват в система. Системният и сравнително-политологичният подход позволяват създаването на прескриптивен и дескриптивен модел на политическия мениджмънт, които разкриват съвпадението или разминаването между теорията и практиката на тази проблематика.

Интердисциплинарният подход за разкриване на драстичното отклонение на дескрипцията от прескрипцията на политическия мениджмънт не е прост набор от знания на няколко науки - философия, социология, психология, политология, икономика, право, теория на комуникацията. Изисква се техният синтез въз основа на индукцията /от частното-онтологично към общото/, а не изкуствено приложение на внесена отвън дедукция, опровергавана от реалностите. Затова в центъра на анализа на политическия мениджмънт следва да се поставя конкретна реалност /общество, държава, социална група, политическа партия, гражданска организация, лоби, индивид/. Конкретният /онтологичен/ подход акцентира върху изследването на интереса, т.е. потребността на изброените субекти, осъзната от политическия елит, и целта на нейното хуманизиране.

Докато съдържанието на понятието "политика" в двата му варианта - а/ на макрониво - като субективно разпределение на социалните ресурси в съответствие с решенията на законодателната власт; и б/ на микррониво - като система от решения за повишаване на ефективността в съответния стопански сектор /икономика, здравеопазване, наука и т.н/, са сравнително добре изследвани в специализираната литература, то подобен извод за понятието "мениджмънт" не би могло да бъде направен. Превежда се на български език като "управление" / в нашия случай - на политиката/, без да се прави разлика между предмета и субекта на управлението1. Дали е управление на бизнес-корпорация, политическа партия, държавна институция или държава - няма никакво значение. Макар че на английски език има минимум три думички за "управление" в зависимост от предмета и субекта - Management /на корпорация/, Government /на правителство/ и Governance / на държава/.

В новата четиритомна енциклопедия на УНСС "Основни термини използвани в учебния процес", Стопанство, 2011, няма определение на понятието "мениджмънт", нито на понятието "управление". В том ІІ "Управление и администрация" с. 448 е включена социално неутрална статия "управление/managеment", която не дава съдържание на понятието със следното "извинение":"няма дефиниция, която да удовлетвори всички гледни точки". Сякаш че другите дефиниции, дадени в 4-те тома, удовлетворяват всички гледни точки?!. Нали сме учили, че дефиницията на каквото и да е априори е компромис.

От съдържанието на статията "Управление/management" става ясно, че авторът има предвид "управление на фирма". Думата "социално" липсва. Говори се за "икономичност и ефективност", но не и за "социална ефективност", която няма пазарен аспект. На буквата "С" /стр. 398/ не се открива "Социално управление", но вместо това има "социално отговорен бизнес". С една дума, управлението и администрацията, както е озаглавен том ІІ на "Основни термини", се отнасят до бизнес-корпорация и институция, но не и за организация с приоритетна социална функция, каквито са страктурните звена на политическата система /политическа партия, държавни институции, граждански обединения и др./

Политическият мениджър е субект на управлението на политиката. Неговият професионален и административно-правен статут възниква за първи път в политическата демокрация на САЩ през 20-те години на 20-ти век, когато паралелно с научно-техническия прогрес, социалната диференциация, стопанския мениджмънт и политическия плурализъм се появява потребност от човек, който да е подготвен да взима ефективни управленски решения в политическата сфера. Появата на мениджърите в политиката предизвиква ревността на политиците /държавни и партийни лидери, депутати и др./, които се опасяват за своите властови ресурси. Постепенно противорчията между двата субекта се преодоляват, макар неяснотите около ролевата специализация на политици и мениджъри да се запазват до днес. Те са породени от обективна предпоставка: дълги години политиците съвместяват функциите на мениджърите, но динамиката в професионалната диференциация и потребността от по-ефективен политически процес налага фигурата на мениджъра. "Модерният стопански мениджмънт става модел за рационализиране на организацията и ръководството на политическите институции", твърди професор Янков. (Янков, Г., Полититологичната мисъл от древността до наши дни, 2006).

Докато политическият лидер е незаменим в общуването с обществената група, която представлява, в адекватното формулиране на нейните интереси и цели, то силната страна на мениджъра е управлението на времето на политическия лидер, без да е запознат в дълбочина със съдържанието и същността на неговата дейност. Мениджърът е по-добър от лидера в познаването и прилагането на практическите методи и средства за по-ефективни взаимоотношения на политика с целевите групи и други субекти на политическата система./БЕЗ ДА СЕ ПРЕВРЪЩА В СУБЕКТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ, какъвто е политическият лидер/.

Докато в средата на XX век основен проблем на политическия мениджмънт е "враждебното завладяване" /hostile takeover/ на властта/административно-управленска/ и ресурсите на мениджърите от страна на политиците, съответно на собствениците/икономическа власт/ в стопанския мениджмънт, то в началото на XXI век "нахлуването и завладяването" е в обратна посока - мениджърите завладяват политическата власт/случва се в момента и в България/. Това явление се толерира и от политическата наука, чиито методологически трудности нарастват. Политологията, чийто основен предмет са властовите отношения, се измества често пъти от политическия мениджмънт, маркетинга и други клонове на управленската наука. Размиването на разликата и границата между политическата , икономическата и управленската подсистема на обществените отношения има обективна причина, свързана с едновременната реализация на взаимоотношенията в трите подсистеми, често представлявани от едни и същи субекти.

Усъвършенстването на ролевата специализация и нейното кодифициране води до ограничаване на конфликта на интереси без възможност за пълно преодоляване. Смесването на политическия интерес, съответно на политическата власт с административно-управленческия интерес, съответно административната власт на мениджъра е неоснователно и не би трябвало да се легитимира /по тази линия се осъществяват крупни корупционни практики/. То се открива трудно, защото интересите не се проявяват в чист вид. Те са многократно опосредствани и пречупени от елементи на обществената система.

Функциите на политическия мениджър и на останалия административно-управленски апарат в политиката са неполитически. Те не принадлежат към субектите на политическата система и не са призвани да правят политика /politics/ в смисъл на косвено разпределение на социални ресурси в държавата.

*По-подробно за взаимодействието между политическата и административно-управленската власт вж. Държавно управление на балканските страни, Чавдарова М., Стопанство, 2011, с. 148-151. Прилагам тези странички със следното обяснение: политическият лидер е субект на политическата подсистема на обществените отношения в рамките на държавата, докато мениджърът е субект на друга - /управленско-административна/ подсистема на обществените отношения /въпреки че работят заедно в политическа организация или институция/. Двата субекта на двете власти - политическа и управленско-административна - са генетично свързани на високо държавно равнище - чрез ВЛАСТТА-ФУНКЦИЯ на централната изпълнителна власт, т.е. на правителството. Ето и текстът от книгата с картинка.

"Административната власт в държавата, за разлика от първата /висша/ власт в нея - политическата, няма политически характер. Нейната същностна характеристика е белязана от административната функция на централната изпълнителна власт, съсредоточена в правителството, която за разлика от първата му функция не е политическа. По нея "тече" връзката между двете държавни власти, които са от различно естество. Въпреки че взаимодействието между централната изпълнителна власт /политическа/ и административната /неполитическа/ власт е двупосочно, на фиг.1 тя е представена като еднопосочна, за да се подчертае приматът на политическата над административната власт в държавата. Пунктирът на фиг. 1 индикира взаимообвързаността на двете власт и по-слабото влияние в обратна посока - от административната към правителствената власт.

Методологически най-трудното нещо в случая е, да се идентифицира разликата между административната функция на правителствената власт и административната власт в държавата. Защото визираната административна функция "присъства" едновременно в двете власти на държавата - в централната изпълнителна и административната власт.

Изпълнителната власт е единствената централна държавна власт, при която двете битности - политик и администратор не могат да бъдат разделени в различни субекти. Затова тя е най-трудна не само като технология на изпълнение, но и като предмет на изследване. Нейната реализация е невъзможна, когато се неглижира коя да е част на двуединството: политическото или административното начало. Разривът между двете функции на правителствената власт нарушава системността на държавното управление. Първата функция - косвеното разпределение на социалните ресурси в държавата е главният /политически/ ориентир за дейността на правителството, зададен от висшата /законодателна/ власт, и заложен в правителствената програма при предварително определен модел на изпълнение. Втората функция засяга практическите подходи и средства за ефективно осъществяване на първата функция. Става въпрос за конкретното разпределение на блага в съответствие с професионалната експертиза на съответната публична сфера - икономика, здравеопазване, наука и други. Политическият компонент на правителствената власт е функция на духа на законите, приемани от парламентарното мнозинство. Те превръщат неговите интереси и цели в задължителна норма на цялото общество.

Фигура 1

Връзка между изпълнителната (политическа) власт и административната власт на държавата

У - административно-управленска функция на правителствена власт

Неделимостта на двете функции в правителствената власт се признава от професор Минчо Семов в книгата му "Теория на политиката". С оглед характера на неговия анализ /да разкрие същността на централната политическа власт като първа, висша власт в държавата/, авторът изследва "администрацията заедно с правителството"2. Едновременно с това, той прави разлика между административната функция на правителствената власт и неполитическата по своята същност административна власт в държавата. Към административната функция на правителството, М.Семов отнася решенията, "кой какво да прави, в какви срокове да го направи; какво се забранява; приемат се правилници и разпоредби, които регулират и направляват държавата". Към другата /административна/ власт той отнася "останалото", характеризирано по следния начин: "практическата организация на работата по изпълнение на правилници, постановления и наредби се осъществява от администрацията"3.

Доцент Христина Дончева, която за първи път у нас предлага системен анализ на правителството при политическата демокрация, операционализира политическата /властническа/ функция на правителството чрез изпълнението на две основни задачи: а/ налагане на закона в смисъл на общозадължителни правила за ред и законност, "а не реализация на всяко решение на законодателното тяло по някакъв конкретен въпрос"4; и б/ защита на външната сигурност.

Втората функция /управленската/ на правителството обхваща конкретното производство и разпределение на публични блага и услуги, реализирано чрез публичния сектор. В тази връзка авторката акцентира върху значимостта на публичния сектор, представен от многобройните си агенции и служители, защото той произвежда публични блага и услуги, без които е невъзможно съществуването на обществото.

Преминавайки от "властово" към "институционално" изследване, Дончева отделя правителството от администрацията "като две категории изпълнителни органи"5 и прави сравнителен анализ на техните характерни черти. В този случай понятието "администрация" не покрива само административната функция на правителството, която няма властническа природа. Неговото съдържание има по-широк обхват - цялата административна, държавна власт и нейните органи, които нямат политическа същност и са от по-нисш разред в сравнение с държавната политическа власт и правителството като орган на централната изпълнителна власт.

Върхът на административната власт в държавата е зает от административната функция на правителството, която го характеризира като "носител на висшата административна власт" /по Хелмс/. "Присъствието" на административната функция на правителството в двете държавни власти - политическа и административна, е в основата на взаимодействието между тях при определящото влияние на връзката, отразена на фигура 1.

При тази уговорка, определението на понятието "администрация", дадено от Дончева е коректно и точно: система от държавни органи, натоварени да осъществяват изпълнението на държавни задачи6. Нейните субекти нямат право на самостоятелни /в смисъл на политически/ решения, защото те не са субекти на политическата власт, а действията, които осъществяват, са от технико-оперативен характер - белег на неполитическата, административна власт в държавата./



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политически мениджмънт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.