Политическите послания на папа Франциск


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕТ "МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА"

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:

Политическите послания на папа Франциск
По дисциплината: "Методика и методология на политическия анализ"

Изготвила: Проверил:

София, 2014

Католическата църква безспорно е играела огромна роля във всички аспекти на човешкия живот в миналото. Ако си представим за момент историята без присъствието й, всичко би било коренно различно. Мнозина биха я приели днес като незначителна или несравнима с влиянието, което е имала през миналите векове. Развитието на модерния свят, на технологиите и бързият достъп до информация сякаш поставят ролята на религията на заден план. Изборът на папа Франциск, промените и новаторството, които той носи със себе си, възвръща изгубените позиции на църквата и ролята на папата като международен политически съветник и арбитър.
Участие и роля на Католическата църква в световната политическа реалност

Дори в наши дни Ватикана заема забележително място в системата на международните отношения и продължава да разширява своята мисионерска дейност. Католическата църква има особен статут в международните отношения. Чрез Светия престол тя упражнява своя суверенитет и влиза във взаимодействие с държави, международни организации и други участници на международната сцена. Светият престол е висшият орган на Католическата църква. Той включва Римската курия и папата - официалният лидер на Римокатолическата църква. Дипломатическата служба към него се смята за най-старата в света. Светият престол налага своето влияние чрез морално убеждение, често наричано "мека сила" - кара хората да постъпят правилно, като се позовава на идеали и споделени принципи. Суверенитетът на Светия престол се доказва от непрекъснатата му роля в дипломацията и нарастването на дипломатическите му отношения с повече субекти на международното право. С появата и развитието на международните организации, той се включва в работата на организации като ООН, Арабската лига, Африканския. Често бива канен да участва като равен с държавите на дипломатически конференции и преговори.

По време на Втория ватикански събор (1962-1965) Католическата църква предприема редица мерки, които трябва да преобърнат започнатите тенденции и да се реваншират за изгубването си влияние. Крайната цел на нейната стратегия - световно разпространение на католицизма като главна религия на планетата и укрепване на финансовото й положение - остава същата, но пътят към реализирането й се променя. Предвижда се откритост на църквата към съвременния свят, пълно обновяване на мисионерската дейност, обръщане от евроцентризма към културата на "третия свят" и накрая - ново разбиране за ролята на миряните в църквата. Особен акцент е поставен за повишаване ролята на папата при разрешаване на световните проблеми и активно участие на католическата църква.

Ватикана започва стремително да разширява кръга от държави, с които установява дипломатически отношения. Въвеждат се в практиката визитите зад граница, изказвания на нейни представители от трибуната на ООН и други международни организации. Ватикана постоянно участва във всички крупни международни форуми, в това число и в Съвета по европейска сигурност.

Папа Франциск - реформаторът от Обществото на Исус

Аржентинецът Хорхе Марио Бергольи избран за папа на 13.03.2013 г. Бергольи стана първият папа йезуит, първият папа от Новия свят и едва вторият папа от новото време (след Йоан Павел I), приел неизползвано дотогава име. Той прие името Франциск - от св. Франциск от Асизи - светец, известен със своята скромност и грижата за бедните. Папата бързо набра популярност и одобрение със своите действия и изказвания.

Франциск може да се определи като "модерен" папа. Той използва Туитър, част е от фенклуба на буеносайреския футболен клуб Сан Лоренцо де Алмагро. При встъпването си в длъжност заложи на семпли одежди, отказа се от скъпите атрибути на папската власт, ватиканско гражданство, от полагащите му се луксозни автомобили, резиденции и дори от папамобила. Той бе избран за личност на годината от списание "Тайм". Според редакцията именно главата на римокатолическата църква е оказал най-голямо влияние на световните събития през отиващата си година.

Месеци след интронизирането си, папа Франциск бе наречен реформатор, спасител на Католическата църква от едни, и содомец от други. Причина за похвалите и нападките са провежданата ревизия във Ватикана и новият курс на следваната политика. Папата е твърдо решен да "изчисти" името на църквата от скадалите, заради които тя загуби част от своето влияние. Светият отец се зае да преструктурира забърканата от десетилетия в сенчести сделки Ватиканска банка, официално известна като Институт за религиозни дела. С агрументи, че Римокатолическата църква трябва да гледа на собствеността и парите си в светлината на мисията си и с акцент върху грижите за най-нуждаещите се, се създаде ново ведомство, което да надзирава всички икономически и административни дейности на Светия престол, като то ще отговаря директно пред папапа. За нуждите на разследването е поканен независим външен одитор, което е прецедент.

Друг исторически момент за Римокатолическата църква е либерализацията на възгледите й по темите табу, каквато е хомосексуализмът. В интервю за италианското йезуитско списание "Civiltà Cattolicà" папата приканва за "нов прочит на Евангелието в светлината на съвременната култура. То предизвика движение за обновяване, което идва от самото Евангелие ... Религията има правото да изразява лично убеждение, служейки на хората, ала Бог ни е сътворил свободни и не бива да има духовна намеса в личния живот на човека". Участието на църквата в процеса на глобализация среща редица противници. В интервюто си за руския вестник "Взгляд", специалиста по политиката на Ватикана Олга Четверикова заявява: "Когато всичко се определя като се изхожда от принципа на толерантността, който е несъвместим с Божествения Абсолют и на този принцип се създава цялата ценностна система на западния човек, тогава християнският мироглед не се вписва в него по никакъв начин ... Системата от ценности и догмати в Римската църква отдавна е размита. Последното, което остана беше етиката. Съществуваше строго понятие за греха, което не даваше възможност да бъде призната съвременната толерантна ценностна система."

Причината за новия курс, по който пое Ватикана, може да се търси в принадлежността на Франциск към Йезуитския орден - известен не със стоицизъм и съзерцание, а с водене на деен живот, като основните му усилия са насочени към мисионерството и завземане на позиции главно в мюсюлманския и Новия свят. Трябва да се има превид, че поставените най-виско в йезуитската йерархия следват променен морал, който в специални случаи допуска лицемерие и лъжа. Католическата църква осъзнава изгубените си позиции в световното влияние и избирането на папа йезуит не е случайно. Самият Франциск казва, че "към Обществото на Исус ме подтикнаха три неща: мисионерският характер, общността и дисциплината".

Йезуитството, като всеки друг орден, излиза далеч извън пределите на религиозното учение. Още папа Павел VI в прочута своя реч пред йезуитите е казал: "Нався къде в Църквата, както и в най-трудните и екстремни области, в пресечните точки на идеологиите, в горещите социални точки е имало и има сблъсък между неотложните потребности на хората и вечното послание на Евангелието и там винаги са били и са йезуитите". Ватиканът е субект на междунардното право и разполага с дипломатически мисии из почти целия свят. За това именно орден като йезуитския би бил най-полезен в утвърждаването на Ватикана в световната политика. Голяма общност като него съответства на транснационалните структури, които определят световната политика. Предаването на властта в ръцете на йезуитите означава, че тя преминава в ръцете на много добре интегрирани в световната общност личности - членове на масонски ложи, транснационални съвети и структури. Те получават възможност за пряко влияние върху светската власт и управленските лостове. В резултат на това, към момента, католическата църква максимално се е приспособила и интегрирала в политическата, икономическата и финансовата система.

Четвъртият най-влиятелен световен лидер

Американското списание "Форбс" поставя Франциск на четвърто място в списъка на най-влиятелните световни лидери - след ръководителите на Русия, САЩ и Китай. Според конспиративните теории, новият световен ред - познатата ни система и статуквото трбва да се разрушат до основи. След като историята заклейми рушителите, на тяхно място ще дойде миротворец и обединител. Кой би бил по-подоходящ за тази роля от римския папа - помирител в хаоса, свят човек, религиозен лидер на цялото човечество. Папата е на всички - на бедни и богати, на християни и мюсюлмани, на праведни и грешници, на вярващи и невярващи.

От различни ултраконсерваторски среди към Франциск бяха хвърлени обвинения, че е макрсист. Причина за това са папските критики към ширещия се капитализъм, който разделя света на бедни и богати. Верен на своя образ като защитник на бедните, в апостолическото си послание "Evangelii Gaudium" ("Радостта от Евангелието") от края на ноември Франциск разкритикува твърде рязко диктатурата на "безмилостния" пазар, която създава "отпадъчна култура" и изтласква хората от цели региони от обществения живот. Папата на свой ред отвръща пред италианския "Ла Стампа", че не се обижда от тези нападки, къй като "марксистката идеология е погрешна, но познавам много марксисти, добри като хора". Това е поредният пример, че Ватикана взима отношение и влияе върху развитието на световната икономика и политика, замаскирани зад Божията воля и църковния дълг ("Когато се грижа за бедните, ме вземат за светец. Щом попитам защо са бедни, отвръщат ми, че съм марксист"). Франциск заклеймява либералната икономика като лъжлива: "всеки икономически растеж, подкрепен от свободния пазар, може да произведе сам по себе си по-голяма справедливост и социална ангажираност в света. Беше обещано, че когато чашата се препълни, бедните ще спечелят от това. Случва се точно обратното: когато се напълни, чашата магически се разширява и нищо не излиза за бедните. Повтарям, не говоря като експерт, а според Социалната докртина на Църквата."

Папските критики към капитализма може да се възприемат като основи за изграждането на нова, християнска идеология и създаването на система, изградена върху християнските ценности, но взаимствана от марксизма. Свидетелство за това е, че в думите на папата може да се открият елементи от теорията на Маркс за икономическия базис и политическите надстройки. Изграждането на новата система започна с финансовите реформи във Ватикана, отварянето на църквата към съвременния свят и адаптирането й към новостите, целящо привличане най-вече на млади съмишленици. Папата призовава за "бедна църква за бедните". От първостепенна важност за него е егалитаризмът между хората. Тук отново се открива общо с марксизма - за да сме равни, всички трябва да сме бедни. Вярващите лесно биват уверявани в правотата на това искане: "Трябва да вървим напред обединени в различията. Няма друг път към единството. Това е пътят на Исус".

Свидетелство за огромното влияние, което оказва папата в световната икономика и политика е поканата от президента на Световния икономически форум Клаус Шваб към Франциск да оправи послание до световните лидери в Давос. В него папата засяга темите за човешко достойнство, икономика в услуга на общото благо, социално включване, борба с глада и внимание към бежанците. Прилагайки "меката сила", папата приканва за формирането на нови "решения, механизми и процеси, насочени към по-справедливо разпределение на благата, към създаване на възможности за работа и пълноценно включване на бедните, което да не е само подпомагане."

Незавависимо от действията на световните сили, Ватикана предприема самостоятелни действия в световната политика. Римокатолическата църква от векове разполага с дипломатически корпуси по целия свят. Франциск често говори за границите. Според него основна задача е тяхното приспособяване. Границите може да се разбират като граници между религиите, между новия и стария свят. Важно е да не се злоупотребява с границите, а по-скоро да се култивират, така че да могат да бъдат използвани ползотворно за нуждите на католицизма и да се извличат дивиденти от тях. Началото на тази "политика за приспособяване на границите" бе поставена още от папа Йоан Павел II, от когото започнаха мащабните папски дипломатически мисии не само в католическите "сигурни" държави, но и по места, където не бе добре дошъл. Като представител на йезуитския орден, основната задача на Франциск е да възобнови мисионерството.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политическите послания на папа Франциск 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.