Политика и публична власт


Категория на документа: Други


КОНФУЦИЦИНИАНСТВОТО - МЕЖДУ 551 и 479 г пр.н.е.

Идеите на Конфуций са събрани от учениците му в книгата РАЗСЪЖДЕНИЯ И БЕСЕДИ. Основни понятия - категориите:
благородният мъж;
човеколюбие;
правила на ритуала
Според Конфуций да управляват държавата са призвани благородните мъже, но за него БЛАГОРОДЕН е не по произход,а най-вече по морални качества. Благородният мъж е образец на нравствено съвършенство и това е основният критерий за издигане на държавната служба. Ако се издигат справедливите, народът ще се подчинява.
Главна задача на благородния мъж е да възпитава в себе си и другите в човеколюбие; Конфуцианството влага в човеколюбието различен смисъл от днешния:
грижа на родителите за децата;
синовна почит към по-възрастните и по-старшите в семейството;
справедливост между тези, които не са роднини
Основа на човеколюбието е почтителност към родителите и уважение към по-големите братя.
Общ принцип - не прави на другите това, което не желаеш за себе си.
Морални принципи, които Конфуций се опитва да адаптира към системата на държавно управление; в този смисъл на императора се вменява в задължение да се отнася с поданиците си като със сдвои деца. Длъжен е да се гижи за изхранването им, да защитава страната с оръжие и да възпитава народа си, чрез въздействие на силата на личния пример.
"Да управляваш значи да постъпваш правилно". Народът на свой редз трябва да проявява своята почтителност и безпрекословно да им се подчинява. Конфуцианството е един от най-ранните хронологични опити да се обоснове т.нар. ПАТЕРНАЛИСТКА държава - по аналогия - патер-баща, със семейството.
Учение ЗА ПРАВИЛАТА НА РИТУАЛА, отрежда се ролята за нормативна система на държавата. Конфуцианството е решителен противник на идеята държавата да се управлява на основата на закони, и редът да се поддържа с помощта на наказанията, то народът ще се стреми да избягва наказанията и няма да изпитва срам от поведението. Смята че народът трябва да се ръководи посредством добродетелите и поддържали реда в държавата посредством ритуала, то народът ще познава чувството за срам и ще се поправя, подчинява. Даже в един момент ще отпадне нуждата от държавна организация, но то е много напред в бъдещето.. Те допускат, че на фона на това морално пречистване на обществото може би ще се наложи да се използва насилие /наказания/, но то да се прилага "бащински" Т.е. отхвърля произвола на администрацията и ограничаване своеволието на господарите.
УЧЕНИЕТО НА МОИСТИТЕ
Основоположник е МО ДЗИ 479-400 г. пр.н.е.;осъждат заемането на държавни длъжности по произход или родство. Те доказват , че всички хора са равни пред божественото небе - "Всички хора са слуги на небето", т.е. на държавна служба следва да се издигат най-мъдрите независимо от техния произход.
Източник на мъдрост според тях не е четене на книги, а само знанията, почерпени от живота на простия народ. Три момента, в които преминават от критика към конкретни препоръки за управление на държавата, те изпадат в известно противоречие.
Според тях идеалната държава е тази с мъдър управител начело и с прецизна изпълнителска служба. Основен залог за стабилността на властта е еднообразното изпълнение на задълженията на съответните чиновници . За установяване на пълно единство в държавата се предлага да се насажда единомислие, да се изкореняват вредните учения и дори да се поощряват доносите. Поддържането на държавният ред те виждат за възможно чрез система от наказания и поощрения, съответстващи на действията на хората, или започват с критика, а завършват с утвърждаване на държавно устройство.
ЛЕГИСТИ - крайни идеи - ЛЕГАРИЗЪМ
ШОН ЯН - представител на ранния легализъм - провежда реформа, която узаконява частната собственоствърху земята. Живял между 390-338 г. пр.н.е.
Учението на легистите съществено се отличава от предшестващите концепции, тъй като те се отказват, загърбват, отхвърлят "моиралисткия" подход към политиката.Не може да се заставят хората да бъдат човеколюбиви, само едното човеколюбие е недостатъчно за да се постигне добро управление. Отхвърлят ученията, които идеализират миналото, тъй като те смятат, че e невъзможно връщането назад. Те предлагат да се проведе широк комплекс от полритически и икономически реформи, а именно:
МАКСИМАЛНА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на властта, цялата пълнота на властта да е в едни ръце , а надолу - само едни чиновници. Умният управител постановява един ЗАКОН, и с него въвежда ред;
Да се прекрати практиката длъжностите в държавнатаадминистрация да се заемат по наследство, препоръчват на държавните служби да се издигат предимно хора, които са доказали своята преданост към господаря чрез службата си в армията. Не е необходимо да се отчитат деловите качества на личността. Те смятат, че предаността , ВЯРНОТО ДАННИЧЕСТВО е напълно достатъчна; препоръчват продажбата на чиновническите длъжности;
Да се ограничи местното самоуправление;
да се установят единни за цялата държава закони
Все още не издигат идеята съществуващото обичайно право да бъде заменено с писано право, интересно преценяват отношението между власт и народ, съвпада с борба на две враждуващи сили. Когато народът е по-силен, държавата е слаба, обратно - държавата е могъща. Законът е инструмент на превантивен терор спрямо поданиците. Смъртно наказание и за най-малката простъпка.
Висша цел на монарха, считат че е създаване на толкова могъща власт, която да обедини цял Китай по пътя на войната. Учението на легистите е най-завършена система от възгледи за централизация на държавата. Известен период то играе ролята на официална държавна идеология в Китай. В резултат се стига до обединяването на страната. В същото време то е много крайно, проповядва насилие и подтисничество и затова не се харесва на народа, срещу който се прилага насилието. В следващите векове последователите на Шан Ян се стремят да му придадат по-морална фасада по линията на сближаване с ДАОСИЗМА и КОНФУЦИАНСТВОТО.
От 1 в. Пр.н.е. в китай се утвърждава като официална държавна идеология една смесица между конфуцианство и легализъм, но под името КОНФУЦИАНСТВО - завършен вид - тази идеология просъществува в императорски Китай до 1912 г. Моизмът и даосизмът постепенно губят силата си.

Въпрос 3
РАЗВИТИЕ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ В ДРЕВНА ГЪРЦИЯ
СТАРШИ СОФИСТИ - 5 век пр.н.е. робовладелска демокрация в гърция достига своя разцвет, а Атина става икономически и политически център. ЗЛАТЕН ВЕК на атинската демокрация или ВЕКЪТ НА ПЕРИКЪЛ
Политическата мисъл получава своето развитие в произведенията на т.нар. СОФИСТИ - думата е производна на гръцката СОФОС, т.е. МЪДРОСТ, Под софисти се разбирали онези философи, които са обучавали желаещите на изкуството да се спори, да се доказва, да се говори пред публика - в съда и народното събрание. В центъра на тяхното внимание е намиратвъпросите на правото и политиката, морала, прийоми за доказване на определена теза, ораторско изкуство. По утвърдена традиция това са философите ПРОТАГОР, ГОРГГИЙ, ХИБИЙ, АНТИФОНТ - най-известен е Протагор, заради мита, в който се разказва за възникването на човешкото общество и според него първоначално човек се е различавал от животните само поради това, че са си служили с огън - научени от Прометей. Постепенно човекът евоюлира, овладява знаятите, липсва въоръжение, живеят разпръснато и затова масово са изтребвани от дивите животни. Акцент- хората не са умеели да живеят в общество, заедно и когато са били заедно - те са се карали, спорели и оговете видели това и им дали чувството за срам и усещането за истина. Така хората станали съпричастни към справедливостта и политиката и се достигнало до човешкото общество. Този мит има заряд на политическо учение, тъй като отхвърля идеята за връщане назад към старината - кое е по-добре, да се върви назад или да се връща назад?! Защитава идеята за възходящото развитие на овек и за усъвършенстване на обществения живот.
Старите софисти подчертават изменчивия и относителен характер на човешките представи. За един и същи предмет е възможно да бъдат изказани две противоположни мнения и нито едно няма да е по-истинно от другото. Например, на болния хпаната му горчи, а на здравия - храната му е вкусна, но и двамата са прави.
Софистите достигат до идеята, че общо признати истини и единно благо не съществуват.
Протагор - мисъл - лозунг на софистите - МЯРКА ЗА ВСИЧКИ НЕЩА В СВЕТА Е ЧОВЕКЪТ
Развиват и учение за закона - утвърждават идеята , че законът е онази висша справедливост, за коиято не може да претендира нито един отделен човек, независимо от това, доколко той е мъдър или добродетелен. Законът е "ВЗАИМНА СПРАВЕДЛИВОСТ". Нещо като сбор от индивидуални добродетели. Вървейъки по пътя на тези разсъждения, софистите разглеждат ЗАКОНА дори като един своеобразен договор между хората. ХИБИЙ - "ТОВА, КОЕТО Е НАПИСАНО ОТ ГРАЖДАНИТЕ ПО ОБЩО СЪГЛАСИЕ И КОЕТО СЕ СЪДЪРЖА УКАЗАНИЕ, КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ И ОТ КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАМЕ"
АНТИФОНТ - приравнява, смята за синонимни, "справедливост" с "изпълнение на закона", те са тъждествени. Справедливостта , според него се състои в това, да не се нарушават ЗАКОНите на страна, в която си гражданин.
Някои източници показват, че определени "софисти" критикуват обществения ред в гръцките полиси, на основата на противопоставянето между закон и природа. Антифонт твърди, че законите са изкуствени и произволни, докато в природата всичко става от само себе си. Сравнявайки с природата се достига до изводите:
за естествено равенство между хората. Природните нужди на всички хора са съвършено еднакви. Природата никога не е създала РОБ - всички хора са свободни. Тези изказвания са най-прпоста форма на критика по отношение привилегиите на аристокрацията.
Към първата половина на на 4 в. Пр.н.е. софистиката търпи процес на Възраждане и изменение. Все повече поема в посока на риторика и логика. В редовете на младите софисти има представители на различни политически лагери - демократи и аристократи. Имат яростни идеологически врагове - Платон и Аристотел. Те рядко ги критикуват, произведенията им са по-популярни /и днес/ и под влияние на техните трактовки в днешно време "софистика" придобива смисъл за мнима и повърхностна философия, следователно и с негативен знак.
ДЕМОСТЕН - най-яркия оратор в Гърция - в неговите речи са убежденията на соифистите, до голяма степен идейното наследство на софистите служи векове по-късно за основа на редица ренесансови политически правни учения.

Въпрос 4 ПЛАТОН 427-347 г. пр.н.е.

Учения на древногръцката аристокрация, неговите възгледи се формират под влияние на Сократ, който водил публични диспути на обществени места. Смята се, че влияниет иому било толкова голямо, че първите пр.н.е. Произведения на Платон се наричат СОКРАТИЧЕСКИ ДИАЛОЗИ. Бил е ученик на Сократ, в един момент Сократ е обвинен в държоавна измяна и осъден на смърт чрез отравяне. Тогава Платон напуска Атина и пътува много / в това число и в Италия и Египет/ След време се връща в Атина и основава своя философска школа АКАДЕМИЯ. От този момент се говори за Втори етап от писмената му дейност и влиянието на Сократ не е толкова силно. Произведенията са по-зрелри и оригинални. Сърцевината на философията на Платон е неговата ТЕОРИЯ ЗА ИДЕИТЕ - общи понятия, които съществуват извън нас. Безтелесните идеи са вечни и неизменни , само на тях е присъщо т.нар. ИСТИНСКО БИТИЕ . Нашият свят, в който живеем , заеме средно положение между света на тези идеи и отвъдния свят. Докато се всели в телесната обвивка, човешката душа е била в царството на идеите , следователно знанието на човек за обгръжаващата го природа не може да бъде истина. Достоверно знание може да се намери само в спомените на душата, когато е била извън нас - в истинското битие. Опитва се да приложи в областта на политиката и правото в произведенията /диалози/, ДЪРЖАВАТА и ЗАКОНИ.
В "ДЪРЖАВАТА" твърди, че както в душата на човека има три начала, така и в държавата трябва да има три съсловия за всяко общество; трите начала - разумно, яростно, чувственост; Трите съсловия за всяко общество:

- управители-философи;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политика и публична власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.