Политика и публична власт


Категория на документа: Други



- войни;

- земеделци, занаятчии
Така стига до това, че Платон обявява съсловното деление на обществото за необходимото условие за здравината на държавата. Самостоятелният преход от низше към висше съсловие е недопустим и представлява дори най-тежко престъпление, тъй като всеки човек трябва да се занимава с това, което е определено от Природата.
СПРАВЕДЛИВОСТ е да се занимаваш със своята работа и да не се месиш в чуждата; Все още не отдава кой зснае какво значение на въпросите на самия механизъм за осъществяване на властта. В следващия диалог обаче ЗАКОНИ, който е и последното му съчинение има доста сериозни различия от предишния диалог. В ЗАКОНИ Платон описва модела на идеалната държава според него:
Земята да е пълна собственост на държавата да е поделена на равни по плодородие участъци и всеки граждонин да получи един участък, дом, на който той не е собственик, а само ги владее и ползва, всички други видове имущество - движимо , гражданите могат да придобиват като частна собственост, но с ограничени размери. Дори Платон препоръчва точното число граждани, което той получава в резултат на изчисления и то е 5040 души/!!!/ - само тези ползватели
Отделно са занаятчиите, които обаче не би трябвало да се ползват с граждански права - участие в управлението;
Дели гражданите по имущгествен признак в четири категории, като може да се преминава от категория в друга, всички тези 5040 души са управляващите държавата. На правото да са управляващи той противопоставя и задължения за служба в армията, заемане на длъжности в държавата, жертвдоприношения и др.
Производствени потребности в земеделието да се обезпечават с робски труд. Дава съвети на земевладелците, които се предполага, че са крупни, как да се разпореждат с робите, да внимават как се отнасят с тях, да няма жестокости;
Описва и организацията на държавната власт и законите в идеалната държава. Пропагандира идеите на смесена форма на управление, правни и морални методи за осъществяване на властта - смесена форма на управление между демокация и монархия, като демоикрацията се основава на демократическия принип за избор ,базиращ се на мнозинството гласове; монархията е за избор, въз основа на достойнство /произход/ и заслуги
В зависимост от тези принципи се строят държавните институти:

- Народно събрание - демократичен принцип;

- Колегия - от 37 управителя, между тях се делят управленските функции;

- Съвет - 360 члена;

- на върха на йерархията стои орган, в който влизат 10 те най-мъдри и стари граждани - всички изборни държавни органи трябва да действат в пълно съответствие със закона, само мъдреците от последната инстанция - са съпричастни към божествената истина, следователно те са над ЗАКОНА
Да се избягва МОДЕРНИЗАЦИЯТА на вдъзгледите на Платон, да не се тълкува или да се внимава, под ЗАКОН да се разбира съавкупност от морално-правни норми, формулирани от управни;ите-мъдреците, за поведение на гражданите

Въпрос 5 АРИСТОТЕЛ 384-322 г. пр.н.е.

Най-популярният древногръцки философ, роден в гръцката Стагира, някъде се среща като АРИСТОТЕЛ СТАГИРИТ
Ученик е на Платон, учи в неговата АКАДЕМИЯ в Атина, а след това и преподава в нея, след смъртта на Платон пътешества из Мала Азия,около 3 години живее в антична Македония, там е личен, персонален учител на Александър Велики /Македонски/. Александър Македонски тръгва да завладява света, а Аристотел се връща в Атина и създава своя собствена философска школа. Възгледите си излага в няколко трактата, формират се в хода на задочна полемика с Платон, Аристотел отхвърля в своите възгледи учението на платон за ОБЩИТЕ ПОНЯТИЯ;
Аристотеловите възгледи се състоят в следното:
Всяка вещ се състои от материя и форма, материята е пасивна и приема завършен вид благдарение на фрмата, а формата е същността на предмета;
Държавата, частната собственост, робството, Аристотел разглежда като природна даденост Държавата се образува в следствие естественото природно влечение към общуване съответно между различните колективи, семейства, род държава. Най-пълно се реализира природното влечение на човека към съвместния живот в държавата
"по своята дълбока същност Човекът е политическо същество"
По повод различните видове човешко общуване дава определение на Държавата : "общуването на хора, с цел постигане на възможно по-добър живот"
"ХОРА" - тук са само свободните граждани от гръцките полиси, не се включват варварите и робите, които той отъждествява. Аристотел се опитва теоретически да обоснове наличието на роби, решаващ аргмент са естествените природни различия между хората. В книгите си многократно подчертава, че "робството е природно", че "тя е създала варварите с добро телосложение и слаб ум" и ги е разпределила за физически труд, следователрно войната срещу варварите и тяхното заробване е справедлива. Аргументи от икономически характер - твърди , че робството е крайно необходимо с оглед икономическите потребности на общството;
Аристотел е убеден привърженик и теоретик на частната собственост, за разлика от Платон. В твърденията му има - "трудно е да се изрази с думи онова наслаждение, което изпитва човек, когато осъзнава, че нещо му принадлежи", манталитетни,психологически съждения. Той смята, че общността в имението е икономически несъстоятелна, тя ще пречи на развитието на икономическите наклонности на човека.
"хората се грижат най-вече за това, което им принадлежи лично и по-малко се грижат за това, което им е общо"
Главна задача на политическата теория според Аристотел е в това, тя да предложи теоретически най-съвършено държавно устройство. Именно с тази цел той в своите трудовев прави вдпечатляващ разбор на съществуващите до него устроъйства, за недостатъците им и за причините за държавните преврати. Класифицира формите на държавите според:
броя на реално управляващите лица;
в зависимост от реализираните в държавата цели
При Броя на реално управляващите лица вижда:
еднолично управление;
управление на малцинството;
управление на мнозинството
В зависимост от реализираните в държавата цели, те биват:

1. правилни - преследва като своя цел общото благо на граждоаните;

2. неправилни - преследват рличната изгода на управниците
Когато се комбинират тези два критерия се получават шест вида държавно устройство, къмв правилните се отнасят следните:

- монархиятка 1+1;

- аристократичната 1 + 2;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политика и публична власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.