Политика и публична власт


Категория на документа: Други



- полИтия 1+3
Към неправилните:
тиранията 2+1;
оигархията 2+2;
демокрацията 2+3
Новото е, че Аристотел се опитва цялото това разнообразие да редуцира къзм две основни форми на държавно устройство ОЛИГАРХИЯТА и ДЕМОКРАЦИЯТА
ОЛИГАРХИЯТА е власт на имащите; ДЕМОКРАЦИЯТА власт на нямащото мнозинство.
Той не одобрява и едното и другото в тяхните чисти проявления, те не са идеалната държава, тъй като той намира сериозни недостатъци, опитва се да избегне сблъсъкът между богати и бедни. Олигархията според него задълрбочава неравенството, а в Демокрацията се прокрадва уравниловка, която води до нестабилност на държавата.
Според Аристотел идеалната държава е комбинация между олигархия и домекрация - форма, която той нарича ПОЛИТИЯ
Икономически политията се опира на средна по размер частна собственост, от една страна икономическата самостоятелност на отделните стопанства, собственици на участъка от друга страна ще се отслаби противоречието между богатство и бедност.
Осъжда страстта към богатство, лихварството и др. Търси обществени мероприятия, инициативи, които биха могли да намалят социалното разстояние между богати и бедни, например да се намали социалната изолация сълместни празненства - "най-добре би било ако собствеността е частна, но нейното ползване е общо"
Социална опора на властта са собствениците на земята, Аристотел изключва от числото на гражданите онези, които са заети с чисто физически труд. Гражданската добллест подхожда само на тези, които са лишени от задължението да се изхранват от своя собствен физически труд. Занаятчиите и земевладелците са важни, но по-важни за държавата са воините и управляващите; властта трябва да се съсредоточи в ръцете на воините, които могат да се въоръжат за своя сметка; голямо значение Аристотел отдава на размерите и географското положение на идеалната държава, трябва да има баланс между два критерия:
територията трябва да бъде достатъчно голяма за ефективна икономика, която да е в състояние да удовлетворява естествените потребности на населението;
да не е много голяма, да бъде ОБОЗРИМА числрото на граждоните да е такова, че да се познават помежду си,/ връзката му с Платон/, т.е. това е един типичен гръцки полис

Въпрос 6
ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРАВНИ УЧЕНИЯ В ПЕРИОДА НА УПАДЪК НА ДРЕВНОГРЪЦКИТЕ ДЪРЖАВИ
Период около 2 в. Между 4 и 2 век пр.н.е.; 4 в. Пр.н.е. древногръцките държоави попадат под властта на Антична Македония, развитието на робовладелската икономика изисква по-големи територии и различни по управление военнодемократични монархии, естествен етап на ЕГИНИЗМА . До този момент икономиката е била затворена в гръцкия полис, но развитието изисква разширение
2 в. Пр.н.е. Гърция е завладяна от Рим. Слага се край на оригиналното политикоправно творчество в Гърция. Загубата на независимост на гръцките държави поражда у гражданите настроение на неувереност и аналитизъм. Теоретичното изучаване на политиката дегпадира.
Появяват се и нови идеи за космополитизъм, световно господство, всемирна монархия;
Ярък изразител на тези идеи е Александър Македонски
ЕПИКУР 341 - 270 г. пр.н.е.
Основна убеденост е, че законите и държавата нямат първично съществуване, т.е. не са природни явления; те са резултат от човешката дейност ,продукти на съглашение между хората, вид договор
Подчертава настойчиво относителниея и условен характер на справедливостта, въплътена в законите на различните държави. Прави ярък призив за отказ от политическата активност. Достига в резултат от идеята си за човешкото щастие - състояние на човешкия дух, при което отсъстват душевните страдания, духът е спокоен и безметежен. За това е нужно само човек съзнателно да се отстрани от обществените дела и да се посвети на моралното самоусоъвършенстване, в същото това време против Епикур се обявяват стоиците, учението е СТОИЦИЗЪМ
СНТОИЦИТЕ - гръцка дума колонада, основател ЗЕНОН проповядва в място с колонада в Атина 336-264 г. пр.н.е.
Те се възприемат като продължители на философската линия на Платон и Аристотел Светът се управлява от съдбата - ВИСШИЯ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ Изначално зададен ред, който изключва каквото и да е проявление на човешката воля, т.е. човек трябва доброволно да се подчини на принципно непреодолимата си съдба, стоиците утвърждават, че държавата изобщо, обществените структури имат своя корен в природата, че човек природно е склонен към общуване; противоположно на идеите на Епикур - не отричат обществената дейност, даже напротив - те ценят повече държавното , отколкото личното благо. Не е оригинална мисъл/заемки от Платон и Аристотел/ Продължават техните идеи, твърдят, че добродетелния човек няма да се спре пред това да се жертва в полза на държавата. Най-известният представител на тази школа е по-скоро историк, отколкото философ, това е ПОЛИБИЙ 200-120 г. пр.н.е. Последният крупен политически мислител на древна Гърция, най-известното му произведение ИСТОРИЯ в 40 книги - разказва за пътят на рим към световно господство.
Тълкуването на историческия процес опира на идеята за цикличното развитие на света, Полибий изхожда от своята убеденост, че обществения живот е природно явление. Прави аналогия между всеки един жив организъм и държавата - младост, зрялост, старост, а за държавите - съзряване, разцвет и упадък. Когато този процес завърши, той започва отново. Генерална концепция. Полибий конкретизира цикличното развитие на формите на държавата - според него има шест последователни форми на държавно устройство:
монархия - еднолично управление на вожд и лица - постепенно се разпада и преминава;
тирания - следва общественото недоволство и благородните мъже свалят тирана, установява се;
аристокрация - власт на малцинството, която обаче преследва общото благ
, но тя се изгражда в
олигархия - където управляващото малцинство, но вече в името на собственото си благо, със своето поведение възбуждат недоволство и идва;
демокрация - управление на мнозинство с цел общо благо, постепенно и тя се "износва"
охлокрация - "господство на тълпата" - най-лошата форма
Господство на грубата сила, грабежи, произвол, терор, докато най-накнрая се издигне поредния вожд и се стигне пак до 1 - монархия.
В древногръцката философия се наблюдава завършеност на мисълта. Като теоретично построение; в чисто практически план обобщенията са грубички и тъай като той го осъзнава , предвижда че е възможно не винаги и не всякога да се развива този ПЪЛЕН ЦИКЪЛ. Един мъдър законодател би могъл да преодолее кръговрата на политическите форми и то препоръчва според него най-добрата "идеална" държава. Според Полибий най-добрата държава е смесена форма на държавите, която съчетава елементи от монархията, аристокрацията и демокрацията, тези елементи са различни ведомства, в които са със съответния принцип
Тоъй мисли, че всяко едно от тях трябва да си противодейства и да се уравновесява с другите. Тига до извода, че в исторически смисъл има примери за такива смесени държави - Спарта и Картаген. Пример от неговата съвременност, който не е съвсем безкористен - това е политическото устройство на Рим. В епохата на най-голямото териториално разширение на Рим, да се хвали той и да се твърди че се доближава до идеалния, вероятно е било свързано и с определено съобразяване със "силния на деня"
Полибий вижда в полритическото устройство на Рим трите елемента
монарх - консулите
аристокрация - сенат
демокрация- народно събрание
Има равновесие и затова Рим е най-могъщ!!!
Подозиран е в сътрудничество с Рим, т.е. призив към гърците да се подчинят на Рим.Счикта се, че политическата концепция на Полибий е преход между древногръцките и римските полтически учения.

ВЪПРОС 11
НИКОЛО МАКИАВЕЛИ ЗА ДЪРЖАВАТА И ПОЛРИТИКАТА 1469-1527
Длъжностно лице във Флоренция, една от провинциите, т.е има достъп до държавните тайни, в последствие е лишен от длъжност и се занимава с литературна дейност, енциклопедична личност, занимава се с художесвени произведения, политически, исторически и др.
Най-известно произведение ГОСПОДАРЯТ, събран е политическия му опит, свободно от теология, изцяло светско, основано и на наблюденията му върхум съвременните политически мъже, а също и върху дейността на държавните органи. Макиавели твърди, че изучаването на историята , миналото, дава възможност да се предвиди бъдещето или поне да се определят онези конкретни действия, които могат да бъдат полезни на владетелите в настоящето. Държавата МАКИАВЕЛИ разглежда като отношение между правителството и поданиците, като това отношение може да бъде основано или на страха " на поданицит" или на "любовта им, независимо от формата на държавата". Всяка държава е здрава дотогава, докато страхът не прерастне в ненавист, а любовта - в презрение.Стои на централно място въпросът за способността на правителството да заповядва на своите поданици. Дава редица практически препоръки за това как владетелите да се отнасят към своите поданици.
Цел на държавата според Макивели е осигуряване сигурността на личността и собствеността. Следвайки античните автори, той отдава предпочитание на смесените форми на управлението, обединяваща трите елемента:
монархия;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Политика и публична власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.