Полски култури


Категория на документа: Други


ПОЛСКИ КУЛТУРИ
В този раздел се разглеждат ботаническите особености, биологичните изисквания и основните моменти от технологията на полските култури, които заемат основния дял от обработваемите земеделски земи. Като полски култури в умерения климат се отглеждат около 100 вида растения. Някой от тях имат широко разпространение, а други са разпространени в определени райони. У нас броят на полските култури е около 50, но най-често в даден район се отглеждат до 10-15 вида

Според вида на получаваната продукция полските култури се разделят на три големи групи: полски, технически и фуражни култури.
Зърнени култури. Отглеждат се основно за зърно, което се използва за храна на хората и фураж на домашните животни. Тук се отнасят есенните и пролетни житни и бобови зърнени култури.
Технически култури. Продукцията им се използва предимно като суровина в различните отрасли на преработвателната промишленост. Към техническите култури се числят маслодайни, влакнодайни, масленоетерични култури, тютюн и хмел.
Фуражни култури. Те се използват за производството на сочен и груб фураж. Към фуражните култури се отнасят едногодишните и многогодишни житни и бобови треви, фуражните кореноплодни и клубеноплодни растения
ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ
ЗЪРНЕНИ житни КУЛТУРИ
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Към зърнените житни култури се отнасят пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, тритикале, ориз, сорго и просо. Всички те се числят към ботаническото семейство Житни (Gramineae)). Поради това имат много сходни морфологични и биологически особености.

В съответствие с екологичните им изисквания зърнените житни култури са обособени в две основни групи: житни на умерения пояс - пшеница, ечемик, ръж, овес и тритикале, и зърнени житни на топлия климат - царевица, ориз, сорго и просо.

Стопанско значение и разпространение

1 .Житните зърнени култури имат много широко разпространение в света и у нас (над 20 млн. декара). Това се дължи на следните основни причини:

2.Зърното е богато на хранителни вещества. То съдържа до 60% скорбяла и 8 до 17-18% белтъчини. Съотношението между белтъчини и скорбяла (1:5-6) е много благоприятно за хранене на човек и животните.

3.Белтъчните вещества се намират в лесно усвоима форма. Част от белтъчните вещества в пшеницата, отчасти в ръжта и тритикале, се намират във форма на глутен, благодарение на което се получава хляб с голям обем -тесто при ферментацията бухва с образуване на много пори.

4.Зърното на житните култури съдържа относително малко влага (12-14%), поради което може да се съхранява дълго време и да се транспортира на големи разстояния.

5.Зърнените житни култури са основен източник на фураж. Зърното на царевицата, ечемика, излишъците и отпадъците от преработката на пшеницата са концентриран фураж. Царевицата ръжта, тритикале и сорго се използват като концентриран фураж (зърно), но също за зелен сочен фураж, силаж, сено и паша. Сламата се използва като груб фураж, за постеля на животните и за получаване на целулоза.

6.Зърното на житните култури е ценна суровина на хранително вкусовата промишленост (производство на спирт, скорбяла и разнообразни други продукти).

7.Житните зърнени култури се отличават с голяма пластичност и приспособимост към разнообразни климатични и почвени условия. Голямото им разпространение се благоприятства от разнообразието на култури, форми и сортове.

8.3а тази група култури са разработени и широко се прилагат технологии с пълно механизиране на производствените процеси, които осигуряват голяма производителност на труда и ниска себестойност на продукцията.

Ботанична характеристика

Коренова система. Житните култури образуват брадест тип корпенова система - съставена от много еднакви по дебелина и дължина корени, които излизат от основите на стъблото. В своето развитие житните образуват два типа корени: първоначално при поникването - зародишни (ембрионални или първични), и вторични (адвентивни или стъблени корени), които се образуват в основата на стъблото или т.н. възел на братенето.

Стъбло. С изключение на царевицата житните култури образуват цилиндрично кухо стъбло, съставено от възли и междувъзлия. Броят на междувъзлията е 5-6 (до 18-20 при царевица и сорго). Стъблото на ечемика е по-дебело, но с по-слаба механична тъкан и затова е по-неустойчиво на полягане

Листа. Разположени са спираловидно по стъблото на зърнените житни и броят им съответствува на броя на междувъзлията. Всеки лист се състои от влагалище и петура. Влагалището обхваща междувъзлието, предпазва го от нараняване и придава здравина на стъблото.

Съцветия. Различават се два типа - клас (пшеница, ръж, ечемик, тритикале) и метлица (ориз, овес, просо и сорго). Царевицата прави изключение от тези два типа. Тя е разделнополово еднодомно растение, което образува два типа съцветия - метлица (мъжко) и кочан (женско съцветие).
Съцветието клас е съставено от вретено, разделено на членчета посредством коленца. Върху последните се намират класчета, състоящи се от 2-4 отделни цветчета.
Метлицата има главна ос, съставена също от възли и междувъзлия, от които излизат разклонения. На върха на последните се образуват класчета.

Зърно. Зърното представлява плод на житните. Има два типа зърно - голо и плевесто. Състои се от три съставни части: обвивка, ендосперм (брашнестата част) и зародиш.

Обвивката на зърното го предпазва от повреди и чрез нея поема вода, необходима за набъбване и покълване. В ендосперма, който заема основната част на зърното, са акумулирани хранителните вещества.

Ендоспермьт се състои от зародишна пъпка, зародишни коренчета и щитче, което го отделя от ендосперма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полски култури 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.