Полуструктурирано интервю


Категория на документа: Други


ПОЛУСТРУКТУРИРАНО ИНТЕРВЮ

І Първо интервю

1. Разкажете как успяхте?
- Успехът не е краен резултат.Той е моментен.След месец или два може да се окаже, че не е това, което хората си мислят че е. Затова не трябва да се разглежда едностранно.
- Учих 6 години в Петербург в Лесотехническатата академия. Работих като общ работник в Коми. Трябваше да работя и да уча едновременно, да се явявам на изпити, което не беше никак лесно.Работният ми ден продължаваше 12 часа и при това работех при температури под -20 oC Това промени усета ми за добро и зло, т.е. видях по-суровата страна на живота, което ме накара да се замисля за успеха и неговите измерения.Успех спрямо какво? Успех на каква цена и с какви средства?
- Целта ми беше да припечеля и да се образовам. Срещнах хорa, с които обмених много идеи и те промениха моя мироглед. Хора от различни слоеве на обществото - от хора в забутани села до учители, спекуланти и
хора на живота, учени. Те всички бяха с неспокоен дух, такива, които ги вълнува новото и биха рискували само заради самия риск.

2. Защо избрахте риска да работите навън?
- Заради интереса и поради обстоятелствата, пред които се изправих в България - монотонния живот и продължителността на събитията, които не можеха лесно да се превъзмогнат. Просто така се стече животът ми. Нямаше кой да ме издържа и затова избрах ново място с по-добри възможности, а и това, че знаех руски език ми помогна допълнително.

3. Самостоятелно ли решихте да започнете това ново начало или с приятели?
- Реших да предприема това ново пътуване сам, без да замесвам близки и познати, т.е. рискът лягаше изцяло върху моите плещи. Трябваше да избирам или да се образовам и успея, или да се върна по-беден и безхлебен отпреди.
- Все пак успях да намеря приятели на новото място и така пребиваването ми там стана някак си по-лесно. Трудностите посрещах с усмивка, а не с присвити рамене. Усетих какво е да имаш приятелска подкрепа, въпреки че всеки се грижеше основно сам за себе си.

4. Доколко се замисляте за рискови ситуации и тяхното предотвратяване?
- Естествено се замислям. Не бих искал да рискувам безразсъдно.Аз ръководя голям колектив от хора, организирам производство. На работното ми място като директор се налага да вземам много решения и отговорността изцяло е моя. Не обичам да въвличам други в моите грешки, Затова и много внимателно преценявам действията си в рискови ситуации и правя всичко възможно да ги предотвратя.

5. Какво е за вас богатството?
- Временно явление - едно от преходните неща на този свят. Богатството има различни измерения. Един е богат на приятели, друг на талант, спомени, пари, душевно богатство. То не трябва да се превръща в самоцел, защото това може да доведе до нарушаване на закона, личната неприкосновеност на хората, тяхната сигурност и доверието им в теб. Понеже живеем в свят, който е най-вече материален, богатството ни е необходимо в голяма степен и за да си позволим да бъдем по-духовни.

6. Това дава ли външна оценка на хората към вас?

- Чуждото мнение не винаги е меродавно за мен.Но винаги има чужда оценка. Тя е и положителна и отрицателна. Никога човек не може да се издигне в очите на всички.Човек се сблъсква със завист, злословие, задкулисни игри и т.н.
Изводът е, че човек трябва да бъде чист пред себе си, т.е. да следва своите принципи и да остане верен на тях. Иначе, защо да имаме ценностна система, ако сме продажни и се отказваме от това, което сме всъщност?

7. Това престиж ли е, или личностно развитие?
- Със сигурност не е престиж. Развитието е това, към което всеки трябва да се стреми. Вървиш ли напред, означава, че си в прогрес, т.е. не си в застой. В това е смисълът на живота - развитие - съответно към по - добро. Проблемът е, че не всеки го разбира по този начин. Добро, зло - различно е в очите на всеки!

8. Важен ли е респектът на другите към вас?
- Да. Но когато си чист пред себе си, си чист и пред обществото.
Уважението се печели, а не се купува. То се гради в дълъг период от време и може да рухне изведнъж. Затова трябва винаги да бъдеш такъв, какъвто си - естествен, отговорен.

9. Инвестирате ли в квалификации и преквалификации?
- Да, но не достатъчно. Времето е дефицит и не ми остава достатъчно за образование в степен, която аз си поставям. Работата поглъща човек изцяло, особено когато си директор. Твърде много отговорности и малко време за почивка. Въпреки това прекарвам една голяма част от свободното си време в четене, за да съм полезен на колектива. .

10. Има ли девиз предприятието, което управлявате?
- Не, но личният ми е: ''Напред и нагоре.''

11. Имате ли символно облекло?
- Лесовъдите имат специфично облекло. То ни отличава от останалите.
Символизира защитата на Майката природа. Променя самочувствието на служителите - дава им сигурност и увереност, кара ги да се чувстват горди да изпълнят своя дълг. Униформата е лицето на една фирма, общност, отдел - не спазваш ли установените правила и норми, ти работиш против това, в което си се врекъл.

12. Доколко сте запознат с бизнеса?
- Чета много информационни издания в интернет, следя изменението на законите и тяхното приложение. Наблюдавам изказвания на висши държавни служители и обстановката в страната. Като изпълнителен директор нямам право на груби грешки, тъй като от моите решения зависят много хора.

13. Рискувате ли?
- Да, но разумно. Рискът има различни измерения - минимален, премерен и безразсъден. Всеки сам избира колко от него да поеме. Съответно това му носи определена печалба или загуба. При мен е по - различно, защото не отговарям само за себе си.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Полуструктурирано интервю 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.