Понятие и правна характеристика на данъците


Категория на документа: Други




Българското законодателство не съдържа легално определение на понятието "данък". Такова се съдържа в чл. 8 от Данъчния кодекс на Руската федерация - данък е "задължително, индивидуално, безвъзмездно плащане, събирано от организациите и физическите лица, под формата на отчуждаване на принадлежащите им права на собственост, стопанско управление или оперативно управление на парични средства, с цел финансовото обезпечаване на дейността на държавата и общините". Съгласно този данъчен кодекс, данъкът се счита за установен, само в случая, когато са определени данъкоплатците и елементите на данъчното облагане, а именно:
> обектът на облагане,
> данъчната основа,
> данъчтият период,
> данъчната ставка,
> редът за изчисляване на данъка,
> редът и сроковете за плащане на данъка.

Понятието "данък" постоянно се развива - това е едно комплексно понятие, разглежда се от политически , икономически и юридически аспект.

Данъкът е парично, невъзвръщаемо и безвъзмедно парично плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата. Данъкът е редовен бюджетен приход, който наред с другите приходи по бюджета отива за посрещане на публичните потребности. Данъкът е невъзвръщаем в смисъл, че се плаща, без от това да възниква задължение за държавата за връщането му (разбира се, има се предвид законосъобразното определяне на данъка - ако е надвзет, естествено трябва да се прихване или върне надвзетата сума). Безвъзмездността на данъчното плащане се състои в това, че срещу него не се получава пряк насрещен еквивалент. Авторитетният френски учен Г. Ардант определя данъка именно като задължителна вноска, която няма пряк еквивалент. Този белег различава данъка от таксите, въпреки редица други общи черти, които разкриват двете категории плащания в бюджета. Данъкът се определя общо, т.е. за определени групи облагаеми обекти и лица. Данъчното задължение не се възлага с оглед на някакви индивидуално определени платци. Данъчното задължение се установява едностранно от държвата по силата на властинческото държавно върховенство.

Най-новите теоретични изследвания върху понятието данък го определят по следния начин: данъкът е средство за разпределяне на бюджетните задължения мужду индивидите според техните данъчни възможности. Според други автори данъкът е облигационна парична престация, определена окончателно и внесена от данъкоплатеца, срещу която не се получава контрапрестация, за да бъдат осигурени и покрити публичните разходи. Според следващото определение данъкът е принудителна удръжка, извършвана от публичната власт върху имуществото на индивидитепредвид на справедливото разпределение между тях на тежестите на държавните задължения. Проф. П. Стоянов дава следното определение на данъка: "Данъците са плащания за посрещане на общите разходи, с които държавата обременява лицата, върху платежните сили на които тя може да разпорежда въз основа на властта, която има, по начин, който тя установява едностранно"

Френският автор П.Годме дава следното определение: "Данъкът - това е изземване на парични средства, осъществявано по принудителен ред от държавната власт, имащ за цел да покрие разходите на обществото и да ги разпредели между гражданите в съответствие с възможностите на всеки."

В това определение на данъка присъстват три основни елемента:

1) характер на изземването на данъка - принудително изземване;

2) основната цел на изземването на данъка - обезпечаването на държавната хазна;

3) размер на данъка - според възможностите на гражданите да участват в покриването на публичните разходи.

Във връзка с това определение на данъка биха могли да се направят следните уточнения:
> трябва да се направи уговорката, че събирането на данъка е принудително само при липса на доброволно изпълнение - поначало данъчните задължения се изпълнявата доброволно;
> целта на данъка - всъщност този елемент трябва да бъде поставен на първо място;
> размерът на данъка е съобразен не само с възможностите на данъкоплатците, но и от потребностите на държавата;
> пропусната е една друга цел на данъка - неговата социална функция, да бъде регулатор на доходите на гражданите.
В западната икономическа доктрина се разглежда понятието "инфлационен данък". Той се поражда от инфлацията и носи приходи в бюджета без промяна в данъчните закони или в равнището на данъчната събираемост. Мехнизмът е следният: инфлацията повишава цените на стоките и номиналните доходи на стопанските субести. Това води до увеличение на данъчните приходи в бюджета, което позволява на държавата да финансира дефицита и обслужва по-лесно своя дълг. В този план паралелно се намалява реалната стойност на натрупания дълг и реалния размер на планирания годишен дефицит.

Според осигурителната теория, създадена от Ш. Монтескьо, данъкът е своеобразна осигурителна вноска, която се плаща на държавата. Изведена е на преден план компенсацията, която се получава от държавата срещу наложената от нея данъчна сума. Друга теория е еквивалентната, наричана още разменна теория. Нейни основополжници са класиците на политическата икономия. Срещу данъка държавата осигурява различни видове услуги (охрана на собствеността, поддържане на вътрешния ред и сигурност, защита от външни нападения и др.). С други думи държавата "продава" услуги на гражданите срещу данъка, който те заплащат като сноеобразна цена. Някои привърженици на тази теория считат, че колкото по-голямо е имуществото, а и доходите на дадени граждани, тяхното данъчно задължение може да е по-голямо - тази гледна точка е намерила място в практиката на имуществените данъци - данък върху недвижимите имоти, данък върху наследствата, данък върху доходите и т.н. Теорията на жертвата разглежда държвата като обективна необходимост, без която не може да съществува съвременното общество. Затова средствата необходими за нейната издръжка, са жертва в името на отделната личност и обществото едновременно. В основата на данъка, т.е. първопричината за съществуването на данъка е държавата.

Основните функции на данъка са следните:
1) Фискалната функция- осигурява необходимите на фиска на държавата финансови средства - да акумулира в централизирания паричен фонд част от националния доход. Така чрез фискалната функция на данъка се формират приходите на държавата, с които тя посреща публичните разходи;
2) Разпределителната функция - изразява се в обстоятелството, че чрез приходите на държавата се осъществява преразпределение на част от доходите на физическите и юридическите лица.
3) Икономическата функция - акумулирането и разпределението на приходите на държавата, постъпили чрез данъците, се извършва за решаването на чисто икономически проблеми, свързнаи с развитието или забавянето на икономическия растеж, провеждане на структурни изменения в икономиката.
4) Контроната функция - тясно свързана с фискалната и разпределителната функция, която изисква организиран контрол за спазване на законите.
5) Регулативна функция - чрез повишаване или намаляване на данъците може да се ограничава или стимулира потреблението на на населението.
6) Социална функция - тя предполага изграждане на данъците по такъв начин, че да се осъществява преразпределението на доходите на населението на социална основа.

Данъкът е публично субективно право на държавата да получи определена сума, което се определя като фискален данъчен суверенитет. На това право на държавата съответства задължението да се плащат данъци, установено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България: "Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущества." Конституцията на Република България в чл. 141, ал. 3 предоставя на общинския съвет да определя размера на местните данъци се определя от при условия, по ред и в границите, установени със закон.

Данъците се разделят на преки и косвени, в зависимост от връзката на държавата с платеца. С оглед системата за определяне на размера на данъка - абсолютни (патентен), пропорционални (данъците у нас) и прогресивни. Данъците са още имуществени, като се изключва семейният данък. В зависимост от това къде постъпват данъците - данъци, постъпващи в републиканския бюджет и данъци, постъпващи в местния бюджет.

Данъците не са санкция. Данъкът е:
> невъзвръщаемо вземане на държавата;
> безвъзмездно вземане, за разлика от таксите, където има насрещна престация;
> установява се като задължение на всички данъчно задължени лица;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие и правна характеристика на данъците 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.