Понятие за история на банковото дело


Категория на документа: Други


1 Понятие и история на банковото дело

Банките и банковото дело имат дълга история идваща от дълбока древност, а в съвременния си вид банковото дело се заражда в Средновековна Италия.

Проф. Джон Гълбрайт изрично подчертава, че Италия е родината на съвременното банково дело ("История на икономическите системи").

Банка има италиански произход и означава маса или скамейка, на която средновековните сарафи са хвърляли монети и по издавания звук са съдели по чистотата на златото или среброто. На френски език - banque - сейф, шкаф. В италианския се акцентира върху разплащателния момент, докато при френския се акцентира върху съхраняването на парите. В английския език - banking. Банката се свързва с възможността чуждите пари да бъдат инвестирани. Водораздел между древното и съвременно банкиране се счита онзи момент, в който сарафинът започва да дава на кредит оставените при него чужди пари.

Банката е институция, която по занятия извършва разплащателни влогове и кредитни сделки и операции, която търгува с пари, това е най-главното за тях. Всичко останало е в служба на тази търговия с парите. Банковото дело е най-рискованото в условията на пазарното стопанство.

Два са основните подхода при изясняването на същността на на банките. Първият - исторически подход господства до средата на ХХв. след 1950г. и до наши дни в "англоезичната" литература господства т.нар. посреднически подход. Според него банката е инситуция, която стои между тези, които имат пари и не желаят да рискуват, а онези, които нямат пари, но са готови на подвизи.

Банката е институция, която търгува с чужди пари, които дава на чужди хора.

Според историческия подход възникването на банките се свързва с търговията и възникването на търговски центрове, които доминират в един или друг регион на света. Банките се появяват там, където има оживена търговия на стоки, там където тази търговия е свързана с обмяна на пари. Първите банкоподобни институции възникват в Близкия Изток - Европа, Азия и Африка си дават среща там.

Счита се, че първите банкоподобни инситуции са възникнали през VІв. до н.е. в Древен Вавилон. Те са се наричали игиби и са извървяли съхраняване на пари, разменни и разплащателни операции. По-късно търговските центрове от Близкия Изток се изместват в Древна Гърция, където сарафите са се наричали трапезити. По-нататък търговските центрове се преместват в Древен Рим, където сарафите са се наричали аргентарии. От Древен Рим сарафството или банкерството навлиза и в Континентална Европа и както ще видим неговите центрове се преместват от градовете на Средиземноморието към бреговете на Северна Европа и Англия, а това е свързано с Великите географски открития.

Съществен момент е, че в Централна Европа сарафството е било поминък на евреите, понеже христианската религия е забранявала даването на пари срещу лихва. Юдейската религия не забранява това, но от евреин на евреин. Еврейската икономика е икономика на печалба.

Пазарна икономика(творение на евреите) - постигане на печалба; Алтруистична икономика - икономика на разпределението.

За първа търговска банка в Европа се счита създадената през 1407г. в Генуа - Banco di San Giorgio.

Медичите, Боржиите - книги; творци на ренесанса

През Средновековието Италия е център на световното банкиране по простата причина, че там се е намирал папския дворец. Папата е имал най-големия бюджет в Европа и най-богата е била банката управлявала папските пари.

Общо взето през късното Средновековие паричното стопанство на Европа, поради политическата разпокъсаност, е било в много лошо състояние. Някои го наричат "мозаечно" парично стопанство, а това означава всеки владетел, цар, херцог да има право да сече собствени монети (от гледна точка на властта). Тази мозайка от парични единици става сериозна пречка за развитие на търговията, защото самото съхраняване, пренасяне и размяната на отделните монети е свързано със сериозни рискове и най-вече с възможност за фалшификации. Историята на парите е история на тяхното фалшифициране.

Мозайката в паричното стопанство е сериозна пречка за развитие на търговията и със създаването на унитарни държави в Европа за заражда идеята за създаване на банка, която да въведе ред в паричното стопанство. Това е идеята за Централната банка. Смята се, че първата Централна банка е английската през 1604г. Някои смятат, че това е Шведската банка - Riksbank, основана през 1668г.

*Влогов лихвен % в България - 4.3%

Централната банка е институция, която създава пари без непременно да печели от това, а основното за ТБ е да печелят пари. Основното различие между ТБ и ЦБ е първо в тяхната цел ("идаелна" за ЦБ и ТБ). Второ е в правото на емисия (създаването на пари). ЦБ по закон монополно емитира пари, а ТБ-ки кредитират реалния сектор по закон без да имат право да емитират пари, да имат право на емисия.

Историята на парите е история на тяхното фалшифициране. Няма случай на субект с емисионни права, който да не е злоупотребил с тези правомощия. Ако е така, как е по-добре - да фалшифицират всички или да се фалшифицира само от едно място?

На 10.11.1989г. -->50лв.

На 10.11.1997г. -->50000лв.

↑ БВП - ↑ паричната маса
* Създаване и развитие на БНБ

До падането си под турско робство България е имала парично стопанство и това се доказва от археолозите и откритите от тях монети сечени от българските царе. Щом сме имали парично стопанство сме имали и монетен двор, а вероятно сме имали и банкоподобни институции, които са търгували с пари.

БНБ е създадена на 1.03.1879г. с указ на княз Дундуков Корсаков. БНБ е 13-ата по старост ЦБ в Европа и в сета. Първият и основен капитал е бил със франкове - 2 000 000, от които 2 000 000 били резерв, а първия устав се припокрива с тази на Руската банка. Първият устав бил копие на този на Руската императорска банка - БНБ се създава да съдейства за възраждане и развитие на местната търговия, както и да регулира търговски сделки и парични кредии в княжеството. Първият управител на БНБ е руснак и е заменен от Георги Живкович (Книга - "120 години БНБ").

През първите години от своята дейност БНБ е копирала практиката на Руската имперска банка, но това трае до идването на Стефан Стамболов на власт, когато България се ориентира към Европа, към Австро-Унгария и Германия. По-късно по време на Първата и Втората световна война и на Балканската война у нас навлизат западни капитали, но цар Фердинанд не се е срамувал да взима предвоенни кредити и от Русия (Николай ІІ). Първият устав на БНБ е променян многократно и всяка промяна доближава БНБ до класическата ЦБ.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за история на банковото дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.