Понятие за история на банковото дело


Категория на документа: Други


В началото на ХХв. у нас се създават и търговски банки в по-голямата си част обвързана с европейски капитали. След края на ПСВ като победена страна България се ориентира към практиките на страни като Германия, Италия, Белгия. Дава се простор на кооперативното просторно кредитно дело като основна цел е дребните спестявания да се въведат в активен оборот.

През 30-те години на миналия век банковата ни система е под силно влияние на политическата ориентация на България като в страната ни проникват френски, белгийски, италиански капитали, но доминиращи са били германските капитали. Със загубата на Германия от ВСВ, България отново е в състава на победените страни, а след сключването на Парижкия мирен договор България се обвързва политически и икономически с СССР, като в тези 45 години у нас на 100% се прилагат банковите практики на тогавашния СССР.

От 10 ноември 1989г. с промяната, България отново къса с СССР, основния си покровител и намира нов, презокеански - САЩ. Нов момент от 2007г. за банковата ни система е влизането на България в ЕС и скорошното въвеждане на еврото като парична единица у нас.

ТЕМА № 2 Обща характеристика на банковата система на България (след 1944г.)

След 09.09.1944г. за представител на БНБ е назначен академик Иван Стефанов. Бил е преподавател в Свищовската академия, по-късно е 2-пъти министър на финансите на България, а след 50-те години е лежал в затвора. Бил е обвиняем №2 на процеса срещу Трайчо Костов ("120 години БНБ").

1.Планова икономика - След 09.09.1944г. у нас се установява модел на банкиране взаимствано на 100% от банковите практики на тогавашния СССР. Това задължително преминава през национализацията на банките, което в България се извършва със закон от 23 декември 1947г. на тогавашното ВНС. Този закон се казва "Закон за национализация на собствеността, мините и банките в България" (23.12.1947г.)

Национализацията и последиците са отразени в книгата на д-р П. Аладжов - "Върховен момент..." - издание на УНСС.

Банковата система от страните с "планова" икономика след края на ВСВ се изграждаше по подобие на банковите практики в СССР. Основното на плановата банкова система е, че тя задължително преминава през национализация и тя е силова, извършена чрез насилие. След премахването на търговските банки остава една единствена Централна банка с клонове в цялата страна и с монопол върху кредитните сделки. У нас това беше БНБ, която имаше централно управление в 28 упр. клона и 165 районни клона. БНБ и нейните клонове обслужваха реалния сектор на икономиката като основната функция на БНБ се свежда до контрола чрез паричната единица върху дейността на обслужваните предприятия. В идеалния случай едно предприятие може да работи само със собствени средства, но ако дейността му се разширява, ако това е предприятие със сезонен характер на производството или сезонен характер на пласмента, готова продукция ползването на банкови кредити е неизбежно. Точно това участие на кредита от БНБ в дейността на предприятията се считаше за основание на банковия контрол (БНБ контролира раздадените от нея кредити, но така на практика контролира цялостната дейност на предприятието). Днешната теория приема, че е приемливо кредитът да покрива около и малко повече от 1/3 от финансовите потребности на предприятието.

Към края на 1989г. с банков кредит се покриваха у нас около 90% от текущите потребности на предприятията. Това означаваше, че нашата икономика е прекредитирана (и банковия кредит поради неговото непогасяване) стана един от основните проводници на инфлационните процеси. Но тогава основното изискване беше икономиката да е под контрол. Контролът е всичко, последиците не са важни.

През 1988г. излезе една наредба за лихва, която БНБ събира, която тотално ни излагаше пред целия околен свят. Според тази наредба основния лихвен % по кредитните операции на БНБ е 4%, онези операции, които произвеждат годишно качествени и бързо реализирани стоки се ускоряват обръщаемостта на средствата може да стигне до 2%, онези, които произвеждат некачествени се намалява обръщаемостта на кредитните си средства лихвения % може да стигне 8%.

некачествени 8%

4%

качествени 2%
ДСК - 1951г. ДУ - 28, ОК, 185 - РК население
При 8 000 000 население в България в ДСК имаше 12 500 000 сметки само т.нар. вноски за автомобил са 1 500 000.

БВТП - Българска вътрешнотърговска банка

1961г. - АД - 60%

БВТП имаше монопол върху външноикономическите отношения на България. Нито едно предприятие не можеше у нас само да изнася своята продукция, за това си имаше шапка - Държавно стопанско обединение. Търговия с вино се извършва само от Винимпекс, а обслужването от БВТБ. Най-страшен е контрола от БНБ. Контрол върху оборотните средства на предприятията, контрол върху инвестициите, контрол върху разплащанията и контрол върху фонд работна заплата и в 4-те случая БНБ е представител на държавата.

Извод: При плановата икономика всички важни решения се вземаха в партийната централа, спускаха се в изпълнителната власт и се контролираха от 3-те съществуващи банки - БНБ, ДСК и БВТБ.

За начало на банковата реформа в България се приема началото на 80-те г. на миналия век, тогава стана ясно, че банковата система неможе да изпълнява само контролни функции, а да стане и партньор на предприятията и освен с административни методи да участва и с икономически методи в управлението на икономиката.

Реформата на банковия сектор се свързва с идването на Горбачов през 1985г. В резултат на новата политика в страните на Източна Европа у нас през месец юни през 1985г. излиза 33 постановление на МС, което се казва "За преустройство на банковата система". Основно достойноство на 33 постановление е, че бе дадена възможност за създаване на търговски банки у нас и се създават 8 такива банки към съществуващите тогава икономически асоциации. --> Банка електроника, Търговска банка, Биохим, Експресбанк, Балканбанк - София, Минералбанк , Агробанк - Пловдив; като тези 8 банки приемат само кредитирането на инвестициите. Истинския контрол си остава в БНБ.

През юни 1989г. излиза 19 постановление на МС, с което се направиха 2 нови крачки напред:
- Разреши се на всички окръжни клонове на БНБ и на някои от по-големите райони да станат самостоятелни търговски банки.
- Постановлението отдели емисионната функция на БНБ от кредитната функция на търговските банки.

След 19 постановление и до юли 1991г., когато се гласува закона за БНБ банковия сектор у нас все още се намира под контрола на изпълнителната власт, но след създаването на Първа частна банка през 1991г. след даденото право на 8-те търговски банки да изградят клонова мрежа и след масовите процедури за създаването на нови банки у нас банковата ни система излезе извън контрола на изпълнителната власт, като прибавим и твърде некачествените закони за БНБ от 1991г. и закона за банките кредитното дело от 1992г. Съвсем логични са масовите банкови фалити у нас през 1996г. (фалираха 18 търговски банки) и така се стигна до въвеждането на валутен борд у нас от 1 юли 1997г. И понеже валутния борд е пълно отрицание на ЦБ по дефиниция това означава отнет паричен суверенитет на нашата държава.

Консолидация и приватизация на банковия сектор в България

Консолидация означава обединение окрупняване на малки банки около една по-голяма с цел бъдещето и приватизиране. У нас през 1992г. е създадена БКК ( Банкова консплидационна компания) с основна задача да окрупни много търговски банки у нас, а в последствие да ги приватизира. Според закона това трябваше да стане за срок от 5 години - до 1997г., но това беше годината на финансовите фалити и се наложи удължаване многократно на срока за съществуване на БКК и тя съществуваше до 2006г. За успех на БКК може да се посочи създаването и приватизирането на ОББ, приватизацията на Експресбанк, ДСК - на унгарски.

Днес огромната част от банковия сектор у нас е под контрола на чужди капитали под контрола на български капитали днес е Корпоративна банка, Първа инвестиционна банка, Обшинска банка и Държавната банка за развитие (Насърчителна банка). Основният недостатък на консолидацията и приватизацията на банките у нас е, че тя се извършваше по линията отгоре надолу. У нас все още няма нито една търговска банка създадена по инициатива отгоре надолу.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Понятие за история на банковото дело 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.