Поява и развитие на периодичния печат в света. Формиране на жанровата система в журналистиката. Що е жанр? Съдържателна и формална структура в жанра.


Категория на документа: Други




Курсова работа

ПО ПРЕСЖУРНАЛИСТИКА

На тема:

Поява и развитие на периодичния печат в света.
Формиране на жанровата система в журналистиката.
Що е жанр? Съдържателна и формална структура в жанра.

изготвил:Даниела Сотирова. Проверил: проф. Д-р
ВТУ Св.Св. Кирил и Методий
Бъл. Филология 3 курс задочно. Милко Петров
Фак. номер 12737

1. Поява и развитие на периодичния печат в света.

Вестникът е първото печатно средство за масово осведомяване. Възниква през 17 век в Европа. Първо в Германия, а след това в Нидерландия, Италия, Франция, Англия започва да се разпространява.
Вестниците в миналото били като в днешно време- хартиен носител. Състояли се от няколко страници, предимно с новини, оформени в различен вид статии, изразяващи мнение, анализ, специализирани съобщения и др., често придружени с илюстрации и снимки.
Първите публикации подобни на днешните вестници, се появяват още през Древността. В Рим от 59 пр.н.е. ежедневно се обявяват т.нар. Acta diurna, съдържащи сведения за законодателни промени, съдебни процеси и други политически и военни въпроси.
През 16 век (1556 г.) се слага началото на печатането на подобие на вестници от правителството на Венецианската република. Започва да издава месечен бюлетин, който се продава за една гадзета (от където идва наименованието газета). По-късно подобни издания се появяват и в други италиански държави, но тъй като не са предназначени за широката публика и обикновено са с ограничена тематика, не се приемат за същински вестници.
Появата на масовите вестници е през 17 век и е свързана с широкото разпространение на печатната преса в Западна Европа. За първи същински вестник в историята се приема немскоезичният "Релацион алер Фюрнемен унд геденквюрдиген Хисториен" ("Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien"), който започва да излиза през 1605 година.
1.http://journalism.org/
Вестникът е издаван в Страсбург от Йохан Каролус.

фиг.1 Заглавна страница на първия вестник в света "Релацион алер Фюрнемен ундгеденквюрдиген Хисториен"
През първата половина на 19 век Индустриалната революция намалява стойността на издаването и в много градове на Европа и Америка започват да излизат по-евтини и широкодостъпни вестници, като съдържанието им силно варира в различните региони и култури. Първият български вестник е "Български орел", издаван от Иван Богоров от 1846 година в германския град Лайпциг. Останалите издания от периода на Възраждането също се публикуват извън България, най-вече в Цариград и Румъния, където има значителни български общности.

2.A Daily Miracle (PDF). // NIE World, 2005

Сред тях са "Цариградски вестник", "Гайда", "Българска дневница", "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме", първият български всекидневник "Секидневний новинар". Едни от първите български журналисти са Любен Каравелов, Петко Славейков, Христо Ботев, Георги Раковски.
До началото на 20 век вестниците са най-бързото масово осведомително средство за информация на актуални събития на хартиен носител. С появата на електронните медии (радио, телевизия, Интернет) вестниците губят първенството си в актуалността на информацията, но в продължение на десетилетия продължават съществуват успоредно с тях.
2. Формиране на жанровата система в журналистиката.

Всеки текст написан от журналист, описва конкретено събитие от социалната действителност. В основата на този тескт стои описан, анализиран факт. Всеки журналистически жанр използва социалния факт по различни начини и за конкретни цели. Текста се представя в конкретни жанрови форми. Конкретния жанр фиксира в текста точно аргументиран аспект на аналогичния факт. Журналистическия жанр е своеобразна комуникативна основа, даваща на автора съвкупност от изразни средства за предаване на съобщението, а на читателя ключа за дешифриране на посланието.
Това позволява информацията да се разбира еднозначно от масовата аудитория.
Информационния поток посредством цялата гама от журналистически текстове често не съвпадат с реалния свят, но винаги се отъждествяват с него.

3.Encyclopædia Britannica Online. Encyclopædia Britannica, 2010.
Печатът разполага със собствена жанрова система формирала се постепенно в продължение на 4 века-от хрониката и информационната бележка до статията. Жанровете в печата се променят с изменение на обществените отношения, а също с развитието на техническия напредък.Най-важния критерии при типологизирането на текстовете в печата е начинът по който чрез определен текст се организира определено въздействие.Всеки жанр по различен начин съзира факта или събитието по силата на своята формално-съдържателна специфика, води до различен вид внушения.
Хрониката и новината са жанрове с най-елементарна по форма и структура журналистически текстове.
Новината заема първото място сред журналистическите жанрове. Тя първа информира за всяко важно и обществено значимо събитие. Новината съобщава, назовава, регистрира фактите максимално бързо и възможно в най-кратка форма. По своята същност новината е съобщена истинност, предадена фактологична информация. Специалните факти трябва да са актуални, нови, конкретни, относително самостоятелни. Главната информация трябва да се представи в заглавието или в първото изречение на новината. Подробностите се подреждат като се започва от по-значимите и се стига до по-малко съществените. Най-значимото се афишира обикновено на първата страница на вестника.Хрониката няма заглавие.Този вид съобщение са винаги представени в блок или каре.Тези хроникални блокове може да са изградени на тематичен принцип-външнополитическа, икономическа, културна, спортна.
Хроникалната информация се отнася в областта на книжовно-писмената реч и това отчасти я прави официална.

4.Bernard Guenée. Histoire et culture historique dans l'Occident médiéval. Paris, 1980.
Хрониката само назовава фактите, показвайки какво, къде и как е станало събитието, а самите подробности се представят чрез текстове за новината или чрез разширена информация на събитийния репортаж.
Хрониката и новината са деперсонализирани жанрови форми, които се характеризират с формално отсъствие на автора.При хрониката и новините думите и изреченията не трябва да носят никаква друга смислова натовареност, освен комуникативна.
Репортажът въздейства тогава, когато журналистът разказва за факти, чието наблюдаване, разкриване и изследване предполага лична форма на участие в събитието. Така се постига известният "ефект на съпричастие", т.е. читателят вижда, че е налице разказ от първа ръка. Кореспонденция Кореспонденцията обхваща дадено актуално събитие по-обширно, по-детайлно. Поставя акцента върху отговора на въпросите "защо?" и "как?".Винаги разработва конкретна тема и анализира фактите. Кореспонденцията съдържа елементи на аргументацията: постановка на въпроса т.е. проблематизиране на фактите, теза, аргументи в защита на тезата, контратеза. При кореспонденцията е много важно как ще се "подреди" събитието и в какъв ред ще бъдат изложени тезите и контратезите.
Статията се характеризира като жанра на ситуативния анализ, аналитично се представя, разглежда и решава обществено значим проблем, разяснява закономерни компоненти при възникването или промяната на конкретни актуални ситуации. Тя анализира процеси и тенденции, излага тези, обособява тези, предвижда условия за разрешаване на конфликти и проблемни ситуация на основата на научния, рационални-логичен анализ. Изключително важно в статията е да бъде написана на понятен и достъпен език да бъде развита строго определена мисъл, идея, концепция. Ако в началото на статията се посочват вътрешни противоречия на ситуацията, в основната част на текста трябва ясно да се покаже какво обуславя проблема. Трябва да се имат предвид различните взаимовръзки, предпоставки и условия, свързани с разрешаването на проблема.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поява и развитие на периодичния печат в света. Формиране на жанровата система в журналистиката. Що е жанр? Съдържателна и формална структура в жанра. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.