Поява и развитие на периодичния печат в света


Категория на документа: Други


Поява и развитие на периодичния печат в света. Формиране на жанровата система в журналистиката. Що е жанр? Основни жанрови форми. Съдържателна и формална структура на жанра. Смешение на жанровете
1.История на книгата- от раждането си, човек контактува с околната среда. В началото този тип общуване е примитивно - чрез звукове, жестове и др. Тази комуникация е била в устен вид, непосредстевено преди писмената система. Устната комуникация не се запаметява, не се съхранява. През 105г.в Китай Цай Лун, открива хартията и поставя началото на появата на първата книга в света. В средата на 15в. Йохан Гутенберг създава първата печатна машина и подпомага за по-бързото и точно възприемане на разнообразни писмени материали. 1453-1454г. Гутенберг издава и първата отпечатана книга-Библия с по 42 реда/всяка страница съдържа 42 реда от текста в 2 колони/. Елементите на украсата на книгата са направени на ръка. С появата и развитието на книгата се дава възможност текстовете да се разбират и използват от голяма част от населението. Процесът на четенето зависи от формата на книгата:свитък, кодекс, онлайн вестник и др., от графичното оформяне и вида на използваната писменост, от типа култура. Благодарение на развитието на писменото слово познанието може да се предава от поколение на поколение и по този начин се улеснява развитието на науката, техниката и изкуството.
2.Възникване и развитие на периодичния печат в света.
а/периодичния печат-средство за събиране, обработка и разпространение на актуална и значима информация в обществото. Средствата на периодичния печат са вестници, списания и т.н.;
б/началото-в древността хората започват да обменят информация доста преди да започнат да пишат:за обществени събития, празници, катаклизми и др. Ролята на вестници се е изпълнявала от глашатаите, които с помощта на барабани и на висок глас съобщавали на населението новини за войни, нови закони, природни бедствия. Още по времето на Римската империя са се използвали методи за информация относно политическите дела на империята, събития или битки. През 59г.пр.Хр. по заповед на Юлий Цезар се появяват Acta Diuma/събития от деня/-първите предшественици на вестници, които всеки ден се преписват на ръка. Тяхното съдържание е разнообразно:прокламации, декрети, политически решения,, гладиаторски битки, астрологически прогнози, известия за сватби, съдебни дела и др.;
в/появата на първата новина в печатен вид-става след откриването на печатната машина на Гутенберг. През 1470г.се появява първата печатна новина-италианско описание на турнир, както и известието на Христофор Колумб за великите географски открития през 1493г. ;
г/първообраз на съвременните издания-през 16в.във Венеция се появяват първите издания, доближаващи облика на съвременния печат. Това са ръчно написани свитъци, които се разпространяват всяка седмица и се разпростират до Лондон. В тях се публикуват серии от новини, препратени от един град, носещи датата на изданието. Цената им е 1 газета/венецианска монета/. Така вестниците започват да поставят заглавието газета и тя става синоним на регулярно излизащо издание. Истинските печатни вестници се появяват в Холандия като наричат печатните листове корантос. За рождена дата на вестниците се смята 1609 г., откогато датират първите запазени броеве.

Първите вестници възникват чак 150г. след създаването на печатарството. Вестникарството - същинската масмедия. Вестникът много бързо обхваща ограниченото пространство от човешкия живот. Самите масови комуникации се раждат с появата на периодичния печат ( вестници, списания и прочие). Сам по себе си вестникът представлява една много опростена книга. Той става достъпен на всички обществени слоеве, защото изработката му е по-евтина изработка и излиза по-често. Основната разлика м/у книгата и вестникът е, че информацията в книгата е трайна, авторитетна, написаното е актуално за неопределен период от време, докато информацията в пресата остарява бързо;

3.Цел, функции на журналистиката. Формирането на журналистиката.
а/цел на журналистиката-социална ориентация, защото човекът е обществено животно, което не може да съществува извън обществото и де се реализира самостоятелно;
б/функции-комуникативни и идеологически. Всички средства за масова комуникация са насочени на първо място към формирането на общественото мнение, което влияе върху историческото съзнание. Съдържа три групи жанрове/информативни, аналитични, художествено-публицистични/, насочени към конкретно въздействие върху общественото съзнание. Най-силна роля играят информационните жанрове върху ядрото на общественото съзнание;
в/възникване на журналистиката-тя се формира като част от теорията на комуникацията, която възниква още в първобитното общество. Това са пражурналистически явления като самата журналистика се появява едва през средата на 17в. Комуникацията е обмен на информация чрез знаци и символи. Съвременната журналистика възниква в средата на 17в.с прехода от феодално към капиталистическо общество. Тя се превръща в средство за печелене на пари. Първите вестници са холандски/"Харлем дахблад"-1656г./ и германски-приличат на големи тетрадки без редове и колони. Най-бързо се развива английската и френската журналистика, попаднали във водовъртежа на революциите. За първи път колоните се появяват в Англия с различен големина шрифт, което не затормозява очите. Тези първи вестници са се занимавали с икономически и търговски проблеми-представяли са оценки за разтежа на икономиката. Появяват се и фейлетоните, с помощта на които авторите изразяват мнение по даденото събитие. Това подпомага демократизацията на вестниците. С появата на американската революция възниква и делене на вестниците-качествени, популярни и жълти. Първият истински вестник е "La gazète" с главен редактор Теофраст Ренодо, а през 1777г.излиза и най-големият му конкурент "Journal de Paris";
г/персоналната журналистика-тя възниква с идеите на века на Просвещението/18в.,наречен още векът на разума/. Тук развиват своите възгледи Джонатан Суифт и Даниел Дефо-благодарение на разума си човек оцелява и е в центъра на мирозданието. Появява се осъзнатите социални намерения, облечени в политически програми. Създават се първите партии на консерваторите (тори) и на либералите (виги). Писатели и поети стават редактори като се стремят да влияят върху обществото и да предизвикват реформи и социални трансформации в напрегнатото социално пространство.
На този фон се ражда се школата на "седмичните хронисти" - Даниел Дефо, Джонатан Суифт, Ричард Стийл, Джоузеф Адисън, Хенри Филдинг, Тобиас Смолет. Персоналната журналистика е в основата на съвременната журналистика. Тя не е форма на жакирийството, т.е. за простолюдието.Тя е предназначена за образовани и културни хора.С навлизането на промишлеността в Америка и огромните маси от хора, които се заселват на новия континент, се дава тласък на по-нататъшното развитие на журналистиката и разпространението й сред обществото. Възниква "Пени пресата", т.е. масовата преса, която е общодостъпна и разбираема за всички. Наречена е така, защото е струвала 1 пени. Много бързо обаче "Пени пресата" придобива облик на сензационна преса, а персоналната журналистика се измества от качествената преса. Първоначално вестниците излизат веднъж на месец, после-веднъж в седмицата, накрая-веднъж дневно. Постепенно тази журналистка започва да навлиза и в България, но целите й са просвещенски, а не комерсиални, както в Западна Европа. Едни от първите й създатели са Иван Богоров и Константин Фотинов със сп. "Любословие"/1842г./;
д/нововъведенията на Дефо и Суифт:
-през 1704 г. Даниел Дефо започва издаването на един вече модерен за времето си, политически ориентирант вестник - "Уикли ревю ъв ди ъфеърс ъв Франс" (Weekly Review of the affairs of France, Седмичен преглед на събитията във Франция). Под различни заглавия вестникът излиза до 1713 г. Вестникът има ясно изразена партийна позиция. Подкрепя партията на вигите и създава истинско издание на партийната идея, на политическата мисъл. Дефо е автор и на първия еротичен роман "Мол Фландърс", както и на първия роман-дневник - "Дневник на чумавата година". Дефо открива и тиражната "бомба" в тогавашната преса - романът с продължение. В 165 откъса в друг вестник - "Дейли поуст" (Daily Post, Поща) той отпечатва романа си "Робинзон Крузо" през 1719 г. За смелото си държане е осъден от парламента да престои на позорния стълб заради обида на властта;
-какви са нововъведенията на Дефо?

* Той прави подбор на новините изцяло през призмата на партийните си пристрастия.

* За различа от останалите вестници, които предлагат основно информация, Дефо осъществява журналистическа критика на всички проблеми в различни, почти всички области на живота.

* Уникални са и предлаганите от него реформи - например той създава бюро за тайна криминална полиция като Скотланд Ярд е негов наследник.

* Организира външнополитическо бюро за анализ на военния и комуникационния потенциал на възможния противник в бъдеща война-Франция, предложения за социални реформи и др.

* Той въвежда модерното оформление на заглавията на две колони, колон линиите.

* Издава под псевдоним вестник в подкрепа на политическите си опоненти - консерватори срещу прилично заплащане;

-Джонатан Суифт е редактор на "Екзаминър" ("Examiner", "Изследовател"), подкрепящ торите. Известният ирландец, за чието арестуване вицекралят на Ирландия докладва на премиера на Англия, че ще му е нужна цяла армия, защото дъбличани няма да го предадат без бой, е известен памфлетист и писател. Сред по-известните на Джонатан Суифт са произведения са "Приключенията на Гъливер", памфлетите "Скромно предложение", "Приказка за бъчвата", "Айзък Бикерстаф" и др.;

-какви са нововъведенията на Суифт?

* уводната политическа статия

* редакционния коментар

* мнението по проблемите на деня

* мистификацията като целенасочена провокация, целяща дискредитирането на институции, личности, групи от хора;

е/начало на българския периодичен печат- започва през 1842 г. с пробния брой на сп. "Любословие", тъй като именно в него е отпечатана програмата на създателя и редактора Константин Фотинов под заглавие "Предисловие любочитателем". Точното име на "предвестника" на изданието, което започва от 1844 г. да излиза всеки месец, е: "Любословие или периодическо списание разних ведении". Иван Богоров издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" (1846 - 47) и основава "Цариградски вестник" (1848 - 62). Най-дълго излизалият вестник до Освобождението- в продължение на 15 години, има общо 17 годишнини. От началото на 50-те години на XIX в. до Освобождението 1878 г. в Османската империя излизат около 30 вестници и списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия - повече от 60;

4. Формиране на жанровата система в журналистиката-всяка журналистика се ражда в определени социални условия и неизбежно носи белезите на конкретния исторически момент. Отражението на конкретните социални ситуации в обществото са текстовите и жанровите форми, пресъздадени на страниците на списания, вестници или излъчени от радиото, телевизията и интернет. Журналистическият жанр е своеобразен комуникативен код, който дава на автора определен набор от изразни средства за предаване на съобщението, а на читателя ключове за дешифриране на посланието. Някои жанрови форми не се раждат и развиват произволно, жанрът е обусловена исторически форма. Затова да се разглежда еволюцията на журналистическата текстова форма извън историята на печата е невъзможно, защото необходимостта на хората от информация е пряко зависима от соц.-политическите процеси в обществото. Печатът, например, разполага със собствена жанрова система, формирала в продължение на 4 века. Жанровете в печата се променят с изменението на обществените отношения, а също и с технологичното развитие. Те целят определено въздействие, поради което разглеждат по различен начин факта или събитието и използват различен набор от средства, за да постигнат желания ефект. В българската, както и в световната теоретична литература няма единна строга класификация на журналистическите жанрове. Главният белег, който отличава един жанр от друг, е този, без който жанрът е немислим (интервю без диалог, коментар без мнение). В хода на своето развитие журналистиката е претърпяла вътрешна диференциация - отделили са се: 1) родове (събитийна, аналитична и: художествена журналистика); 2) видове (политическа, икономическа, морално-етична, антирелигиозна и антиклерикална, литературно-критическа и т. н.); 3) жанрове (кореспонденция, статия, репортаж, очерк, фейлетон, памфлет); 4) стилове (полемически, агитационно-ораторски, позитивно-пропагандистки, аналитико-критичен, сатиричен и др.).

а/действително първообраз на съвременните информационни текстове откриваме още в Китай, Древен Рим, Египет с цел да се информират хората за решенията на управляващите или за обществено събитие. Постепенно разпространението на новини се превръща в занаят и става работа на професионалисти. Първоначално вестниците не са особено надежден източник на информация, а това се свързва с факта, че се появява нов тип текст. Издатели и редактори започват да осъзнават необходимостта от нови техники на писане, продиктувани от факта, че непрекъснато се разширява четящата аудитория и че трябва да се предава голямо количество информация в малък обем.Вестниците стават по.демократични с външния вид и текста си. Появяват се трите големи групи жанрови форми:информативни, аналитични и художествено-публицистични;
б/първоначално вестниците са еднотипни в жанровете си-текстовете в голямата си част са без заглавие, без името на автора, подредени са един след друг, без да се следва специален принцип на свързване на страниците. Текстовете са деперсонализирани, вниманието е насочено към факта-Какво е станало?, а не оценката му-Защо е станало?.Пресъздаване на фактите от действителността става с помощта на жанровете на информационния дискурс-хроника, отчет и др.
в/първите наративни техники на писане се използват от разширената информация и отчета, от които по-късно се оформя събитийния репортаж. Аргументите все още липсват, емоцията доминира над рационалното отношение към социалните факти. Така жанровите системи в журналистиката се формират по отношение на епохата, обществените нужди, съдържанието си, гледната точка на автора;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поява и развитие на периодичния печат в света 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.