Поява на журналистически текстови форми. Основни етапи в развитието на жанровата система в печата.


Категория на документа: Други


23. Поява на журналистически текстови форми. Основни етапи в развитието на жанровата система в печата.

Всяка журналистика се ражда в определени социални условия и неизбежно носи белезите на конлретния исторически момент. Отражението на конкретните социални ситуации в обществото са текстовите и жанровите форми, чрез които те се пресъздават на страниците в печата.
Никоя жанрова форма не се ражда и развива субективно произволно, жанрът е исторически обусловена форма. Да се разглежда еволюцията на журналистическата текстова форма извън историята на печата е невъзможно, защото потребността на аудиторията от информация е пряко зависима от соц.-политическите процеси в обществото. Действително първообразът на съвременните информационни текстове може да се открие още в древността - писани новини се разпространяват в Египет, Китай Римската империя.
През 56 г.пр.Хр. при гай Юлий Цезар, актове на сената и листове с граждански новини започват да се окачват на публични места. Съдържанието е изключително разнообразно, а по жанр тези съобщения представляват типична хроникална информация, поднесена в официален тон и без авторски коментар.
През 13-14 бек писането и разпространяването на новини се превръща в занаят и става работа на професионалисти. Появява се търговия с новини. Първоначално вестниците не са особено надеждни източници на информация, а това е свързано до голяма степен с факта, че се появява нов тип текст. Издатели и редактори започват да осъзнават необходимостта от нови техники на писане, непознати до тогава и продиктувани от обстоятелствоот, че непрекъснато се разширява четящата аудитория, и че трябва да се предава голямо количество информация в малък обем.
Първоначално вестниците са жанрово много еднообразни. Текстовете в преобладаващата си част са номинативни, най-често без заглавие, без името на автора, подредени са един след друг, без да се следва някакъв специален принцип на свързване на страниците. Текстовете са деперсонализирани, вниманието е насоено към факта - Какво е станало?, а не към оценката за този факт - Защо е станало?, или пък към мнението на автора. Пресъздаването на фактите от действителността става чрез жанровете на информационен дискурс - хроника, информационна бележка, разширена инфгормация, отчет.
Първите наративни техники на писане се използват в разширената информация и отчета, от които по-късно се оформя събитийния репортаж. Аргументи в текста все още липсват, емоцията е експресията доминират над рационалното о обективното отношение към социалните факти. Текстовете все още не са ориентирани и към апела и сугестията, но за сметка на това сантиментът, нравоучението, дидактиката са осезаеми.
Журналистическият текст все още изучава, а не призовава, информира, а не агитира, разказва, а не оценява и не произнася присъди. Фактът и фикцията все още присъстват паралелно в един и същ текст.
Вестникът все още:
- не е средство за поставяне или решаване на проблем
- не се използва още за консолидация на общественото мнение около дадена идея
- не се е превърнал в инстумент на политическата власт
- няма масов адресат
Въпреки някои общи тенденции в развитието на печата в отделните европейски държави, има открояващи се специфики, които се проявяват и в еволюцията на журналистическите текстови форми, и във формирането на жанровата система на вестника. Обща е тенденцията на непрекъснатото усложняване на текстовите форми, но периодът на диференциране и утвърждаване на всеки конкретен жанр на страница на вестника е различен и е в пряка зависимост от националните особености в историческото развитие на отделните страни.
През 1609г. в Германия са отчатани първите два седмични вестника "Aviso" и "Relation". Те са само по 4 страници, имат близък до днешния таблоиден формат и са изпълнени с кратки съобщения.
През 1665г. в Париж излиза първото списание "Journal des Sawants" на Дени де Сало. В обръщението към читателите може да се открие жанровата му типология: съобщения за открития и изобретения, описания на научни опити, анотации за нови книги.
Следват "Acta Eruchiforum" на Ото Менкен и "Montagsgespreche" на Томазий - образецът, който формира цял жанр сред списанията.
През първата половина на 18 в., чрез т.нар. образователни статии, критическото размишление се настанява и във всекидневната преса. Разновидност на критическото размишление са сатиричните форми - памфлет и фейлетон. Тези форми са много популярни по време на буржоазните революции в Англия и франция, когато освен, че изпълват страниците на вестниците, те се отпечатват и в отделни брошури. Цялата морална и политическа аргументация, изнасяна в революционни памфлети по време на парламентарни дискусии е наситена с исторически, религиозни, морални и юридически доводи за законност.
Първите опити за политизиране на печата са в Англия, където революцията започва 20 г. след появата на първия вестник. 1622г. се смята за рождена на английския печат. Английският вестник няма възможност да поеме и да изпълни онези политически функции, както това става във Франция през 1789г. Първоначално на английските вестници не се разрешава да отпечатват местни новини. Те могат да представят информация само от чужбина, но за събитията в собствената страна нямат право да пишат. За разлика от Франция, където след революцията само за 4 години се появяват 500 вестника, а в Англия след екзекуцията на Чарлз І се установява военна диктатура над Кромуел. През 1655г. той издава закон, с който се забранява печатането на памфлети, създаването на печатници и се разрешава излизането само на два вестника с характер на официози.
В непрестанна битка, която английският печат води за отстояване на правото на свобода на словото, могат да се открият първообразите на персонализираните жанрови форми. Така според някои историци на печата, първообраз на репортажа е публикацията, с която се отразява екзекуцията на Чарлз І - един текст написан пестеливо, драматично, с реплики като в антична трагедия.
Политиката започва да се появява на страниците на английския печат след отмяната на Liceusing Act през 1695г., а едва в края на 18 бек битката "парламент - журналистика" завършва с победата на журналистите. Ражда се парламентарната журналистика, която утвърждава публичните политичеси дебати и политическата полемика на страниците на вестниците.
Краят на 17 в. и почти целия 18 в. преминават под знака н авъзходящото развитие на буржоазния печат - обогатяват се рубриките, въвеждат се нови жанрове, разширява се диапазонът на изданията. В Англия особено се откроява течението на "седмичните хронисти'. Писатели като Д.Дефо, Ричард Стил, Джоузеф Адисън, Самюел Джонвън - издават и редактират различни списания и вестници. Във вестника си "Rivew", Д. Дефо подбира целенасочено новините, коментира ги от определена политическа позиция, първи въвежда хумористичното приложение в английския печат.
За преломен момент в развитието на печата, изследователите единодушно посочват Френската буржоазна революция, започнала през 1789г., която роди вестника на идеята. Политическият вестник формира нов тип жанрова система и поставя акцента върху персонализираните текстови форми. Периодът, когато вестникът се създава от елита и за елита, т.е. една малка част от обществото представяна от формираща се нова буржоазнакласа, създава информация - в преобладаващата си част икономическа - и я тиражира помежду си. Елитът вече "произвейда информация, която е предназначена за масите. В хода на революцията постепенно се формират предпоставките за раждането на масовата преса.
Повреме на революция всяко общество силно се диференцира и поляризира по социално-класов принцип. Ситуацията в обществото изправя индивида пред необходимостта да се самоопредели "за" или "против" конкретна политическа линия, кауза, идея, доктрина. Освен това, революцията във Франция за първи път конкретно променя статуса на индивида - тя го превръща в гражданин, който получава равни права с всички останали членове на обществото, Диференцирането на обществото по класови и политически признаци води и до доференциране на читателската аудитория - всеки е избрал своя вестник.
С основание може да се каже, че политическият дискурс на страниците на вестника се формира и утвърждава във Франция по време на революцията и в десетилетието след 1789г.. Този дискурс постепенно изработва своите жанрове. Персонализираните текстови форми предполагат една нова техника на писане и композиране на журналистическия текст, непознатата през първите 150г. от развитието на пресата типичните за духа на епохата жанрови акценти.
Речатът на Френската буржоазна революцияе многократно изследван. Най-типичното за текстовете на френския печат:
- съзнанието на масите е силно идеологизирано и борави само с послания, които кореспондират на настроението на хората
- тълпата има нужда от наситено оценъчни и емоционални текстове.
Така се появява политическият памфлет.
Идеите на революциата намират своето естествено отражение в персонифицираните жанрови форми. Аудиторията не контактува с информация, а персонално с нейния автор. Съобщението не е висящо във вестникарското пространство, а се характетизира с авторска ангажираност. Вестниците се приспособяват към новите реалности и това води до елементаризиране на езика. Типибете издания започват да създават собствени механизми за въздействие, ориентират тематиката спрямо изискванията на потенциалната си аудитория. Нагаждат стила си спрямо читателските вкусове.
Пресата във времето на революцията не е обективна. Личното мнение доминира, а политическите коментари са емоционално обагрени. Реалната преценка на събитията се люшка на две крайности - или е много оптимистична, или е твърде песимистична.
Афиширането е открито. Информациите са ангажирани с авторско мнение и позиции. Персонализираните форми на изложението са и по-популярни. Изказът на Марат достига натуралистична образност. Вестниците са пълни със съобщения с неточна фактология, рожба на моментните авторски настоения. Аудиторията е подтиквана към действия чрез лозунги. Подава и се такъв вид информация, към която притежава сигнална реакция. Депресираното и идеологизираното съзнание отвръща на такива езикови формулировки, които са му познати съдържателно. Емоционалното състояние на тълпата, веднъж пречупено, може да бъде направлявано.
Жанровите формирования, които съчетават пристрастност и висока степен на информираност, привличат по-обемна аудитория.
Към сухите хроники се прикрепват емоционално памфлетни излияния и сериозните коментарни статии. По-малко внимание се обръща на културните прояви. Политиката е базспорната гранд-дама в журналистиката.Кипежът на политическите страсти оказва своето влияние в тематичните приопитети. Настъпва времето на умелите журналисти, които със силата на изразните възможности на езика привличат съответната аудитория. Настават времената на фините манипулации - бестникът става политически инструмент. Всички тези характеристики до голяма степен маркират спецификата на политическия дискурс и днес.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Поява на журналистически текстови форми. Основни етапи в развитието на жанровата система в печата. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.